Катедра "Приложна и институционална социология" представи прогноза за избирателната активност на 26 март.
Очакванията са на предстоящите парламентарни избори да гласуват 3,8 – 4 млн. души от общо 5,5 млн. души, имащи право на глас. Некоректна е статистиката, която използва ЦИК – 7 млн. души. Тази цифра се достига заради особената законова уредба, обявяваща за избиратели всички лица над 18 години, а не тези, които са се регистрирали писмено за участие в изборите, както е в повечето страни от Европа.

За този нереален брой допринася и дублирането на имена в списъците в чужбина – понякога един човек е вписван в два списъка, което увеличава броя на гласоподователите и същевременно с това намалява броя на гласувалите. В този смисъл вместо 70% реална избирателна активност, неправилно ще бъдат отчетени около 54%.
 
Този път активността на избирателите ще е по-ниска в сравнение с президентските избори. Тогава хората имаха два допълнителни стимула – референдума и предизвикателството на предишния министър-председател, коментира Мира Радева.
 
Погрешни са и твърденията, че по-образованите не гласуват, и затова резултатите от изборите зависят основно от най-необразованите, в частност от ромите. При последните местни избори активността в ромските квартали на Пловдив е била с 20% по-ниска в сравнение с останали райони на града, подчерта доц. д-р Мира Радева.
 
Младите хора имат най-много претенции към държавата. Като критерии, на които тя трябва отговаря, за да ги задържи на територията си, изтъкват основно безработицата, корупцията и здравеопазването, обясни доц. д-р Сийка Ковачева, която работи върху изследване на младежките нагласи. В него 68 на сто от младите хора споделят, че искат да се занимават с предприемачество. Трудностите, които срещат при челния си сблъсък с бюрокартичната машина обаче, ги отказва лесно от избрания път. Като гласоподаватели младите са най-неактивни при избори, най-малко се доверяват на политици и институции, и не смятат, че изборите ще доведат до разрешаване на проблемите.
 
Младите хора са склонни да вземат спонтанни решения и да се включват в единични протестни акции, вместо да се ангажират с по-глобални инициативи. Те не вярват, че студентски и ученически съвети ще им помогнат в труден момент, затова предприемат самостоятелни действия, повечето от които водят до напускане на България, коментира доц. Ковачева
 
Липсата на възможност да се реализират според квалификацията си, защото нямат необходимите лични контакти, кара младите хора да напускат България, за да търсят нови възможности там, където има ясни критерии за всяка длъжност, обясниха проф. Чалъков и доц. Радева.
 
Безработицата в България в периода октомври – декември 2016 г. е била 6,7% При висшистите процентът е 3 на сто, при хората със средно и средно специално образование безработните са съответно 5,9% и 5%, 17 на сто са безработните с основно образование. Най-голям е процентът на неработещите с начално образование – 39%.