Кандидатът на Възраждане за кмет на София – Николай Дренчев, сподели с нас, някои от своите планове за превръщането на столицата ни в т.нар. „smart city” или умен град. Smart city е концепция за управление на големи урбанизирани територии, която се прилага все по-широко в редица световни мегаполиси като Ню Йорк, Лондон, Хамбург, Токио, Сингапур и др.

Основава се на идеята, че големите градове, могат да бъдат управлявани много по-ефективно, при значително по-ниски разходи, ако в изпълнението на тази задача се използват различни видове електронни сензори и комуникации за събиране на данни, които след това се обработват и анализират с цел ефективно управление на активите и ресурсите на града.

Според Николай Дренчев, най-общо обаче, когато се говори за „умни” технологии в широк контекст, днес се има предвид намирането на оптимално решение от големи, многомерни динамични системи, работещи с големи масиви от входни данни, с цел оптимизиране на различни параметри, например – намалена консумация на енергия, подобрен трафик при по-ниски разходи, по-висока надеждност на услуги, по-малко замърсяване на въздуха и т.н.

Кандидатът на Възраждане за столичен градоначалник, изброи основните обществени системи в София, в които въвеждането на „умните” технологии е най-належащо, и в същото време, може да стане най-лесно:

Градски транспорт: „Например, възможно е София да изгради такава интелигентна система за управление на градския транспорт, която да е базирана на технология от типа „predictive optimization”, което е едно от направленията в транспортния сектор, по които в Европа се работи активно.

Това би направило възможно планирането не само на маршрутите и връзката между различните видове транспорт, но и планиране на точен график с време, цена и алтернативи за придвижване на пътуващите. Подобна система би оптимизирала разходите (между 10% и 30%), като в същото време може да повиши ефективността на транспортната мрежа. Подобни системи се използват от повечето големи европейски градове.”

Административно обслужване: „Макар че не е техническа и технологична новост, комуникацията между гражданите и общинската администрация би могла да се извършва изцяло дигитално през приложение на телефона, като това е напълно възможно в краткосрочен план (1-2 години).

Това означава гражданите да могат лесно да подават молби, заявления или да получават справки и данни. Ще позволи съкращаване на разходите в общинската администрация и ще спести много загубено време на гражданите.”

Екология: „Друг много остър проблем на София е замърсеният и опасен за здравето въздух. Само с поставяне на датчици за измерване на нивата на замърсяване и визуализирането им на картата, няма да можем да се преборим ефективно.

На помощ на столичани трябва да се включат цял набор от инструменти – от аналитично-прогнозни за вероятни замърсявания, включващи синоптични данни, автомобилен трафик, строителни дейности, замърсявания от изгаряне на твърди горивни материали и др., до приложението на получените оценки в управлението на съответните елементи”

Паркирането: „Друга приоритетна задача за нас е изграждането на паркинги. Те ще бъдат оборудвани с електронна система, която да показва дистанционно и в реално време броя на свободните паркоместа. Всеки шофьор ще може да провери през телефона си кой е най-близкият паркинг и дали има свободни места в него.”

Пътен трафик: „Умните светофари като замисъл не са нещо ново. Всички сме чували за т.нар „зелена вълна” – нещо, което се създаде преди няколко десетилетия. Както тогава, така и сега проблемите опират до това, че реализацията на подобни проекти компрометира тяхната целесъобразност. Често подобни проекти се реализират, защото се финансират под шапката на различни програми и фондове за иновативни проекти – т.е обслужват строго финансови интереси.

В България имаме стартъп компании, които могат да разработят добри алгоритми за динамично управление на светофарите и да улеснят трафика. Google предлага данни в реално време, които могат да бъдат използвани за входни данни към оптимизационни алгоритми за решаване на комплексна задача, целяща намаляване на общото транзитно време в града.”

В заключение, Николай Дренчев допълни, че „умните технологии”, без съмнение могат чувствително да подобрят качеството на живота в столицата, както и да оптимизират разходите за нейното по-ефективно управление, но също така, трябва да се внимава, да не се допускат „технологични скокове” при въвеждането на такива системи.

Приложения на умните технологии трябва да се търсят и предлагат там, където са изчерпани всички останали „конвенционални” решения и практики, плод на елементарни здрав разум, компетентност и професионализъм.