Обръщението на Станишев - първо в БЛИЦ

Лидерът на БСП говори час и половина пред Конгреса

София, България 19 Май 2012, 13:16 1350 прочита 0 коментара

Председателят на Българската социалистическа партия Сергей Станишев даде началото на 48-ия Конгрес на БСП с продължило около час и половина обръщение към делегатите и електората. Той за пореден път отправи бурни критики към управлението на ГЕРБ и посочи пътя, по който държавата трябва да поеме, ако иска да има модерно и европейско социалистическо бъдеще.

БЛИЦ предлага на читателите си стенограма от обръщението на Сергей Станишев.<hr /> КОНГРЕСЪТ ЩЕ ПОКАЖЕ ИМАМЕ ЛИ ВОЛЯ ДА СЕ ОПЪЛЧИМ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ И ДА ВЪРНЕМ ДЪРЖАВАТА НА ХОРАТА Поради различни причини нашият конгрес е претоварен с очаквания. Отдавна не сме се радвали на такъв обществен и медиен интерес. Всички са в напрегнато очакване. Нашите съпартийци и симпатизанти със затаен дъх наблюдават дали грозно ще се изпокараме и разединим или ще им вдъхнем надежда и сила. Множеството българи – отчаяни от живота, обезверени от държавата, чакат да видят дали имаме волята да се опълчим на властта, която ги разочарова. През последните седмици и дни ГЕРБ, с прякото участие на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, шумно се опитват да зададат посоката и тона на нашия конгрес чрез измислени или раздути скандали. Внимателно ще следят нашия форум и приятелите ни от европейското социалистическо семейство. И страховете, и надеждите, и дистанцираното любопитство имат почва. В коя посока ще тръгнем зависи от нас! Трябва най-сетне да осъзнаем каква отговорност е паднала на плещите на всеки един от нас, делегатите. Пред хората. Пред партията. Пред България. Защото Българската социалистическа партия е единствената политическа сила, която е в състояние да свали от власт това арогантно управление, да върне държавата на хората и да поведе България към изход от кризата и модернизация. ПОСТАВЕН Е НА ИЗПИТАНИЕ ЕВРОПЕЙСКИЯТ СОЦИАЛЕН МОДЕЛ. ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЯТ ОТ СОЛИДАРНИ УСИЛИЯ И МАЩАБНИ РЕШЕНИЯ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗАТА 48-ият конгрес се провежда в момент, когато не само нашата страна, но цяла Европа е на кръстопът. Глобалната криза, започнала като финансова, продължила като икономическа и прераснала в остра социална криза, вече има остри политически измерения. Тя поставя на изпитание общественото и държавното устройство, подлага на ревизия цялостното виждане за следвоенния демократичен ред в Европа, заплашва устойчивостта на международните и националните институции. Като реакция на неспособността на международните институции и националните правителства да посочат справедлив път за изход от кризата, сред хората нараства неподправен гняв - като гъби никнат радикални популистки и дори неофашистки политически движения. Традиционни идеологии губят идентичност и доверие. Под пряка заплаха е социалният характер на Европейския съюз. Макар и слабо вероятен, възможен е разпад на еврозоната, краят на кризата не се вижда. Може би дори още не сме видели най-лошото. Вече е ясно, че нито България, нито която и да е отделно взета страна в ЕС е способна да се справи самостоятелно с кризата. Налаганата вече 3 години политика на консерваторите в Европа, която провъзгласи рецептата &bdquo;рестрикции, рязане, затягане”, е в задънена улица и се отхвърля от хората. Нужни са солидарни усилия, смели, комплексни и мащабни нови решения, тъй като прилаганото досега &bdquo;лечение” утежни болестта. Нужна е промяна на политиката – и в ЕС, и в България. Именно затова толкова ме радва всеки успех на партиите от нашето семейство през последните месеци – от Франция през Белгия, Германия, Словакия, до съседните ни Румъния и Хърватия. Защото, само ако имаме достатъчно сила и възможности, можем да обърнем Европейския кораб в друга посока. Иначе всеки ще потъва поотделно. Това е огромно предизвикателство и пред Партията на европейските социалисти! Спорът не е с налаганото клише &bdquo;десните спестяват, а левите харчат”. Въпросът е как, без да рушим финансовите устои на държавите и на Съюза, да осигурим растеж, заетост и справедливост. Ако ние заедно не предложим ясна и категорична алтернатива, разочарованието от традиционната десница ще отиде при други. НАШАТА МИСИЯ ДНЕС Е ДА ОТВОРИМ ОЧИТЕ НА ХОРАТА ЗА КАТАСТРОФАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА ГЕРБ. ГЕРБ ПОДМЕНИ ДЕМОКРАЦИЯТА С ОЛИГАРХИЧЕН МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ Една от нашите мисии днес е да отворим очите на хората за случващото се и цената за тях. Да поемем дъх и да извикаме, колкото имаме сили: &bdquo;Събудете се! Отместете поглед от телевизора! Замислете се какво ви се случи днес! Събудихте се с хвалбите и лъжите на Борисов, Цветанов и Дянков по всички канали. Изтръпнахте от сметката за ток, която получихте. Ако още имате работа, разбрахте, че заплатата ще закъснее, защото държавата не е платила на фирмата за свършена работа, но пък всички са луднали, защото НАП отново прави проверка. Чухте се с родителите ви, на които пак са нужни животоспасяващи лекарства, а нямате пари. В училище детето ви е било тормозено от хулигани, защото днес само силата има авторитет. На връщане са ви спрели от КАТ, ядосани, че вещевото доволство пак се бави, с традиционния въпрос &bdquo;и к’во праим сега?” Вкъщи жена ви е съобщила, че щели да местят агенцията й в друг град. Но за разтуха, пак от новините, научихте, че когато премиерът завърши &bdquo;Тракия”, ще заживеете като в рай!” Българи, граждани, съотечественици! Искате ли това да продължи още 4 години!? И все пак, кои са най-съществените характеристики на тази власт? Първо, тази власт е олигархия! Демокрацията е справедлива и защитава интересите на мнозинството обикновени граждани. Олигархията съсредоточава властта в ръцете и в интерес на малцина. Това е антидемократична, авторитарна власт, която управлява страната с недемократични средства, често и еднолично. Това е власт, която разбива целенасочено българската модерна и демократична държавност. Колкото по-слаби и неефективни институции - толкова по-добре за ГЕРБ. Нашият премиер е и главен строител на републиката, и за малко почетен член на Съюза на художниците, и баща на футбола, той решава кой да е треньор на националния отбор по волейбол, най-умелия градинар, който сади кокичета по &bdquo;Марица”. Той вече дава оценки и напътствия на повечето партии, а с Цветанов моделират политическото пространство. Остава само предварително да обявяват и резултатите от изборите. Впрочем, на път сме. ТРЯБВА ДА ГАРАНТИРАМЕ ЧЕСТНОСТТА НА СЛЕДВАЩИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ Българският преход има много дефекти, недъзи и дори престъпления. Имаше обаче едно огромно и ценно постижение – демократичното право на хората да гласуват свободно, да изразяват открито мнението си, да не се страхуват от властта. Точно това завоевание на прехода е на път да бъде ликвидирано. В най-изчистен вид това пролича на последните президентски и местни избори, но то изпълва ежедневието ни, господства в медиите, доминира във всяка сфера на обществения и стопанския живот. Всеки, който си позволи да надигне глас срещу безобразията, срещу репресиите, срещу корпоративния и административния натиск, изпитва на гърба си мигновените удари на цялата държавна машина. Купуването на гласове, другите форми на контролиран вот доказаха, че това е власт, която се стреми да постига целите си, да преследва интересите си с всички средства и на всяка цена. Цяла България видя сцените в зала &bdquo;Универсиада”, когато стотици членове на секционни комисии от различни партии дружно скандираха &bdquo;МАФИЯ! МАФИЯ!” Ето защо, преди още да говорим за предизборна платформа и предизборна кампания, трябва да направим всичко възможно да върнем доверието на гражданите в изборната система, а оттам и в държавата като цяло. По този въпрос не бива да се правят дребни сметки и да се търсят идеологически разногласия. Затова се обърнах към всички демократични партии и структури на гражданското общество да взаимодействаме за организиране на масиран натиск върху правителството и всички институции, за да бъде гарантирано свободното, демократично и законно провеждане на парламентарните избори. Да не им позволим да ни откраднат и това право! ГЕРБ СЪЗДАДЕ ДЪРЖАВНО-МОНОПОЛИСТИЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ. УПРАВЛЯВАЩИТЕ СА НЕСПОСОБНИ ДА ЗАЩИТАВАТ И ОТСТОЯВАТ НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ Второ, това е власт, която осъзнато утвърждава държавно-монополистичен капитализъм! Над 60 &bdquo;лобистки” или, просто казано, корупционни закона! Зад всеки стоят конкретни икономически интереси и конкретни облагодетелствани по високите етажи на властта! Държавата участва на пазара. Но не като справедлив регулатор на честно състезание, а като рекетьор в полза на монополите и избраните от ГЕРБ фирми. Управлението произвежда икономическа среда, която отблъсква инвеститорите, без висока заетост, без производство, без високи технологии, без стимули за образование. Това се случва във всеки отрасъл на производството, търговията, услугите. Умишлено се задушава дейността на останалите дребни и средни предприятия, за да се разчисти конкуренцията. Трябва ли да се учудваме, че прогнозата за икономически растеж за тази година е 0.5 %, външните инвестиции са спаднали пет пъти от 2008 до 2011 г., а през тази година клонят към нулата? Не разбираме ли връзката между мачкането на дребния и среден бизнес и това, че около 600 хил. българи са безработни и &bdquo;обезсърчени”? Зад тази хладна статистика стои съдбата на огромен брой хора и техните близки. Още по-страшно е, че младежката безработица е близо една трета! За какво бъдеще на страната можем да говорим?! Трето, това е власт, макар и популистка, крайно дясна и антисоциална. Всички проблеми на бюджета се прехвърлят върху гърба на обикновения гражданин. Замразяват растежа на доходите, режат социални придобивки. Удари чрез отнети придобивки и социални помощи понасят хората с увреждания, майките, младите семейства, учениците и студентите, етническите групи, особено ромите. Четвърто, това е власт, неспособна да защити, да отстои националните интереси. Тя е удобна за част от външните фактори, симпатична на международните финансови институции, раболепна пред банковия и спекулативния капитал. Най-драстичният пример е случилото се с проекта &bdquo;Белене” – най-значимият, а може би и единствен за последния четвърт век голям индустриален и високотехнологичен български проект. Под мотото за борба за енергийна независимост чертаят бъдеще на страна, която ще е зависима от вноса на електроенергия. Без &bdquo;Белене” сметките за ток и на домакинствата, и на бизнеса ще стават все по-солени. Но дори това не е най-важното. Най-важното е, че България е на път да се раздели завинаги с идеята, че ще бъде член на ядрения клуб – нещо, което караше редица международни фактори досега, ако не да уважават, да се съобразяват с българската държава. И ще чакаме да станем модерна страна. Как?! Като садим картофи, които внасяме от Франция? Или само със ски писти и влекове, подарени на приближени на Борисов? ГЕРБ РАЗГРАЖДА УСЕЩАНЕТО ЗА ОБЩНОСТ И СОЛИДАРНОСТ, РАЗГРАЖДА ИНСТИТУЦИИТЕ, ДОКАРА ХОРАТА ДО МАСОВА БЕДНОСТ Пето, това е очевадно некомпетентна власт. Едната страна на монетата са безкрайните кадрили в държавната администрация. Четирима директори на Фонд &bdquo;Земеделие”, четирима министри на здравеопазването, петима директори на агенцията за аквакултури и така нататък. Сега ще разквартируват държавната администрация в различни градове. Кой би работил в такава обстановка? Вижте състоянието на държавната хазна. ГЕРБ са като скакалци! Откъдето минат, трева не расте. Пропиляха над половината от уж лошото наследство от 8 милиарда, взеха заем за 2 милиарда, готвят нов за още 2, а може би и 3 милиарда. Възможно е сметката за всички нас от мандата на ГЕРБ ще възлезе на минус 8-10 милиарда лева. Шесто. Най-ужасното е, че ГЕРБ разлагат самото общество и го превръщат в сбор от оцеляващи поотделно индивиди. Разграждат усещането за общност, за солидарност. Разделят, за да владеят. &bdquo;Лошите” лекари срещу пациентите. &bdquo;Алчните” фермери с бентлитата срещу потребителите. &bdquo;Продажните” еколози, опълчили се на шистовия газ, срещу тези, които искат по-ниски цени на енергията. И така до безкрай. Резултатът е, че никой никому не вярва, всеки протест е задушаван и дискредитиран. Медиите са под денонощно наблюдение. А пък опозицията да седи в ъгъла и да мълчи! Целта е ясна – да се втълпи на хората, че алтернатива няма и не може да има. Че ГЕРБ са на власт и ще бъдат. Това ще оставят след себе си – празна хазна, разнебитена държава, нефункциониращи институции, масова бедност, разруха в икономиката, нов външен дълг, огромни социални напрежения. Крайно време е отсега да започнем разговор за наследството на ГЕРБ. За разлика от приказките за нашето наследство, тяхното, уви, ще бъде мрачна реалност. Кое ни дава основание отново да претендираме за доверието на хората и да се готвим за управлението на страната? Първо, защото сме длъжни, имаме отговорност към хората. Второ, защото ние устояхме на натиска и политическата репресия, защото бяхме принципни, твърди и последователни. Ако последните избори бяха и честни, щяхме да бъдем в пъти по-добре представени в местната власт и навярно щяхме да имаме отново президент. Защото мащабът на фалшификациите, на купения, контролиран и корпоративен вот беше много по-голям от онези 5 процента, с които нашият кандидат остана на втора позиция. И най-важното – защото по никакъв начин и под какъвто и да е предлог не влязохме в диалог с ГЕРБ. Вижте какво се случи със Синята коалиция. Къде са днес Атака, РЗС и другите? В нищото. И нека не плачем на чуждия гроб, защото такава участ е приготвена и на нас. От нас зависи. Нашият капитал е нашата безкомпромисност. Ние нямаме разговор с ГЕРБ – нито в името на фалшиво &bdquo;националното съгласие”, нито под какъвто и да е друг предлог. Сближаването с тази партия ще бъде краят на БСП. Защото манталитетът на ГЕРБ е като заразен. С всеки компромис неволно, стъпка по стъпка ще станем част от тяхното статукво. МОЖЕМ ДА СПЕЧЕЛИМ СЛЕДВАЩИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, АКО СМЕ ЕДИННИ Възможно ли е да спечелим парламентарните избори? Хората, включително и в партията, дават различен отговор на този въпрос. В интерес на истината преобладават скептиците. Не мога да ги упрекна: ГЕРБ и лично неговият лидер продължават да удържат сравнително висок рейтинг, макар да е далеч под онова, което получиха на изборите през 2009 г. и имаха в началото на мандата. От друга страна, част от онези, които вярват в нашата победа, смятат, че можем да ги победим на техен терен – в лидерска битка. Образно казано, логиката е проста: ако победим Борисов, побеждаваме ГЕРБ. Това е илюзия, това е невъзможно. Управляващите са много сплотена група от хора, обединена от силен мотив – властта и икономическия интерес. Който подценява организираността и монолитността на ГЕРБ, това, че срещу нас играе изключително дисциплиниран и добре мотивиран противник, греши. Последните избори не бяха &bdquo;изработени” и спечелени от Борисов, а от военизираната партийна машина, изградена от Цветанов. Можем ли да спечелим? Моят отговор е да, но има няколко условия. Ще ги посоча набързо, после ще развия по-подробно мнението си по всяко от тях. Първо, воля за победа, единство. Второ, платформа за радикален завой в политиката, нов път за развитие на страната. Трето, екип и организация. Четвърто, адекватна коалиционна политика. Пето, ясни и изпълними предизборни ангажименти. В подреждането, което предлагам, има дълбок смисъл. Ако не демонстрираме воля за победа, ако не излезем единни и обединени около платформа, всичко останало, дори и да го надхвърлим, няма да ни стигне за победа. Аз тази воля я видях с очите си и почувствах с кожата си миналата есен. Хиляди и хиляди горди и смели хора се осмелиха да се изправят срещу страха и гербаджийските &bdquo;изборни технологии” и дадоха всичко от себе си за победата на нашите кандидати. Кой твърди, че партията не беше във възход и не повярва на себе си на тези избори? Затова искрено се ядосвам през последните месеци, че пилеем толкова енергия не срещу безпрецедентно силния и коварен противник, не в дискусии за политиката, а във вътрешни надпревари и дори кавги. БСП ЩЕ ОСТАНЕ ИДЕЙНА И ПРОГРАМНА ПАРТИЯ. ИМАМЕ УНИКАЛНИЯ ШАНС ДА НАСОЧИМ СТРАНАТА ПО ПЪТЯ НА ПРОМЕНИТЕ В ЕВРОПА Убеден съм, че БСП е и ще остане партия идейна, програмна и колективна. Това е извор и на силата, и на устойчивостта на българските социалисти. Не лидерска, в която председателят стои над конгреса и над националния съвет. За политическата платформа. Не е достатъчно да кажем &bdquo;искаме да свалим ГЕРБ от властта”. Трябва да осъзнаем, че уникалната възможност е, отстранявайки ГЕРБ от власт, да излезем от прехода и да насочим страната по пътя на промените, които се очертават в Европа. За мен ГЕРБ са еманацията на българския преход, но политиката на прехода се провали. Ние също сме част от този провал и, ако ще предлагаме на българските граждани програми, само защото сме убедени, че сме по-компетентни от ГЕРБ и ще ги реализираме по-добре, ще управляваме отново за малко, след което ще ни отхвърлят. Големият дефицит на българската преходна политика е, че тя изкопира и пренесе по особено уродлив начин икономически и политически модел на Запада, който сам по себе си се провали и там. Навсякъде по света социалното напрежение породи необходимостта от реставрация на автентичността на политическите алтернативи. Ще оцелеят онези традиционни партии, които съумеят да напуснат своевременно неолибералния консенсус между лявото и дясното, размил границите и обезличил политиката. Европейската левица вече се събужда за тази идейна дискусия, нямаме право да изоставаме и ние в България. В конгресната дискусия трябва да стигнем до нашия отговор каква е вярната амалгама между &bdquo;ляво” и &bdquo;национално”, за да бъде левицата истинска алтернатива за скъсване с прехода, излизане от кризата и за модернизация на страната. ДА ОТХВЪРЛИМ ЗАДКУЛИСНИЯ МОДЕЛ НА ПРАВЕНЕ НА ПОЛИТИКА, ПРИ КОЙТО С ТАЙНИ СРЕЩИ СЕ ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯТ ВЛИЯНИЕЯ И ИНТЕРЕСИ За да дадем верен отговор, трябва да преодолеем редица &bdquo;табута” и стереотипи на самия преход. Например, че &bdquo;по-малко държава” е задължително добре, че пазарът решава всичко и който много се труди, ще успее, че регулациите вредят, че държавната и обществена собственост е &bdquo;лоша”, че колкото по-малко се преразпределя чрез бюджета, толкова по-бързо се развиваме. Само така ще водим наистина освободена дискусия. Но наред с тези идеологически и управленски теми трябва да отхвърлим преходния &bdquo;задкулисен” модел на правене на политика. В него едно се говори, друго се прави. Решенията се вземат зад сцената. В кръчми и на тайни срещи. Преразпределят се влияния и интереси. Публичната политика отстъпва на схемите. При този модел винаги в крайна сметка ощетено и излъгано е огромното мнозинство от хората, а печеливши са малцина. Разбира се, успехът и на най-добрата политика зависи от личностите, които я олицетворяват, и добрата организация. Тук трябва да призная, че имаме немалко трудности с нашата политическа дееспособност. Не приемам внушенията, че партията е едва ли не в разпад. Изборите обаче показаха, че нашият противник ни превъзхожда в тяхната технология в деня на гласуването и броенето. И това е важна и тежка поука за нас. Нашите интелигентни и почтени представители в множество случаи се оказаха безпомощни пред наглия натиск и манипулации на здрави напористи момчета. Поуката не е да станем като тях! Незабавно след конгреса е необходимо изграждане на постоянно действащ Национален предизборен щаб и областни щабове. В централата на партията е подготвена система за обучение на нашия изборен актив, през която трябва да минат поне 20 хил. души – истинска армия от активисти, представители в секциите и застъпници. Нужни са ни и текущи ясни и резултатни кампании. Две от тях са най-актуални в момента – събирането на подписите за референдум за &bdquo;Белене” и срещу младежката безработица. КОАЛИЦИЯ НЕ КАТО ФОРМА НА МИМИКРИЯ И ПРИКРИВАНЕ НА БСП, ЗАЩОТО НИЕ СЕ ГОРДЕЕМ С НАШАТА ПАРТИЯ. СЪЮЗ С ОНЕЗИ, КОИТО ИМАТ ПРИНОС КЪМ НАШАТА КАУЗА Коалиционната политика, въпросът за &bdquo;съюзника” е от памтивека любима тема на всеки наш форум. Пробвали сме какви ли не формати – от екзотични коалиции с партии като Ера-3, през класическа червено-зелено-оранжева коалиция през 1994 г. до широка ляво-патриотично-гражданска формула в &bdquo;Коалиция за България”. Успехите са били различни. И това е обяснимо. Впрочем, тъй като се наслушах на много спекулации, ще трябва да припомня, че трето място БСП е заемала само веднъж – на парламентарните избори през 2001 г., когато в нашата коалиция участваха 15 партии и организации. Това ще рече, че е важно не количеството, а качеството. И най-вече качеството, съдържанието и достоверността на посланията на водещата конструкция в левицата – БСП. Винаги съм уважавал и съм бил коректен към нашите партньори от &bdquo;Коалиция за България”. Не се е променило моето отношение и сега. Не можем лекомислено да отхвърляме организации, с които заедно сме извървели дълъг път. Това обаче не отменя изискването всички да имат реален принос към нашата кауза. След конгреса предстои отговорен и откровен разговор за нашите координирани планове за парламентарните избори. Трябва ясно да заявим: коалиционната политика за нас отдавна не е форма за маскиране на БСП, не е декорация вътре и навън. Този период е в миналото. Ние не се срамуваме от нашата партия. Ние сме Българска социалистическа партия и се гордеем с това! На първо място са, естествено, нашите партньори от левия и патриотичен спектър. Сред тях са и сегашните ни съюзници, и тракийците, и други по-леви партии. Готови сме да говорим и взаимодействаме за конкретни цели и политики. Но не под формата на пазарлък и за сметка на БСП. На второ място са синдикатите. Ние сме от една страна на социалната барикада и имаме обща кауза в отстояване на интересите на хората на труда, младите, бедните, хората в неравностойно положение. Трето, широк кръг партии и граждански организации от целия политически спектър, с които сме готови да сътрудничим в името на демокрацията, честните избори и възстановяването на живота по правила. Убеден съм, че тази голяма кауза ще създава мостове на доверие. Четвърто, зелени и екологични движения и сдружения, чийто глас все повече се чува сред младите в България. Имаме успешно взаимодействие с тях по такива национални теми като спирането на ГМО, забраната за проучвания и добив на шистов газ и други. Да не забравим обаче два основни източника за разширяване на нашето влияние и изборен резултат. Това са: 1. Множеството леви хора, които за 22 години преход бяха изтласкани или се разочароваха от нас. На мнозина от тях, започвайки от &bdquo;списъците на виновниците” през 1990 г., дължим извинение и им казваме: &bdquo;Простете за обидите. Каузата ни е голяма. Имаме нужда от вас!” 2. Огромен брой българи, които искат реална промяна в обществото и се оглеждат за нейния носител. Що се отнася да следизборните коалиции, тук трябва да формулираме предварително нашите &bdquo;червени линии” на основата на нашата визия за необходимите за страната политики. Те трябва да са публични и предвидими. На първо място са националният интерес и социалната ангажираност. ДА ПОЕМЕМ АНГАЖИМЕНТ ЗА РАДИКАЛНИ РЕФОРМИ ЗА ДА СПЕЧЕЛИМ ДОВЕРИЕТО НА ХОРАТА. ТРЯБВА НИ ДЪЛГОСРОЧЕН ПРОЕКТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ Пред нас стои големият въпрос как нашата политика и послания да достигнат не само до умовете, но и сърцата на хората. Как да пробием глухотата към нашите цялостни разработки, тежки и експертно много солидни управленски платформи. Те са важни, но опитът показва, че с тях не можем да печелим избори. Интересът е слаб, няма чуваемост за идеите, развити в тях. Нужен ни е приоритетен подход с два до три предизборни ангажимента за радикални реформи в ключови сфери. Освен това предизборните ни послания трябва да очертават ясен времеви хоризонт на изпълнение. За да не се случи така, както стана с нашия ангажимент през 2005 г. за увеличаване на доходите с 20%, който многократно надхвърлихме, но хората го очакваха още в деня след изборите. Това означава, че трябва да имаме: 1. Дългосрочен проект за България, част от който е нашият управленски мандат; 2. Програма за действия - спешни и приложими мерки за първите 100 дни; 3. План за първата година. Тази работа, заедно с останалата част от подготовката за парламентарните избори, трябва да започне незабавно след конгреса. С какво да започнем, кое е първото условие, за да се случи всичко в оставащото немного време до изборите? А не трябва нито да за миг да изпускаме от внимание, че може да ни се наложи да работим в изключително съкратени срокове, ако нашият противник ни изненада с решение за предсрочни избори. ПРЕДНАЧЕРТАНИЕТО НА БСП Е ДА ВЪЗСТАНОВИ УСЕЩАНЕТО ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ В СТРАНАТА. ДА ВЪРНЕМ ДЪРЖАВАТА НА ХОРАТА! Смятам, че това, от което трябва да тръгнем, е да предложим на българските избиратели нашия модерен превод на идеята за равенството и справедливостта. И за двете наши ключови ценности има огромен глад в обществото и ние не сме го задоволили! Ще цитирам Левски, който интерпретира справедливостта: всекиму своето! И ако говорим за наше &bdquo;предначертание”, то това е възстановяването на усещането за справедливост! Днес хората не вярват в държавата именно защото виждат, че тя им е открадната, а ГЕРБ доведоха този процес до тотално господство на произвола, до погазване на всички правила, до тотален диктат на силата и парите като всеобщ измерител на правотата! Резултатът е, че хората отказват да плащат здравни осигуровки, бизнесът се изтегля в сивата икономика. Точно това сме длъжни да променим! Трябва да върнем държавата на хората! Няма да стане изведнъж, но с последователност и упоритост. Сред водещите задачи е възстановяване на демократичните структури и механизми на обществото, които работят не под натиск, а чрез диалог. Трябва да се явим пред избирателя с цялостно и изчистено от гледна точка на нашата лява идентичност разбиране за икономическия ред и икономическата организация на обществото. Най-вече това се отнася за данъчната система. Когато през 2005 г. поехме в съучастие с две други партии управлението на страната, си поставихме за цел от финансова стабилност да преминем към растеж, да разкрием стотици хиляди нови работни места, да създадем стимули за привличане на чуждестранни инвестиции, да осветлим голяма част от сивия сектор, да намалим държавния дълг, да увеличим данъчната събираемост и да разпределяме по-голяма част от излишъците в бюджета за социални нужди. Всичко това бе постигнато, резултатът дори значително надхвърли нашите очаквания. Грешка ли беше плоският данък? От гледна точка на поставените цели – не. Ние обаче подценихме две неща: първо, че плоският данък засили усещането за неравенство и несправедливост. Не само сред бедните, но и сред средната класа, която спечели много, но се сравняваше с най-богатите. Не разчетохме, че в ръцете на дясна партия, каквато е ГЕРБ, този инструмент може да се окаже средство за неприемливо разтваряне на ножицата между бедни и богати. Да не говорим, че в условия на криза е неморално най-състоятелните да не носят солидарно тежестта й. Връщайки се към този дебат, а ние вече го направихме в документите на Националния партиен съвет, трябва да предложим справедливо данъчно законодателство, което да започва от нула за най-бедните, да запази ниското облагане на трудещите се и &bdquo;средната класа” и облага много повече най-богатите. Заблуда е, че инвестициите са били огромни заради ниския данък, защото виждаме, че при ГЕРБ няма никакви инвестиции при положение, че прекият данък в България е най-ниският в Европейския съюз. Очевидно е, че инвеститорите прииждат или бягат заради икономическата среда, заради доверието в институциите и съдебната система, заради равните правила спрямо бизнеса. Чрез законите, които ще разработим, чрез начините и инструментите, с които ще ги прилагаме, трябва да убедим и българския, и чуждестранния бизнес, че правилата се връщат, че са незаобиколими и се прилагат.