Проф. д-р Пламен Киров е ръководител на Катедрата по конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е преподавател в Нов български университет, УНСС, ЮЗУ „Неофит Рилски”. Бивш конституционен съдия и представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа (Венецианска комисия), пише Марица бг.

- Кой е най-приемливият модел за държавно управление за нашите условия?

- Не знам защо трябва да си избираме модел, след като вече сме си избрали и функционира добре като механизъм за разделение на властите. Този модел е заложен в конституцията, но не действа автоматично, а чрез политиците в различните институции. Когато имаме хипертрофирала партийна система, а програмите на партиите в парламента си приличат като две капки вода и амбициите са кой да консумира властта, не можем да очакваме нещо различно. 

Президентско управление рано или късно ще доведе до двупартиен полярен политически модел. От този вот на избирателите на референдума не следва корекция на формата на управление в страната

- Проф. Киров, осъществима ли е идеята, предлагана от ИТН, с референдум да бъде задействана процедура за смяна на модела на управление на страната?

- С референдум могат да бъдат отчетени настроенията сред българските избиратели. Но за да се види в каква степен има привърженици идеята за трансформиране на парламентарната република в президентска, първо трябва да се обясни на избирателите какво представлява президентската република.

Това, което си представят организаторите на референдума, е всъщност доста по-различно от практиката на президентските републики, т.нар. президенциализъм. Струва ми се, че организаторите първо допускат грешка - смятат, че Франция е президентска република, съдя по изявленията им.

Франция не е президентска република - класическата, автентичната президентска република са САЩ. Оттам насетне има най-различни латиноамерикански варианти на президентска република.

Както е известно, Латинска Америка винаги е подражавала на САЩ, но резултатите от президенциализма в Южна Америка са потресаващи.

Франция при Петата френска република след 1958 г. заимства елементи от президентската република, но ги съчетава с елементи на парламентарно управление.

Затова говорим за Петата френска република като класически пример за полупрезидентска република. В Русия имаме супер президентска република, по мнението на някои конституционалисти и анализатори.

Моделите са различни и трябва да се види какъв точно модел искаме да създадем.

- Ние класическа парламентарна република ли сме?

- Не, не сме - докато в държави парламентарни републики като Федерална република Германия, Италия, съседна Гърция президентът се избира от парламента.

При нас президентът се избира пряко, при това се избира заедно с вицепрезидент, какъвто няма във Франция например. Така че ние имаме елементи на хибридно управление, не е класиката в жанра на парламентарните републики.

При нас има внасяне на елементи, които засилват фигурата на президента и се оказаха много сполучливи.

Потвърждение на това е фактът, че други страни от Централна и Източна Европа копираха опита ни от конституцията от 1991 г., когато приемаха новите си конституции след рухването на социализма и възцаряването на демокрацията.

Така че първо трябва да се изясни на избирателите какво представлява президентската република, за да не стане като на предишния референдум - всички гласуваха за мажоритарна избирателна система и накрая привържениците на тая система не са наясно какво точно представлява и ровят в интернет да се ограмотяват.

- Подходяща ли е класическата президентска република за нашите условия?

- Нека да обяснят инициаторите на референдума. Могат да организират референдум, правили са го веднъж, само този път въпросът е друг и е допустим.

Ако избирателите се активизират и се произнесат масово с „да“ за президентска република, примерно 60-70 процента, от този вот на избирателите на референдума не следва корекция на формата на управление в страната.

Нашата конституция може да бъде променена по отношение на формата на държавно управление с Велико народно събрание, за чието свикване трябва да има решение на действащ парламент. 

Но първо е необходимо в НС да бъде внесен законопроект за изменение на конституцията. Инициатори на такъв законопроект могат да бъдат президентът или повече от половината народни представители.

След внасянето трябва законопроектът да бъде сериозно обсъден в парламента, като срокът е разтегнат - не по-малко от два месеца и не по-късно от пет месеца от внасянето.

Едва тогава, ако парламентът гласува с квалифицирано мнозинство от две трети, може да се стигне до избори за Велико народно събрание, при което парламентът, взел решение за това, се разпуска.

400-те депутати от Великото НС ще се произнесат по законопроекта, но това не значи, че са длъжни да променят формата на държавно управление.

Великото НС самостоятелно преценява дали да се направи тази стъпка - това зависи от политическите сили, представени във ВНС, които трябва да гласуват с мнозинство от две трети, на три четения, за да бъде променена конституцията за формата на държавно управление.

- Т. е. осъществяването на промяна на държавното управление е много трудно изпълнимо на практика?

- Не е невъзможно, конституцията дава процедурата. Но това не може да стане с референдум. Инициаторите със сигурност са наясно с това.

По-скоро ми се струва, че това е политическа акция, свързана вероятно с предстоящите избори за НС. Но това е легитимна цел, която би могла да бъде преследвана и с тези средства.

Нека да проведат референдум, но не бива гражданите да си мислят, че като гласуват на референдума, страната ще стане автоматично президентска република.

Може би беше по-добре, ако ИТН, която организира референдума, първо да беше написала проект за изменение на конституцията, в който да опише как точно ще се осъществява принципът на разделение на властите при президентско управление.

Така ще бъде ясно какво точно искат да бъде подкрепено от гражданите на референдума. Защото промяната в посока президентско управление е много широк спектър от конкретни модели, а не един модел.

Затова мисля, че в случая по-скоро целта е пропаганда и вдигане на политическия интерес на избирателите към организатора на референдума с оглед участие в следващи избори.  

Референдумът може да бъде организиран съобразно технологията, предвидена в закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление. Но дори успех на референдума от това промяната не следва автоматично.

- Каква е разликата между президентска и полупрезидентска република?

- Проф. Морис Дюверже, изтъкнат френски конституционалист, нарича модела при Петата френска република "двуглавия орел", защото всъщност няма единствен субект на изпълнителната власт, както при парламентарната и президентската република.

А имаме два субекта - президентът и правителството, което той назначава, но то е под парламентарен контрол и може да му бъде гласувано недоверие. Доста сложно е.

Всъщност при тази форма на управление премиерът е политически заложник на президента, който налага политиката, но отговорността за нея се носи от премиера. Тази форма функционира във Франция. Сложно е, когато парламентарното мнозинство е от една политическа сила, а президентът - от друга, и се конкурират.

- Смятате ли, че смяна на модела би помогнала на страната да преодолее парламентарната криза, в която сме от доста време?

- Кризата в парламентаризма не е в самата парламентарна форма на управление, а в политическата система, в политическите играчи. С тези играчи и при президентско управление кочината ще е същата. Освен това, казват, че нашата форма не е ефективна, и дават примера с мъчителния избор на председател на парламента.

А забравят, че в САЩ, където има президентска форма на управление, имаше цели 16 гласувания, за да изберат председател на Камарата на представителите, долната камара на Конгреса, т.е. и там не са застраховани от ситуация, в която не може гладко да се излъчи председател на Камарата.

Не би следвало да се смята, че когато има конфронтация между президент и Конгрес, защото са от различни партии, моделът ще функционира гладко.

Напротив, при ожесточението, с което са се хванали в мъртва хватка републиканци и демократи, тази форма на управление може да доведе до такова блокиране на изпълнителната и законодателната власт, че да се стигне до сериозно сътресение на политическата система на САЩ.

- Т.е. вместо да се окаже решение на криза, промяната на формата на управление може да ни създаде сериозен проблем?

- Ще припомня мисъл от популярната книга „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол: "Когато човек не знае къде отива, винаги стига другаде".

Момчетата, които искат да променят формата на управление в президентска република, трябва да знаят, че преките избори за президент - който е изпълнителната власт при президенциализма, изпълнява се от президента еднолично в този модел - рано или късно ще доведе до двупартиен полярен политически модел.

И дребните политически партии просто ще изчезнат от политическия ландшафт у нас. Ще се стигне до формирането на два блока, евентуално с трета партия в ролята на балансьор. И всички с малки парламентарни групи, които  в момента се прескачат като зайци в НС, просто ще изчезнат.

- А как ще бъде контролиран президент начело на парламентарна република у нас?

- Трябва да се разсеят съмненията, че парламентът може да контролира президента в рамките на неговия конституционен мандат. Не може парламентът да осъществява контрол по отношение на президента, както в момента осъществява контрол по отношение на правителството, тъй като има двойна легитимност на институциите - и президентът като изпълнителна власт, и парламентът черпят своите пълномощия пряко от вота на избирателите.

И парламентът не може да осъществява политически контрол за действията на държавния глава при президентско управление и не може да му прекрати мандата предсрочно, както в момента с вот на недоверие прекратява мандата на правителството. Защото президентът отговаря единствено за държавна измяна и нарушение на конституцията и трябва да се възбуди много сложна процедура за отстраняване от власт, т.нар. импийчмънт. 

- Може би изборната спирала, в която се въртим, ражда екзотични предложения?

- У нас всички разбират от футбол и конституционно право. Но при футбола никой не обвинява правилата за некадърната игра на състезателите както при управлението - конституционния модел. Когато играчите се провалят, обвиняват ги в некадърност. Когато обаче в политическата сфера критикуват лошия резултат, винаги обвиняват правилата, калпавата конституция. Не, калпави са политическите играчи - също като при футбола.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук