Противоречията между Радев и Петков целят да покажат, че са различни субекти и че президентът няма контрол върху правителството, казва в интервю преподавателят в СУ „Климент Охридски“, пише Монитор бг.

- Доц. Стойчев, има ли наистина противоречие по някои въпроси между президента Румен Радев и премиера Кирил Петков?

- Като цяло президентът публично защитава тези, които се определят като доминиращи в общественото пространство и споделящи се от повечето хора. По тази линия се появи и това разногласие, защото повечето хора са на мнение, че страната ни трябва да бъде доста по-твърда със Северна Македония най-вече по отношение на историята, която за нас е безспорна. Смята се, че не бива да се правят никакви отстъпки.

Виждате обаче, че правителството на Кирил Петков се е ангажирало да има пробив по македонското членство в ЕС. Вече как го аргументира, е друг въпрос. Едва ли не излиза, че ние трябва да действаме, за да решим македонските въпроси. И по тази линия се появи разминаване с президентската институция.

Това също така се използва, за да се покаже едва ли не, че има и еманципация на кабинета по отношение на президента. Цели се да се покаже, че са различни субекти и че президентът няма контрол върху правителството. По този начин всички негативи ще бъдат прехвърлени само на правителството, не и на президента.

Така ще се опази рейтингът на президента поне до местните избори, когато предполагаемо ще се реализира неговият партиен проект. Тогава ще стане ясно всъщност какви са отношенията му с „Продължаваме промяната”. Ако президентът все пак тръгне с такъв политически проект, това ще означава, че ПП или ще прелее в него, нещо в което съм по-склонен да вярвам, тъй като ПП няма структури.

Но във всеки удобен случай при спорни въпроси президентът ще действа популистки. Той гледа нагласите на обществото, защото по този начин расте неговата популярност, и не мисля, че това би било негативно за него. Радев защитава общите нагласи и критикуването на управляващите по принцип е добре прието у нас. Ако някой каже пък съответно добра дума за мнозинството, той веднага е определян като пионка.

- Но вече се лансира идеята и че се подготвя нов ляв проект, дори Мая Манолова го призна, като заяви, че в него ще участват различни платформи. Как ви се струва това? Идеята е да се удари по „Продължаваме промяната“ ли?

- Изведнъж започнаха да се създават много партии, може би защото хората усетиха, че водата в политиката се е замътила много. Така някои се опитват в мътната вода да ловят шарани.

Те може да успеят, но важното е, че като тенденция се вижда, че вътрешнопартийната опозиция в БСП се отказва може би да се бори за лидерството.

Чистката, която Корнелия Нинова повежда в момента, изключвайки ключови фигури от тази опозиция, ще накара тези хора да създадат алтернативна партия. Ако погледнем назад във времето, можем да кажем, че Георги Първанов направи най-сериозния пробив в това отношение, но не много успешен.

Явно обаче не е това формулата на успеха. Новото ляво обединение би могло да просъществува според мен и да постигне резултати, ако успее да избяга от функцията да бъде просто убежище на бивши фигури, като Мая Манолова и др., които са се изхабили като политически образи.

В България има много леви хора, които в момента няма за кой да гласуват. Видяхме такива проекти, накрая стигат до някакви формални партийни регистрации и правят алъш-вериши, за да влязат в парламента.

- А виждате ли разнобой и в самата коалиция? Доколко крехка е тя, след като и Христо Иванов заяви, че не изключва предсрочни избори. Доколко е възможен такъв сценарий?

- Такъв сценарий винаги е възможен. Особено когато в него участва „Демократична България”. Ние сме видели как действат от предишни коалиционни управления - 2014-2017 година.

Дали ще се случи това отново, до голяма степен зависи от отношението на няколко човека. Повечето от тези партии в коалицията обаче нямат изгода от предсрочни избори. „Има такъв народ” е ясно на кого е проект - на човек, който не е в парламента и в политиката като цяло, Слави Трифонов. Според мен той едва ли ще иска да се яви отново на избори, защото видя какво се случи на предишните.

Нищо чудно на едни следващи избори дори да не влезе в парламента. Що се отнася до БСП и Корнелия Нинова, ситуацията е сходна.

В момента тя е в изключително благоприятна позиция да има министерство с държавни предприятия. Всякакви предсрочни избори ще срещнат отпор от Корнелия Нинова, тя е от най-заинтригуваните мандатът да бъде изкаран докрай. „Продължаваме промяната“ пък като мандатоносители едва ли ще предприемат инициатива за събаряне на правителството.

Струва ми се, че там по-скоро ще се търсят мостове за сътрудничество. Но при всички положения едва ли депутатите ще тръгнат да окопават мнозинството, не вярвам да има някакви разцепления. Далеч от реалната ситуация са разговорите за доста близки предсрочни избори.

Мисля си, че поне до местните избори през 2023 година няма да има друго национално гласуване. Разбира се, зависи каква е най-вече икономическата ситуация. Но общо взето, ние, българите, показахме, че сме ирационални в мисленето си, защото имаме високи цени, инфлация, обедняване на населението, а никой не протестира.

Такъв тип ирационално поведение прави много трудно да се прогнозира кога евентуално може да има натиск върху правителството. В момента каквито и социално-икономически кризи да има, това не дава основание да търсим предсрочни избори.

В една рационално подредена държава подобни обстоятелства, които наблюдаваме в момента у нас, веднага водят към това. Затова трябва нещо символно да събори мандата и това може да е, да речем, македонският въпрос, който да разедини много хора. Ядосваме се, когато се посегне на нещо, което ни е уж свято. Всичко опира до едни митологеми, вярвания.

- Кой тогава ще е най-големият тест за коалицията - видяхме доста спорове по някои въпроси, или най-вече местните избори?

- Няма как да тестваш доверие в коалицията с местни избори, когато „Продължаваме промяната” не участват адекватно. Ако не изградят партийни структури, това няма да има значение за коалицията. Тестът за правителството ще е въпросната реформа в правосъдието.

Сега всички говорят колко много искат да отстранят Иван Гешев и да извършат реформа в правосъдието, но за всички е ясно, че отдавна правосъдната реформа няма нищо общо с правосъдието и че тя е само политически инструмент.

„Демократична България” съществува само благодарение на това и говорейки най-вече по тази тема гради своя електорат. Когато някой поставя съдебната реформа като панацея и решение на всички проблеми в държавата, хората започват да мислят, че това наистина е така.

И в един момент, когато се види, че цялата тази съдебна реформа се свежда до това да промени някакви квоти някъде си или един човек да смени друг, по какъв начин се променя усещането за правосъдие? Как ще се промени то, като се закрият някакви съдилища, когато делата срещу някои, които прокуратурата е подвела под отговорност, ще бъдат прекратени или ще започнат да се гледат наново?


Тогава ми се струва, че групите в мнозинството имат фундаментални различия по отношение на тази реформа и това би могло да спъне наистина коалицията. В момента, в който администрацията в САЩ се промени има друго изражение и промяна по отношение на политиката на нашия регион, може би ще има сътресения, които ще доведат до разрив.

- А ако все пак голямата цел бъде изпълнена и Иван Гешев бъде премахнат от поста, доколко след това ще има резон в съществуването на тази коалиция?

- Паралелно вървят два процеса. Първият беше гласът от протеста и искането да има съдебна реформа веднага, която да спре корупцията. Това беше нещото, което се постави като искане от това правителство.

Същевременно обаче влизат министри, които ви говорят за перспектива, че са новите управляващи, които не просто ще търсят възмездие, ами дават големи заявки и хоризонт за съществуване на това правителство отвъд мандата.

Това ще бъде прелюдията към превръщането на това коалиционно мнозинство към това, което беше НДСВ през 2003-2004 година. Тогава дойде разпадът в групата и беше ясно, че мандатът ще бъде довършен, но пък това ще е краят на движението. Давате ли си сметка, че при условие че сте говорили през цялото време за правосъдие, реформа и нов обществен договор, всичкото това да се изчерпва само с оставката на Гешев?

Това подвежда избирателите, защото премахването на Гешев е просто персонален въпрос. А да не говорим, че повечето от българските граждани, като чуят съдебна реформа, си представят принципа „око за око и зъб за зъб”, като възмездие, да понесеш наказание. Затова казах, че до местните избори няма да се случи нищо, нито една от партиите няма изгода от предсрочен вот.

И ГЕРБ не са готови на това. Докато не се случи нещо фундаментално, това е така. Ние до голяма степен зависим от външни фактори, затова казах, че е интересно какво ще стане с политиката на Байдън в региона.

Визитка:

Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ)

Преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра „Политология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Научна област и интереси: организирана престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.