Ако депутатите, които в общи линии повтарят персоналния състав на 48-то Народно събрание, мислят да дълбаят дъното да повторят упражнението с избор на шеф на законодателния орган.

Това заяви пред News.bg преподавателят по Конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Пламен Киров ден преди да се конституира новото Народно събрание.

Председателят на парламента е пръв измежду равни и трябва да се постигне съгласие за избирането на шеф на законодателния орган, подчерта проф. Киров, според когото би било жалко, ако партиите вече не са започнали тези разговори. При това положение отново ще станем свидетели на художествена самодейност на първото заседание на 49-то Народно събрание, подчертава още проф. Киров.

За възможните коалиции и присъствието на лидери

Проф. Киров определи като "нещо хубаво" решението на Борисов да стане депутат. Редно е лидерът на най-голямата политическа сила да е в парламента така, както е във всички останали парламенти по света.

Хубаво би било, ако същото решение бе взел и лидерът на ИТН Слави Трифонов, но неговите причини да не бъде в парламента, явно са други, коментира конституционалистът.

Според него възможните коалиции в новия парламент са като от филма "Мисията невъзможна", само че при нас "епизодът е достигнал до 6 или 7". "При положение, че лидерите на основните политически лидери не си говорят и когато не си говориш с политическия си опонент и когато няма разговор, няма как да се постигне каквото и да било съгласие.

Такива разговори не се водят или поне не се водят публично, което ме кара да бъде скептичен, че е възможна коалиция, въз основа на която да се формира правителство", обяснява още проф. Киров. И добави, че ако някои си мисли, че може да направи правителство на малцинството, което да прокарва закони в парламента, то той дълбоко не познава принципите на парламентаризма.

Големите победители и големите губещи от 2 април

Мнението на проф. Киров е, че големи победители от изборите няма. Дори, когато партиите печелят много гласове и много депутати, на фона на 40% избирателна активност за голяма победа не може да се говори. Онези партии, които смятат, че са победили трябва да се замислят какво ще стане на следващите избори.

Що се отнася за загубилите от изборите, проф. Киров добави, че ако целта на партиите е да преминат бариерата за влизане в Народното събрание с 1 500 гласа, надали може да се каже, че са победители. Тези партии, които намаляват подкрепата си, могат да бъдат приети за губещи. В момента губещи са всички до толкова, доколкото не може да се говори за легитимен парламент.

Парламентът е призван законодателен орган, който да осъществява политическо представителство на интереси и на нацията като цяло, без значение политическата фрагментация и различните социални групи. Парламентът би трябвало да е символ на нацията, но каква нация представлява нашият парламент с 40% избирателна активност, недоумява проф. Киров.

Според него най-големите губещи са онези 104 000 български граждани, които отидоха и попълниха квадратчето "не подкрепям никого" на изборите.

"Защото ако бяха формирали политическа партия и политически субект биха могли да получат по-политическо представителство от това на "Има такъв народ". Те, по своята численост, превишават гласовете, подадени за ИТН и щяха да имат по-голяма парламентарна група от тази на партията на Слави Трифонов.

Това са големите губещи, които вместо да си стоят във вкъщи и да пият кафе, все пак гласуваха, но с "не подкрепям никого" и практическият техният глас е равен на гласа на тези, които не отидоха да гласуват", коментира проф. Киров.

А ако ходим на избори пак?

В духа на Конституцията няма проблем да се проведат избори 2 в 1. От гледна точка на организацията и провеждането на изборите, с тази особена система на гласуване и отчитането на изборния резултат, с полумашинно и полухартиено гласуване при съчетаването на парламентарни и местни избори обаче ще бъде такава вакханалия, че на всички политици, избиратели и органи, включени в изборния процес, ще им настръхнат косите.

По думите на Пламен Киров партиите и политиците просто не знаят какво ги очаква, ако се стигне до избори 2 в 1. По-скоро има вариант, вторият тур на местните избори да се съчетае с предсрочни парламентарни избори - тогава нещата биха били по-прости.

Достатъчно би било само местните избори да бъдат проведени единствено с машинно гласуване и от това ще протекат големи трудности, а с машинно и хартиено гласуване още по-трудно. Ако прибавим и предсрочни избори, тя задачата става все по-трудна, обяснява проф. Киров.

Напълно е възможно да се проведат едни предсрочни парламентарни избори в средата на юли месец и може би заради това президентът забързва процедурата.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук