Депутатите от 47-то Народно събрание са допуснали сериозно нарушение на Конституцията със закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Това е становището на Асоциация „Форум“, която е съпредседател на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет (ВСС), до Конституционния съд, пише Труд бг.

Организацията е един от най-активните наблюдатели на процесите в сферата на правосъдието и съдебната власт, а от становището й личи, че народните представители явно са разбрали изцяло погрешно философията на независимостта на съдебната власт, заложена като основен принцип в Конституцията.

Самото конституционно дело бе образувано на 17 май по искане на главния прокурор Иван Гешев. В искането си той изложи поредица от аргументи за противоконституционност на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които специализираното правосъдие бе закрито.

Сега от Асоциация „Форум“ споделят виждането на главния прокурор и внасят някои допълнителни нюанси към позицията, че гласуваните текстове противоречат на Основния закон.

На първо място от организацията посочват, че Народното събрание, макар и законодателният орган в България, по Конституция изобщо няма право да закрива органи на съдебната власт.

„Действително, от една страна, съгласно разпоредбата на член 84 от Конституцията НС има право да приема, изменя, допълва и отменя законите.

От друга страна обаче, всички случаи, в които НС разполага с правомощие със закон да решава въпроси, свързани със „Съдебната власт“ (Глава шеста от Конституцията), са изрично посочени в Конституцията“, пишат съпредседателите на Гражданския съвет и уточняват, че закриването на специализираните съдилища и прокуратури не е сред изчерпателно изброени правомощия на депутатите.

Освен това, съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност само от Съдийската, съответно Прокурорската колегия на ВСС (член 129 алинея 1 от Конституцията), отбелязват от „Форум“.

Правото на съдебната власт сама да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите е основната гаранция за независимостта на съдебната власт и това е потвърдено с решение No 8/1994 г. по к. д. No 9/1994 г. на Конституционния съд.

„Това правомощие на ВСС произтича пряко от Конституцията и упражняването му не може да бъде възлагано със закон за случаи, които не са предвидени в самата нея (както е сторено с преходните и заключителните разпоредби на ЗИДСВ), тъй като обективно поради принудителния си характер представлява изземване на конституционни правомощия на ВСС от законодателната власт“, пише организацията до КС.

От гражданската организация виждат и сериозен проблем с несменяемостта и произвола, който законодателят е предвидил в самия механизъм за преназначаването на магистратите.

Специален акцент от организацията поставят на това, че в правната теория, когато Конституцията говори за понятието „длъжност“ има предвид не просто съдии, прокурори или следователи, а техните наименования и функции, произтичащи от принадлежността им към съответните съдилища и прокуратури.

Тоест – реалните длъжности магистратите от специализираните структури са „съдия в специализирания наказателен съд/прокурор в специализираната прокуратура“, както и „съдия в апелативния наказателен съд/прокурор в апелативната специализирана прокуратура“. Те са самостоятелни длъжности и се ползват изцяло от закрилата на Конституцията, свързана с несменяемостта.

Така, от една страна, закриването на СНС и АСНС и съответните им прокуратури по същността си води до освобождаване от заеманата длъжност, тъй като тези длъжности се заличават от правния мир въобще. Съдиите, прокурорите и следователите обаче не могат да бъдат освобождавани от длъжност пряко от законодателя с негов акт, а само от ВСС.

От асоциацията припомнят и решение на Съда на ЕС в този дух от 27 февруари 2018 г., в което изрично се посочва, че „за да се осигури независимостта на съдебната власт, трябва да съществуват определени гаранции за защита на лицата, които имат задачата да се произнасят по даден спор, сред които са гаранциите срещу освобождаване от длъжност“.

Припомнено е и друго решение на Съда на ЕС, само че от 2019 година, в което пък съдиите в Люксембург са категорични, че „принудителното преместване на съдия в друг съд може да засегне принципите на несменяемост и на независимост на съдиите“.

Според Съда такива премествания могат да са средство за упражняване на контрол върху съдържанието на съдебните актове, тъй като са в състояние не само да засегнат обхвата на задълженията на съответните магистрати и разглеждането на възложените им случаи, но и да окажат значително отражение върху живота и кариерата им, както и да имат последици, подобни на тези на дисциплинарно наказание.

Именно такъв е и случаят с българските специализирани съдии, прокурори и следователи, които са подложени буквално на лустрация, тъй като промененият ЗСВ не само предвижда насилственото им разселване из страната, но и поставя праг за това колко от тях могат да останат в София, където безспорно вече са се установили, заради досегашната си работа в специализираните органи.

Какво ще се случи след 27 юни със специализираните магистрати и със стотици дела и преписки, все още не е ясно. Предстои ВСС да вземе решение - какво да прави с преназначаването на следователите, прокурорите и съдиите.

Единият вариант е да го замрази, за да се изчака произнасянето на конституционните съдии. Преди седмица спецпрокурори поискаха от парламента и Министерство на правосъдието удължаване на срока за прехвърляне на делата с половин година, а главният прокурор Иван Гешев предупреди управляващите за задаващо се цунами от проблеми, породени от политическата и лобистка разправа със спецправосъдието.