Според чл. 62 от Конституцията Народното събрание има две основни функции – да осъществява законодателната власт и да упражнява парламентарен контрол над правителството. То се стои от 240 народни представители и се избира за срок от 4 години. В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства. За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Кандидатите за народни представители, които до заемат държавна служба, прекъсват изпълнението ѝ след регистрацията си на изборите.

Чл. 67 от Конституцията задължава народните представители да представляват целия народ, а не само своите избиратели. Обвързването със задължителен мандат е недействително. Законът забранява на депутатите да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която е несъвместима с положението на народен представител.

Народните представители се ползват с имунитет. Те не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Депутатите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание. Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител. 
Чл. 72 от Конституцията предвижда пълномощията на народния представител да се прекратяват предсрочно при: подаване на оставка; влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за умишлено престъпление; установяване на неизбираемост или несъвместимост; при смърт. 

Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.
Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители.
Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.
На първото заседание народните представители полагат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.

Председателят на Народното събрание има правомощията да го представлява, да предлага проект за дневен ред на заседанията; открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им; удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове; обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание; организира международните връзки на Народното събрание.

Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.
Народното събрание се свиква на заседания от по инициатива на председателя, по искане на една пета от народните представители; по искане на президента, както и по искане на Министерския съвет.

Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии, които подпомагат дейността му и упражняват от негово име парламентарен контрол. Могат да бъдат сформирани и временни комисии за отделни проучвания. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.
За да заседава парламентът е необходимо наличие на кворум. Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители – 121. Той приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно. Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити. Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство. Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

Законодателната дейност на Народното събрание е изчерпателно изброена в чл. 84 от Конституцията, който гласи:
Народното събрание:
1. приема, изменя, допълва и отменя законите;
2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;
3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) установява данъците и определя размера на държавните данъци;
4. насрочва избори за президент на републиката;
5. приема решение за произвеждане на национален референдум;
6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;
7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;
8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;
9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;
10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;
12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;
13. дава амнистия;
14. учредява ордени и медали;
15. определя официалните празници;
16. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика;
17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.
Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет. Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание. Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване. Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им. 
Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители. Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството. Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца. 
Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.
Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета, както и омбудсман, чиято функция е да се застъпва за правата на гражданите. 

Източник: "ФокУу"
Конституция на Република България, (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г. изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г.)