„Ако нещо изглежда като патица, плува като патица и квака като патица, то най-вероятно е именно патица“ – това логическо съждение обикновено  се споделя от всеки здраво мислещ човек, пише tribune.bg.

Излиза, обаче, че личностите по върховете на властта, които са се заели да правят т.нар. „съдебна реформа“, са изключение от това правило и на тях патицата им се вижда като лебед.

Поне така изглеждаше отстрани реакцията на правосъдния министър Надежда Йорданова в четвъртък, след като близо три часа слуша в рамките на Пленума на ВСС анализа на седемте административни ръководители на прокуратурите в София, начело с тези на двете специализирани прокуратури, за „цунамито“ от проблеми, което е надвиснало над съдебната власт, след като тя и „съучастниците й“ от Четворната коалиция закриха специализираните съдилища и прокуратури.

Аналогията с наближаващото цунами, което Йорданова и екипът ѝ наблюдава с хладнокръвно спокойствие, всъщност бе на главния прокурор Иван Гешев, който много правилно забеляза, че явно правосъдната министърка просто вече е приела на чия страна е в казуса и оттам насетне нищо повече не я вълнува.

Не само, че не я вълнува, а се прави и, че всъщност след елиминирането на специализираното правосъдие всичко е цветя и рози, „патката е лебед“, черното е бяло, а висящите на 800 досъдебни производства и още 500 преписки на Специализираната прокуратура, архиви, магистрати, служители, активи с магическа пръчка ще се пренесат някъде другаде, макар че не е ясно къде. При това – в срок от 7 дни.

Този алогичен наратив успя да привлече на своя страна само един член на ВСС. Става дума за Атанаска Дишева, за която наскоро стана ясно, че ще е кандидатът на „Продължаваме промяната“ и партията-майка на Надежда Йорданова – „Демократична България“ – за едно от двете вакантни места в Конституционния съд.

Така че никой не остана особено изненадан, че двете топ юристки на властта се подкрепят във вижданията си. Оттам нататък всички останали членове на ВСС дадоха да се разбере, че са повече от притеснени. А от думите на ръководителите на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова и Апелативната специализирана прокуратура Ивайло Ангелов се оказа, че определено има защо.

Дефицитите в променения Закон за съдебната власт (ЗСВ), с който се закриха тези структури, се оказаха толкова големи, че административните им ръководители са поставени в шизофреничното положение да го нарушат, за да го спазят. Така, магистратите и техните ръководители ще трябва в 7-дневен срок от влизането в сила на закона на 27 юли да съберат, комплетоват и изпратят незнайно къде всички дела, преписки, архив и материали по тях.

„Незнайно“, защото в закона е забравено да се разпише къде конкретно. 7 дни за всичко това ще са и крайно недостатъчни, а решаването на споровете за подсъдността на тези дела (в коя прокуратура да бъдат изпратени например делата за ОПГ или други престъпления, действали на територията на повече от една община) изобщо пък не зависи от тях, а от Върховния касационен съд.

Под угрозата от това да попаднат в не съвсем чисти ръце пък се оказаха всички секретни данни по делата, по които има прилагани СРС-та. Просто защото с тях работят специални служители с достъп до класифицирана информация, а преместването им от и към неизвестни според променения ЗСВ получатели, крие риск от теч на информация.

Подобно е положението с архивите, в които има чувствителни данни, които Надежда Йорданова и колегите ѝ от Четворната коалиция са пропуснали да разпишат къде отиват.

Преназначаването на магистратите от двете специализирани съдилища едва ли също ще се случи в записаните в ЗСВ срокове, защото пред Конституционния съд има висящо дело, което според Административнопроцесуалния кодекс означава, че ВСС трябва да спре всички процедури по преместването на съдиите, прокурорите и следователите.

Всички тези проблеми предизвикаха микс от емоции у членовете на Съвета – от срам, споделен от Евгени Иванов, през безсилие от ситуацията, в която нито времето ще стигне, нито механизмите ще проработят, до почуда какво би могъл да направи оттук нататък кадровият орган, за да покрие законодателните дефицити, след като няма законодателна инициатива.

А искането на административните ръководители в тази заплетена ситуация беше просто и не толкова трудно постижимо – 6 месеца буферен период за прехвърлянето на делата, преписките и изпълнението на задачите с нова корекция в закона, явяваща се почти козметична.

Единствените „спокойни“ и „непоклатими“ от чутото останаха Йорданова и Дишева. Същите, които допреди промените в ЗСВ да станат факт вадеха от „торбата с клишетата“ на настоящата власт думи по адрес на специализираните магистрати като „бухалки“ и „поръчкови“, без да дадат нито един пример в подкрепа на тези цветущи определения.

Които не поискаха и не ползваха анализа на самите магистрати от специализираните прокуратури за ефектите от работата им, преди да побързат да ги унищожат и да вкарат системата в хаос. Парадоксално или не, същата тази власт, която наричаше специализираните структури „бухалки“, защото са обвинили и изправили на съд конкретни олигарси и членове на организирани престъпни групи, сега се оказва, че е готова с проект на закон, който конституционалисти сравниха с действията на Гестапо и на Националсоциалистическата партия на Германия.

Промени, с които в лично министърът на финансите Асен Василев ще списва наказателни списъци с хора и фирми, на база на които без съд и присъда, ще се замразяват пари и имущества по доноси. По преценка само и единствено на Василев и шепа представители на изпълнителната власт.

В тези мътни води, на фона на пълния непукизъм и стоическо спокойствие на правосъдния министър и депутатите от управляващото мнозинство, които също биха могли да предприемат нещо по описаните проблеми, „цунамито“ след елиминирането на спецправосъдието няма да ни подмине и ще потопи брега на съдебната власт в България.

За това ще чуят и ще видят и партньорите ни в Европа, които вече почти ежедневно питат българските магистрати – има ли спасителна лодка за стотиците дела за корупция, организирана престъпност и трансгранични престъпления. 

И докато настоящите властимащи като че ли са се самозабравили и живеят с усещането, че ще векуват на високите си постове, е редно да им се припомни вечното наследство на Имануел Кант -  да постъпват така, че максимата на волята им да може винаги да важи същевременно като принцип на едно всеобщо законодателство. Или иначе казано – че след тях ще дойдат други, а тогава зад борда на властта морето може да им се стори бурно.