Алтернативата на ГЕРБ го реанимира и върна начело в играта. Това мнение изрази политологът Страхил Делийски в интервю за "Марица". По думите му "Възраждане" капитализират антиелитните настроения сред българите. Според него ако се тръгне в посока правителство на ГЕРБ и ПП-ДБ, коалицията ще трябва да си измисли някакъв враг. Ето какво още каза той:

 - Г-н Делийски, ще имаме ли този път кабинет, или победата на ГЕРБ-СДС ще си остане пирова?

- Щом стигнахме дотам - свръхцелта на едни избори да е съставяне на кабинет, това е лоша диагноза за състоянието на политическия ни процес. Да, кабинет трябва да има, но никой от тези, чиято отговорност е това, не каза как ефективно това ще стане. 

Дали този път ще имаме правителство, зависи от това доколко притеснени се чувстват доминиращите политически елити. Може би рискът от спад на доверието и нарастване на антиелитните настроения ще стимулира политиците да съставят кабинет. 

Сега вероятността е по-голяма, отколкото след предишните избори, защото се задълбочава опасността от антиелитни радикални настроения. Под въпрос е поставен смисълът от съществуването на този политически елит. 

Впрочем добре е политиците да се запитат как ГЕРБ се озова първа сила. Преди 2 години над 80 процента от обществото не бяха склонни въобще да помислят, че Бойко Борисов ще е на власт. А сега той е първи и ще поставя условията за управление. С действията си тези, които се самопредставяха като негова алтернатива, успяха да реанимират политически труп, да го извадят от изолация, да го върнат в играта. 

- Коя е най-реалистичната формула за кабинет? 

- Според мен формулите са две. В парламента имаме представителство на интересите на различни части от доминиращата капиталистическа класа. В последните 2 години наблюдаваме много тежък сблъсък между интереси на два типа капиталисти - от една страна,  са т.нар. п​олитически капиталисти, националният капитал, свикнал да трупа богатство през помощта на държавата, представен най-вече от ГЕРБ, малко от ДПС и БСП.

От друга страна, са кандидатите за представители на международния капитал ПП и ДБ. И двата варианта за кабинет са такива: представителите на националния капитал, на политическите капиталисти, да се опитат да направят  правителство ​- ГЕРБ, ДПС и ИТН.

Другият вариант е да се потърси помирение и да се направи коалиция между двете големи групи - хората на международния капитал ПП и ДБ с хората на националния капитал, основно ГЕРБ. 

Ако влезем в хипотеза, че ще има редовен кабинет - ще е един от тези варианти.

- Не би ли била убийствена за ПП обаче подкрепа или прегръдка с ГЕРБ, които те се опитваха да изчегъртват толкова упорито?

- Сигурно би било убийствено. Борисов е показал, че прегръдката му е доста мощна и задушаваща. Самият Христо Иванов е бил потърпевш от тази прегръдка. Но всички спонсори, които са инвестирали в проекта ПП, ще чакат някаква възвръщаемост. Видяхме един от тези спонсори, ко​йто беше и министър за малко, вече написа във Фейсбук, че има проблем с тази възвръщаемост. 

Това е сложният баланс: кое ще ни задуши повече - дали прегръдката на Борисов, или отказът на инвеститорите да влагат в нас. Това е ключова политическа дилема. А и нашите външнополитически партньори очакват от тези, които повече или по-малко представляват техния интерес, да поемат задължения и отговорност. 

Но калкулациите за ефективно поведение са функция и на оценката за влиянието на това поведение върху местните избори. Отчита се как ще се отрази влизането в коалиция на представянето в тези избори. 

 Но не бива да забравяме, че националните политически разделения нямат почти никаква функция по места. Имаме изцяло доминация на корпоративен интерес, независимо от мащаба на общините.

А местните корпоративни интереси, които ще търсят представителство през местните избори, зависят от това кой управлява държавата.

Тук идва другата калкулация - ако политиците не влязат в коалиция и не направят правителство, ще могат ли да обещаят на местния корпоративен интерес нещо, за да получат подкрепата му. Сложна е ситуацията, тук ще проличи равнището на политическо лидерство, което трябва да умее да балансира в рамките на корпоративните интереси.

- Какво е обяснението за това, че ПП-ДБ спечелиха София и Пловдив?

- Обясненията са две. В двата града местната власт е на ГЕРБ и има очевидно големи проблеми. И второ ​- това са градовете с най-много хора, които икономически живеят от капитала, който тези партии защитават - корпорации, бизнес центрове. Тези партии тръгнаха с амбиция да спечелят 121 депутати, но с политически оферти към 600 000 души. Толкова и взеха, и не могат да налагат версия за управление на страната.

А това, че ПП и ДБ заедно спечелиха по-малко, не беше неочаквано и е странна реакцията на разочарование от резултатите, която показва неправилна оценка на ситуацията преди изборите и оттам - грешна кампания. 

- На какво се дължи третата позиция за „Възраждане“, този скок с 4 процента?

- Да, те качиха със 100 000 гласа от предишните избори. Има все по-задълбочаващи се като основания и все по-разширяващи се като покритие антиелитни настроения в българското общество. И "Възраждане" капитализират тези тенденции. Те спечелиха от това, че в това поле няма друг, който да говори на тези избиратели достатъчно убедително. И ако политическият процес продължи да се развива по този начин, е напълно възможно при следващи избори те да качат още.

- Изненада ли е влизането на ИТН в парламента? 

- Партията на Слави Трифонов беше близо до 4-те процента и на предишните избори. Те също говорят на публиката, на която говори Костадинов. Но понеже мигнаха, както в онази детска игра, и тръгнаха да участват в управлението, им падна резултатът. Просто този тип политически оферти не са направени за участие във властта. И докато Костадинов не се изкуши да мигне, "Възраждане" ще расте.

Що се отнася до версиите, че ИТН са получили помощ от други партии, това е много трудно за засичане. Нужен е много детайлен анализ - секция по секция.

И е факт, че ИТН преди година спечели изборите. Имаме огромна публика за подобен вид послания и не виждам при такава очевидна логика и фактори защо трябва да търсим конспиративни теории. А и става въпрос за спечелени 100 000 гласа, не милион.

- Как ИТН могат да осребрят присъствието си в парламента?

- То дава възможност за съставяне на алтернативен вариант за правителство -ГЕРБ, ДПС и ИТН. Това е вариант, който изключва Нинова от конфигурацията. Тя става ненужна, въпреки че си правеше сметки да брокерства в 49-ия парламент.

А вече двама представители на ИТН обявиха, че са пратени от хората в НС, за да свършат работа. Предвид лошите им отношения с ПП, е ясно в каква посока виждат партньорството - с ГЕРБ и ДПС, което прави около 120 депутати общо.

- Правят ли крачка към преодоляване на червените линии отминалите избори? 

- Това бяха линии за мобилизиране на партийни ядра, но се превърнаха в пречка за разширяване на подкрепата на партиите. Не виждам червени линии, що се касае до специфичните класови интереси на участниците. Ако обаче се тръгне в посока правителство на ГЕРБ и ПП-ДБ, коалицията ще трябва да си измисли някакъв враг, който да заеме мястото на Борисов като архизлото, заплаха за ценностната ориентация, за демокрацията.  Има кандидати за тази роля -президентът, "Възраждане".  

- Вижда ли се вече краят на управлението на президента със служебни кабинети?

- Логиката е, че се вижда. Най-малко за това, че в контекста и на местните избори не е рационално да оставиш местните корпоративни групи да възприемат президента като решаващия фактор. 

Партиите са наясно, че за да спечелиш местните избори, трябва да си национален фактор. Трябва да привлечеш на своя страна местния корпоративен интерес, за което пък трябва да му обещаеш, че ще го захранваш с публичен ресурс. Т.е. трябва да си на власт.

- Има ли шанс да бъде съставен кабинет с по-дълъг хоризонт?

- О, трудно е да се каже. Въпрос е на технология, договорки, дори въображение у тези, които трябва да направят евентуален кабинет. Все пак обаче ще се търси хоризонт поне до местните избори за редовен кабинет. Няма да е добре да правим избори 2 в 1 наесен, ще е много сложно технологично дори. А да се прави редовно правителство за 2-3 месеца, е безсмислено упражнение, най-малко е нужно време за съставяне на смислен бюджет.

Впрочем бюджетът е ключов ресурс, през който инвеститорите в политиката искат да си върнат инвестициите. 

Така че бюджетът може да се превърне в консолидиращ мотив, който да накара политиците да преглътнат егото си. Бюджетът може да е повод да се потърси баланс на интересите на различните инвеститори в политиката. А това звучи обнадеждаващо и за съставяне на кабинет. 

 Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук