Забравата вече тотално е налегнала България и заради криворазбраната политическа коректност историята й буквално отива в кошчето. Повод за такава констатация дава едва-едва отбелязаната 99-годишнина от Ньойския договор – най-голямото наказание на страната ни след края на Първата световна война, заради поредицата грешни решения на политиците й, пише "Труд".

Този договор, подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой справедливо е наричан най-позорния, най-унизителния и най-отвратителен факт в новата българска история. В края на Първата световна война, българската държава е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт.

Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.„Ньойският договор е наказанието за погрешния избор от лятото на 1915 г., когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз, казва историкът акад. Георги Марков и определя това за стратегическа грешка на управляващите. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, а Васил Радославов намира убежище в Баден-Баден. А плаща българският народ.

Този договор е поредната национална катастрофа за страната. Да проследим какво се случва и как се стига по подписа под договора на премиер министъра Александър Стамболийски. След края на Първата световна война в Париж е свикана мирна конференция (заседава от 18 януари 1919 г. до август 1920 г.), по време на която се разглеждат мирните договори между коалицията на победителите, наречена Антанта – от една страна, и страните, загубили войната (Германия, България, Автро-Унгария и Османската империя) – от друга.

Сключени са общо пет договора, като всеки е подписан в отделно парижко предградие и носи неговото име. В делегацията, изпратена от българския парламент да участва в конференцията, влизат министър-председателят Теодор Теодоров, Венелин Ганев (министър на правосъдието), Янко Сакъзов (министър на търговията, промишлеността и труда), Александър Стамболийски (министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството), Михаил Сарафов (дипломат), Димитър Станчов (бивш пълномощен министър в Париж) и др. Те пристигат в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага са настанени в замъка „Мадрид“, където остават през следващите два месеца, без да им е разрешено да излизат оттам. Делегатите ни нямат никакъв достъп до конференцията, отнета им е каквато и да е възможност да участват в преговорите и договарянето на условията. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи, където съюзническите делегати вече са заели местата си.


Българската делегация на Парижката конференция за мир – на първия ред са: Михаил Сарафов, Александър Стамболийски, Теодор Теодоров, Венелин Ганев и Янко Сакъзов

Председателят г-н Жорж Клемансо връчва на нашите представители проекта за договор. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения. След като стават известни непосилните условия и клаузи, в цяла България започват протести срещу този нечестен и унизителен акт Делегацията ни се завръща в България и веднага започва работа за изработване българския отговор до мирната конференция с възраженията по договора. Надеждите, че те ще бъдат разгледани и уважени са големи. В началото на октомври Теодор Теодоров подава оставката на кабинета си. Цар Борис III връчва мандат за съставяне на правителство на Александър Стамболийски. Поради тази вътрешнодържавна криза България моли за отсрочка за представяне на възраженията си. Дадени са ни още 10 дни – до 24 октомври.

Междувременно, на 9 октомври, Теодор Теодоров, който въпреки оставката си, остава главен делегат, заминава отново за Париж. Всичко е напразно, възраженията не са взети под внимание, първоначалните условия остават непроменени. Окончателният текст на договора за мир е връчен на българските делегати на 3 ноември. Даден е 10-дневен срок да отговорим приемаме ли го изцяло или не. Теодоров се връща в София и отказва да подпише договора.

На 12 ноември Александър Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той, заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от правителството да подпишат мирния договор. Датата за подписването му е определена от Парижкия върховен междусъюзнически съвет – 27 ноември (четвъртък), а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация. Според българската преса тогава в 10 часа и 45 минути сутринта в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените й сдружени сили е подписан.

Според популярна легенда веднага след като слага подписа си под унизителния документ, премиерът Стамболийски публично чупи надве писалката си, за да покаже на Антантата възмущение от наложения на България диктат. Ето какви тежки решения ни налага Ньойският договор.

България трябва да изтърпи изключително тежки загуби – губим територия в размер на повече от 11 хил. кв. км. Западните покрайнини (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия) са предадени на Сърбия; Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция. Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция.

Губим излаза на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа (връща се на Румъния). Освен това България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хилядна полиция и 10 хиляди митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението. Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 милиарда златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още…

Ето как опиянени от победата в Първата световна война и забравили за прокламираните от тях принципи за справедлив мир, без анексии и репарации, „миротворците“ от Париж заплитат още повече възела на териториалните и етническите противоречия на Балканите и в Европа. Близо 40 милиона души, от които около 2 милиона българи, остават под чужда власт. По този начин мирните договори от Париж трасират пътя на Втората световна война.

Последиците от Ньойския договор се оказват пагубни за България. Вътрешната политика е изпълнена с репресии, политически убийства, въстания и кървави преврати. На 27 ноември 1919 г. в църквата „Света Неделя“ е отслужена панихида за загиналите по бойните полета българи. След това няколко хилядно множество стига до дома на народния поет Иван Вазов. „Храбро да посрещнем ударите на съдбата! Скоро ще създадем нова, единна и мощно духовна България! Жив е българският бог!“, произнася развълнуван Вазов. Ето до какво водят грешните решения на политиците. Ньойският договор е доказателство за това. Историята никога не трябва да бъде забравяна, защото от грешките й следват поуки. Но затова трябват и пипе, и топки. Ако ги имаш…