Никой грък не изпитва удоволствие да слуша речите на Йенс Столтенберг. Гърците не сме против акцента му: дразни ни мекушавото му отношение към турския президент Реджеп Тайип Ердоган, например по отношение на присъединяването на Финландия и Швеция към Алианса. Съвсем наскоро генералният секретар на НАТО нарече Турция "надежден съюзник". Можем само да се чудим с какво друго би се захванала Турция, ако не беше толкова надеждна, пише bgnes.bg

Но това, което възмущава гърците дори повече от подобни твърдения е неутралността на реториката на НАТО по отношение на бурните ни отношения със съседката ни. Както неотдавна коментира един от бившите външни министри на Гърция, Петрос Моливиатис, в писмо до Kathimerini, подобна реторика има за цел привидно да създаде впечатление за поддържане на еднаква дистанция между двете страни, докато всъщност тя е напълно неприемлива, защото облагодетелства "агресора в ущърб на жертвата и [е] в крайна сметка вредна за Алианса".

Разбира се, няма нищо ново в подобен гняв или реакции към протурския неутралитет на НАТО. Винаги сме се дразнели от генералните секретари на Алианса, особено в моменти на повишено напрежение с Турция.

Гръцкият гняв не беше спестен на Йозеф Лунс (1971-84 г.) от Нидерландия, както и на британския му наследник Питър Карингтън (1984-88 г.). Малцина си спомнят за гнева, насочен към датчанина Андерс Фог Расмусен (2009-2014 г.) заради някои планове за отбрана в Егейско море, а испанският Хавиер Солана (1995-99 г.) получи невероятно вулгарен прякор заради позицията си по отношение на войната в Югославия.

От 1974 г. насам се ядосваме на ръководителите на НАТО, но за щастие лудостта от първите години на Метаполитифси е отминала; само си представете какво щеше да стане, ако бяхме напуснали НАТО, а Турция беше останала. Точно този гняв изразява Моливиатис. Единственият проблем беше предпоставката на аргументите му за този гняв.

Ако, както пишеше бившият министър, генералният секретар на НАТО е "служител на правителствата, които го назначават и му плащат заплатата от парите на техните данъкоплатци... и не изразява позиции без тяхното одобрение", то Столтенберг е също толкова "служител" на Ердоган - ако не и още повече, като се има предвид, че Турция е "с по-голяма тежест" в Алианса от Гърция заради размера си.

Френският президент Еманюел Макрон наскоро обвини НАТО, че е "пълен с мъртви мозъци". Моливиатис иска Алиансът да стане и "езиково мъртъв", като твърди, че най-доброто, което Столтенберг може да направи, е да мълчи, докато изтече мандатът му. Но как ще ни послужи мълчанието му? В края на краищата мълчанието е квинтесенцията на тактиката за поддържане на равни дистанции. Дали то ще разгневи Гърция по-малко?