Вицепрезидентът Маргарита Попова е от държавниците, които имат мнение и не се притесняват да отстояват публично позициите си. Въпреки категоричността си обаче тя винаги търси положителните новини и подкрепя заредените с оптимизъм инициативи като фестивала "Орфей в Италия", който се провежда втора поредна година под нейния патронаж. Какво могат да научат политиците от децата и как да спечелят отново доверието на хората, отговаря Попова пред "Стандарт".
<strong>- Госпожо вицепрезидент, за втора поредна година под Вашия патронаж се проведе детският международен фестивал &quot;Орфей в Италия&quot;. Какво можем да научим от отношението към децата и грижата за тях в Лидо ди Йезоло?</strong><br /> - Децата на България имат нужда да бъдат обичани и ценени не само в семейството. Те са живот и енергия. Учат нас, порасналите, на грижа, естественост и вътрешна необходимост да споделяме в общност. Децата са творци. А човешкото общество се променя и пораства най-бързо и видимо на полето на духовността в ръцете на твореца. И двете ми деца имат отношение към изкуството. Едното завърши художествена гимназия, а другото свири на пиано. Към децата имам отношение и сега като държавник във връзка с инициативите на Президентството в областта на духовността, културата и националната идентичност. Подкрепям силното желание на децата и на техните учители и наставници да творят красота. И в днешния ден децата са в състояние да спасят света. Те ни сочат възможен избор на кауза, могат да ни изправят на крака в кризи. Наред с подкрепата на много национални детски празници, подкрепям и международни инициативи с българско участие - окуражавам ги, казвам им колко са талантливи и помагам и други институции да участват. Техните родители, близки, техните ръководители дълго след това говорят, че Президентството на България ги подкрепя и цени. Когато държавата се грижи за своите деца, печели уважение и навън.<br /> <br /> <strong>- Защо се съгласихте да участвате в тази инициатива?</strong><br /> - Фестивалът &quot;Орфей в Италия&quot; e една от красивите инициативи. За шести пореден път десетки български деца събират свои връстници от много държави в Йезоло - надпяват се, надиграват се и завързват истински приятелства. Най-талантливите получават отличия. Вече шест години община Йезоло подкрепя инициативата финансово и организационно. Помага митът за певеца Орфей да стане реалност в детското въображение и мечти. Подкрепата на общината не е изолирана. От години работят целенасочено по детски проекти, строителство на детски градини, кътове, зелени площи. С празниците на песните и танците, осъществени със съвместните усилия на българския арт център &quot;Кърнолски&quot; и на италианска неправителствена организация, живеят и жителите на малкия град - топло аплодират децата на красива сцена на централния площад &quot;Аурора&quot; и ги вдъхновяват всеки да пожелае да бъде най-добър. Църковната власт в града гостоприемно отваря вратите на храма за църковни песни, а преди това благославя децата и тяхното мирно и радостно детство. <br /> Извън самия фестивал провеждам срещи на областно, общинско ниво, миналата година и на държавно в Италия. Това добавя към добрите отношения между България и Италия и извън сферата на културата. Обмисляме идеи за съвместни участия в урбанистични проекти, които националните власти да реализират, възможности за строителство с местни и европейски средства с подкрепа на Търговско-занаятчийската камара на областта Венето, Италия. Добри идеи, които представяме тук на изпълнителната власт, за да реши. <br /> <br /> <strong>- Докато тези деца пеят и танцуват, тези в Сирия са принудени да бягат от ужаса на войната. Колко от тях са пристигнали у нас и как се грижи държавата ни за тях?</strong><br /> - Керваните деца бежанци са резултат на човешко безумие. Позор и провал на човешката общност, ако не настояваме незабавно да спре. Мобилизираме нашия ресурс за решаване на проблеми в криза, за да осигурим според възможностите подслон, да съберем, ако е възможно, децата с техните родители и да осигурим училище, медицински грижи и храна. Нужен е ресурс от средства и човеколюбие. По данни на Държавната агенция за бежанците до 31 август 1365 сирийски граждани са подали молба за закрила, като 454 от тях са деца, а 23 нямат свой близък и са сами. При война отвън рисковете и за нашия народ ще се умножат.<br /> <br /> <strong>- Има ли опасност за страната ни предвид бежанската вълна и какви мерки взима държавата да се предпази от бягството у нас на престъпници?</strong><br /> - Убежище или международна закрила не може да получи онзи, за когото има сериозна информация, че е извършил военно престъпление или престъпление против мира и човечеството. <br /> За региона, в който живеем, има рискове - за сигурността, социални, хуманитарни. Неколкократно споделих, че каузата &quot;хуманност и международни ангажименти&quot; върви заедно с каузата &quot;сигурност за всички&quot;. Нашите служби за сигурност знаят това. Внимателно следят ситуацията. Тяхно задължение е да работят за намаляване на рисковете. Ситуацията е динамична и затова изисква гъвкавост и сътрудничество - вътрешнонационално и международно. Бежанските проблеми са процес, който не приключва с евентуалното получаване на статут или убежище. Молбите за убежище от сирийски граждани за 2012 г. са единици. До 31 септември 2013 г. в Президентството не са постъпили молби от сирийски граждани. Подготовката на администрацията при обработка на документите при първоначалната регистрация е важна. Провеждат се интервюта, които също са тест за преграда, но рискове има и относително спокойната обстановка при обработка на документите е наложителна. <br /> Комисията за убежищата при нас подписа споразумения с Държавната агенция за бежанците и с Червения кръст за обмяна на информация и експертиза. Добавена стойност към работата ни е сътрудничеството с неправителствени организации по темата. По моя покана във връзка със закрилата на децата скоро в Президентството предстои нова съвместна инициатива.<br /> Престъпленията срещу човешката общност изискват международно единение, за да не бъдат допускани и за да не повтарят. <br /> <br /> <strong>- При встъпването си в длъжност с президента Росен Плевнелиев заявихте, че сте тандем, който се допълва. Това така ли е все още?</strong><br /> - Българските граждани искат живи институции, пълни с енергия и знание за най-доброто за тях и за държавата. Показва го и зададеният въпрос. Послание, което изглежда сте запомнили от нашата предизборна кампания. За конфликти не говоря, още повече, когато реални конфликти днес има на други географски ширини, включително и гражданската война в Сирия. Президентската институция е стратегическа част от цялостната държавна власт. Призвана е да бъде притегателен и единителен център и в спокойствие, и в кризи. Това налага пълноценно да бъде ползван опитът на всеки във и вън от институцията за каузата защита на националния интерес и закрила на българския народ. Институцията ни е място за тържество на политическия разум и за лидерство без партийни и други страсти и влияния. Българските граждани вече заявиха, че трудно прощават политически грешки и настоятелно искат сигурност, стабилност и почтеност. Това е моята позиция в тандема. Тя е споделена в първия работен ден. Отстоявам я до днес. <br /> <br /> <strong>- Има ли все пак теми, по които двамата имате различни позиции?</strong><br /> - Вече публично съм споделила мнението ми по този въпрос. Излагам пред президента позиции, а решенията за конкретни действия са негови. Това е неговата власт. Опити за спекулации на искрено споделени от мен граждански и политически позиции, по който и да е въпрос и от когото и да било, не приемам. Позициите ми са последователни и са насочени и към днешния, и към утрешния ден. Споделям ги с гражданите, защото съм убедена, че за тях е важно да знаят как функционира реалната власт, включително и в Президентството. Искам те да знаят, че институцията не е абстрактна сграда. И наред с всичко друго трябва да е в състояние да предоставя на гражданите познания за своята същност, за да внушава уважение към закона в условия на силни обществени страсти и вълнения, да излъчва мъдрост и респект. <br /> <br /> <strong>- Трябва ли да има предсрочни избори и при какви условия?</strong><br /> - Президентството не решава кога да има избори. Това решават българските граждани, правителството и парламентът в неговата цялост. Нашата функция е друга. Още по-рано изразих мнение, че би било добре политическият ни, управленски и парламентарен елит да намерят съгласие в Народното събрание за бъдещето на страната ни, както и да подпишат споразумение по считани за важни от тях и от българските граждани въпроси. <br /> <br /> <strong>- Как политиците могат да си върнат доверието на хората?</strong><br /> - Като дадем отговор на въпроса защо го губят. Този въпрос вълнува днес целия политически спектър в Европа и света. Струва ми се неминуемо. Човешките общности натрупаха доста опит, който трябва да бъде анализиран и за допуснатите грешки да бъде търсена политическа отговорност. <br /> <br /> <strong>- Каква е позицията ви по предложените от президента три национални дебата - за съдебната система, независимостта на медиите и икономическата обстановка?</strong><br /> - Посъветвах държавния глава с дебата за съдебната система да не се бърза. Да бъде проведен, ако съдебната власт желае това, както и магистратите задължително да участват при определяне на темите и дневния ред на подобно бъдещо събитие. Продължаване на съдебната реформа ни е нужна днес, по мое мнение най-вече в областта за укрепване на независимостта на съдебната система и за навременни и професионално водени съдебни досиета. Смислен дебат е възможен, но непременно със силен ангажимент на магистратската общност.&nbsp;