Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за държавния дълг, внесени от „Прогресивна България“, със 181 гласа „за“, без нито един „против“ и деветима „въздържал се“. В същото време депутатите отхвърлиха законопроекта на ГЕРБ-СДС, който получи подкрепата на едва 44 народни представители.
Предложенията на „Прогресивна България“ предвиждат въвеждане на ясна правна рамка за определянето, статута и контрола върху първичните дилъри на държавни ценни книжа (ДЦК), както и прецизиране на правилата за участие на лицензирани банки и инвестиционни посредници на пазара на държавен дълг.
Сред основните промени е възможността министърът на финансите да емитира държавни ценни книжа, предназначени специално за инвеститори – физически лица.
Предвижда се гражданите да не заплащат такси и комисионни при първичното придобиване на тези книжа, като разходите ще бъдат поемани от държавния бюджет.
Законопроектът включва и създаването на електронна система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа.
В мотивите на вносителите се посочва още, че след въвеждането на еврото в България за всички държавни ценни книжа с падеж над една година ще се прилагат стандартизирани клаузи за колективно действие, съобразени с правилата на Европейския механизъм за стабилност. Те ще позволяват промени в условията по емитираните ДЦК по предложение на министъра на финансите и след решение на Министерския съвет.
Отхвърленият законопроект на ГЕРБ-СДС също предвиждаше достъп на физически лица до държавни ценни книжа, но включваше допълнително възможност те да бъдат закупувани и обратно изкупувани чрез „Български пощи“, както и създаването на електронна платформа за директна търговия без участието на първични дилъри.
По време на дебатите Константин Проданов от „Прогресивна България“ посочи, че общият размер на депозитите в българската банкова система достига около 98 милиарда евро, като близо 60% от тях принадлежат на домакинствата.
„Средната доходност на държавните ценни книжа за петгодишен период е над 3%. Ако българските граждани инвестират в ДЦК, доходът остава в страната и подпомага икономиката“, заяви Проданов.
От „Възраждане“ обаче изразиха резерви към идеята. Цончо Ганев коментира, че според данни на НАП около една трета от българите работят на минимална работна заплата и трудно биха могли да инвестират в подобни инструменти.
В подкрепа на законопроекта Стефан Белчев от ПБ отбеляза, че спестяванията на населението са нараснали значително през последните години и част от този ресурс може да бъде насочен към развитието на икономиката.
Владислав Панев от „Демократична България“ също защити промените, като подчерта, че подобна мярка може да намали натиска върху инфлацията чрез ограничаване на част от ликвидността на пазара.
По време на обсъжданията беше поставен и въпросът кога ще бъде изградена предвидената електронна платформа за търговия с ДЦК. Вносителите заявиха готовност между първо и второ четене да бъде обсъден конкретен срок за реализацията ѝ.
Предстои законопроектът да бъде разгледан и гласуван окончателно на второ четене.
