Министърът на икономиката Божидар Лукарски говори пред "Стандарт" за кандидата на РБ за президент, сътресенията в Ервопа и у нас около "Брекзит" и изяснява търговско-икономическата ни врързка с Русия, след като наскоро стана ясно, че санкциите няма да бъдат вдигнати там.
- Господин Лукарски, като лидер на СДС как ще оцените ситуацията около консолидацията на Реформаторския блок за единна кандидатура на президентските избори? По-близо или по-далеч е РБ от единна кандидатура?

- Със сигурност сме по-близо, усещам, че сближаваме мнението си с колегите от блока. В СДС първи казахме, че трябва да има обща кандидатура и че тя трябва да е гражданска кандидатура, еднакво отдалечена от всички партии. В петък имахме заседание на изпълнителния съвет на СДС и предложихме на Гражданския съвет той да изготви и предложи на РБ кандидатури на известни личности с изявен десен, евроатлантически профил, но от гражданското общество - еднакво отдалечени или приближени до партиите в блока. С радост виждам, че на последния форум колегите от ДСБ също са склонни да възприемат този почин. От разговорите, които сам водил с ДБГ, усещам, че и те вървят към тази идея.

Утре (днес - бел.ред.) имаме среща на ИС на РБ и точно това ще обсъждаме. Надявам се колегите от ДСБ да преосмислят условието си да има конгрес, който да се занимава с други неща, различни от номинациите за президентските избори. Много се спекулира с това защо РБ все още няма свой кандидат. Това е напълно нормално, както и за всички други партии, които нямат все още кандидатури. Например и в Германия кандидатурите се вадят месец-два преди вота.

- Това означава ли, че РБ може да обяви кандидата си за президент по-късно от края на юли?

- Мисля, че е реалистично до края на юли, но ако не се случи, това не значи, че трябва да си режем вените и да си късаме ризите. Със сигурност ще имаме обща кандидатура на РБ, а дали ще е на 31 юли или на 15 август не мисля, че е толкова фатално за изборните резултати на блока. Организацията и самият профил на личностите е много по-важен, отколкото датата на номиниране.

- Мислите ли вече за конгреса на РБ след изборите и новото коалиционно споразумение?

- Принципно би следвало да има преподписване на споразумението, защото това споразумение, което имаме в РБ, е свързано с един пълен цикъл от избори, който завършва с президентските. Оттам нататък не само от СДС, но и от колегите, зависи какво споразумение и какви клаузи ще подпишем, но не на последно място зависи и от резултатите на президентските избори.

- Със същите партньори ли ще бъде сключено споразумението?

- Не мисля, че някой е обсъждал въпроса дали някой от партньорите ще отпадне. Зависи, разбира се, всяка партия накъде ще поеме, но според мен няма проблеми да има дори разширение на РБ.

- Решението на Великобритания да излезе от ЕС предизвика големи тревоги за европейската икономика и в частност българската. Какъв е вашият коментар?

- Последната позиция на Великобритания, изявена миналата седмица на срещата на най-високо равнище, е, че след референдума ще напуснат ЕС, но самите те не знаят точно в кой момент и не могат да уведомят Еврокомисията. При всички положения дори да се случи това, предвидените процедури по Лисабонския договор са такива, че отражение ще има най-рано след 2 г. Така че всичко, което се говори в момента, са хипотези. Що се отнася до това как Брекзит ще се отрази на икономическите ни отношения с Великобритания не очаквам да има значителен негативен ефект. Нивото на стокообмен между двете страни не е толкова значително. Между двете държави има сключени договори за взаимно насърчаване на инвестициите и за избягване на двойното данъчно облагане и те ще продължат да съществуват дори и след юридическия факт на Брекзит.

Брекзит обаче би могъл да има позитивен ефект, защото тази несигурност води до отлив на инвеститори, особено във финансовите сектори. Разбира се, да се очаква, че те ще се пренасочат предимно към България, не е реалистично, но специално всички автомобилни производители, които имат свои седалища във Великобритания, в момента преразглеждат инвестиционните си планове за разширяване на бизнеса си на територията на острова. Именно такъв вид производство би могло да бъде пренесено в България предвид на това, че имаме кадрови потенциал и подготвени специалисти в този вид индустрия, както и най-ниските данъци и оборотни разходи в ЕС.

- А отслабването на паунда няма ли да направи износа на много български фирми за Острова нерентабилен?

- Слабият паунд ще се отрази на износа ни, но пък тогава може да се засили вносът от Великобритания, защото ще е на по-конкурентни цени. В крайна сметка паундът не е част от еврозоната. и сътресенията, които м.г. се случиха в Гърция, имаха по-сериозен негативен ефект, отколкото би имал Брекзит върху ЕС.

- Тази ситуация в ЕС ни показва, че трябва да засилим активността си по разширяването на пазарите извън ЕС и от страна на държавата, и от бизнеса.

- Това откакто съм министър, е стар мой апел към фирмите - да търсят пазари извън ЕС, поради факта, че той е строго сепариран и нишите не са толкова големи. Последните месеци за съжаление имаме спад на стокообмена с трети страни, но очаквам раздвижване по този въпрос след няколкото важни посещения на високо ниво през тази година. Другата седмица предстои много сериозно посещение на правителствено ниво в Иран.

- Преди две седмици бяхте на икономическия форум в Санкт Петербург, където направихте и редица срещи. Какви са възможностите за задълбочаване на търговско-икономическите връзка с Русия, след като стана ясно, че скоро няма да бъдат вдигнати санкциите там ?

- Сигналите от този форум по отношение връзките ЕС-Русия бяха по-скоро позитивни и най-вече след срещата на най-високо ниво между Юнкер и Путин. Има желание и от двете страни за сваляне на взаимните санкции, разбира се, при изпълняване на Минските споразумения. Това, което си говорихме с моите колеги, а аз имах срещи с министъра на промишлеността и търговията Денис Мантуров и първият зам.-министър на икономическото развитие на Русия Алексей Лихачов, е, че в условията на санкции печеливши няма, губят и ЕС, и Русия. Аз изказах загриженост по отношение на спада на двустранната търговия, но се оказа, че България има най-малък спад като процент в сравнение с всички други страни от ЕС. Това е благодарение на традиционните наши отношения в автомобилното производство, резервни части за специализирани машини, кансерви, фармация. Сериозният спад е в търговията със селскостопански стоки и не случайно с мен беше министър Десислава Танева, която проведе срещи с руския си колега. Успяхме да договорим създаването на двустранна работна група. Първото й заседание е предвидено за тази седмица. Има конкретни предложения от страна на Русия, най-вече за смесени предприятия. В Санкт Петербург постигнахме и друго споразумение - да се възобновят поръчките към "Мадара" /Шумен/ за доставки на двигателни мостове на камиони КАМАЗ, които бяха спрени преди 2 г.

Обсъдихме и изявения интерес от страна на български корабостроители да произвеждат плавателни съдове за руския морски речен флот. Става дума за търговски плавателни съдове, а не бойни кораби, каквите интерпретации видях. Договорихме по инициатива от областния управител на Пловдив да бъде открит български търговски дом в Санкт Петербург. Един от проблемите, който разисквахме с колегите от Русия, е, че икономическите ни отношения са най-вече на ниво Федерален район Москва. Решени сме да задълбочим сътрудничеството на регионално ниво, още повече, че българския бизнес вече е проправил път към Екатеринбург, Казан, където търсим и институционална подкрепа.

- За посещението в Иран с какви очаквания отивате?

- Там ще подпишем две споразумения - сътрудничество в областта на малките и средните предприятия и сътрудничество в областта на инвестициите, съответно преференции по отношение на инвестициите на едната и другата държава. Изготвяме и меморандум за сътрудничество между НК "Индустриални зони" и еквивалентното дружество от иранска страна. КРИБ подготвя сериозна бизнес делегация от над 15 фирми.

- С какви конкретни резултати приключи посещението на германския фамилен бизнес у нас през миналата седмица?

- Голяма част от тези предприемачи за първи път посещаваха България. Останаха много впечатлени и самите те определиха като недостатък, че голяма част от бизнеса в Германия по-добре познава инвестиционната и бизнес среда в Китай, отколкото в България. Те заявиха: "Ние гледаме надалеч, а тук съвсем близо да нас имаме такъв добър пример, който може да послужи за инвестиционна цел". Много от участниците заявиха, че със сигурност ще дойдат догодина на форум, който ние ще организираме.

- Преди дни еврокомисарят Кристалина Георгиева отправи критика към правителството, че има забавяне в усвояването на еврофондовете от новите оперативни програми? Какво е положението с "Иновации и конкурентоспособност"?

- Вицепремиерът Томислав Дончев тези дни обяви, че от всички оперативни програми към момента от началото на мандата на това правителство са сключени 900 договора. Мога да кажа, че от тях над 700 всъщност са по ОП "Иновации и конкурентоспособност". Интересът от страна на бизнеса е много голям и една от причините за това са ясните и прозрачни критерии, които изградихме. Сключените 730 договора са на стойност близо 394 млн. лв., като вече са изплатени 23,788 млн. лв. До края на 2016 г. се очаква да бъдат изплатени още 62 млн. лева.