Първанов: Предлагам референдум за санкциите срещу Русия

В не по-малка степен българи и руси бяха сродени от единната ни писменост и създадените на нейна основа сходни култури от средата на IX век насам. Българските книжовни школи подпомагат формирането на руското национално самосъзнание, а по-късно Русия се утвърждава като основен фактор за Българското възраждане и освобождение. Русия не само ни освободи с цената на огромни жертви. С руска помощ след Освобождението България получи една от най-демократичните конституции в тогавашна Европа, изградени бяха и армията, и редица институции на модерната българска държава. А през 1908 г. с руска подкрепа се отстоява провъзгласената българска независимост.<br /> <br /> И затова българите преживяват болезнено всеки път, когато на 3 март настоящият държавен глава пропусне да спомене, че Русия ни е освободила от османското робство. Или когато безпричинно, за да се хареса на &bdquo;ястребите&ldquo; от Запада отказва да уважи руската покана за Деня на победата - 9 май. Историческата памет, естествено, не може да бъде определящ фактор в двустранните отношения. Това ме мотивира още през 2002 г. да обоснова идеята за икономизация на българо-руските отношения. За първото десетилетие на ХХI в. рязко (повече от пет пъти) скочи броят на руските туристи в България; по Черноморието руснаци закупиха стотици хиляди имоти; увеличи се стокообменът и започна да се променя структурата му. С президента Путин договорихме &bdquo;Големия шлем&ldquo; от енергийни проекти, което е най-значимият успех на енергийната ни дипломация.<br /> <br /> Днес има срив на руски туристи; замразени, дори спрени са договорени инвестиционни проекти с руско участие. И в други сектори - хранително-вкусовата промишленост, фармацевтиката, ефектът върху производители и износители е тежък.<br /> <br /> Заради престъпното бездействие на шест български правителства, заради двуличното поведение на Брюксел и задокеанския натиск енергийните проекти са зачеркнати и от перспективата да бъдем регионален енергиен център днес ние трябва да се борим по периферията &bdquo;за оставане в мача&ldquo;.<br /> <br /> <strong>Какво да се прави<br /> </strong><br /> I. Агресивното антируско говорене на президента Плевнелиев, на външния министър и на колегата му от отбраната са в дисонанс с мъдрото, разумно и емоционално-позитивно отношение на огромна част от българите към Русия. Хората са убедени, че активните ни отношения с Руската федерация отговарят на основните национални интереси. На първо време трябва по достойнство да отбележим годишнината от Деня на победата над фашиз ма, който е и ден на справедливостта, на демокрацията. Да заявим, че без подвига на народите от Съветския съюз нямаше да има обединена Европа.<br /> <br /> II. България да заяви и в Брюксел, че е за отпадане на санкциите спрямо Русия, което ще доведе и до премахване на тези срещу нас. Правителството не бива повече да подава объркани сигнали и да се срамува да поставя на висок глас въпроса, че санкциите са вредни в много отношения, особено за нас, българите. И тази позиция не е продиктувана от сантименти към руския народ, а се основава на трезвата оценка на реалностите. АБВ беше една от първите политически сили, които се обявиха против санкциите срещу Русия. Всъщност ние просто сме последователни - винаги мнозина от нас сме твърдели, че санкциите не просто не са работещи, те са вредни като лост на международните отношения. От тях страдат не правителствата, а народите, особено бизнесът. За справка - от санкциите по време на югоконфликта ние, българите, пострадахме най-осезателно.<br /> <br /> Санкциите като правило водят до консолидиране на гражданството около властта в защита на държавата от външния враг. Това подхранва омразата и разделението между народите, възражда атмосферата на Студената война с всичките й атрибути.<br /> <br /> Последващото възстановяване на доверието става изключително трудна задача. Ако мнозинството не позволи да се гласува в парламента позиция за отпадане на санкциите, готов съм да предложа този въпрос на предстоящия през есента референдум.<br /> <br /> III. България не бива да допуска нейната територия да бъде използвана за враждебни действия срещу Русия.<br /> АБВ предложи тази позиция да бъде утвърдена с декларация на Народното събрание. Защото едно са изявления на този или онзи политик, друго е позицията на парламента, която трябва да задължи всички институции, включително и президентската. Ние в достатъчно случаи сме доказвали своята солидарност към алианса - в Афганистан, в Ирак и т.н. Имали сме политици и дипломати, готови да козируват с положителен отговор, преди някой да им поиска нещо подобно. Длъжен съм да напомня, че Москва приемаше спокойно реализацията на стратегическите цели на външната ни политика - членство в Европейския съюз и НАТО. Сам президентът Путин нееднократно е подчертавал, че уважава този избор и това не противоречи на развитието на активните ни двустранни отношения. <br /> <br /> Водил съм преговори за създаването на съвместни българо-американски полигони за подготовка на военни части. Москва нямаше остра реакция и по разполагането на американски бази у нас. Но справедливостта изисква да припомним нашите уверения, че това не е насочено нито срещу нашите съседи, нито срещу Русия. Действията на настоящия министър на отбраната не ми дават гаранции, с които да отстоявам такава теза днес. В този момент засиленото военно присъствие, интензивните военни учения ще се приемат като &bdquo;дрънкане на оръжие&ldquo;, като провокация към Русия. Трябва незабавно да скъсаме онези правителствени стратегии от последните години, в които се насажда образът на Руската федерация като източник на опасност за нас.<br /> <br /> IV. Новата европейска архитектура на сигурност не може да се гради срещу Русия.<br /> Нещо повече - преодоляването на новите международни предизвикателства пред сигурността е немислимо без Руската федерация. Имах шанса да участвам на срещата на съвета &bdquo;Русия-НАТО&ldquo; в Лисабон през ноември 2010 г., когато бяха постигнати уникални споразумения, откриващи възможности за изграждане на истинско стратегическо партньорство, основано на принципите на равноправието, неделимостта на сигурността, взаимното доверие, прозрачността и предсказуемостта. В съвместно заявление за резултатите от срещата на върха беше отбелязано, че страните от НАТО и Русия ще работят за създаване на единно пространство на мир, сигурност и стабилност в Евро-атлантическия регион. През януари 2009 г. по повод газовата криза заявих публично: &bdquo;Аз не вярвам на твърденията за търговските измерения на конфликта между Русия и Украйна. Конфликтът изразява амбициите за нова стратегическа политика. Нека да не се лъжем. Става дума за сблъсък около стратегически интереси...&ldquo;<br /> <br /> За съжаление тази линия продължи. Вашингтон и Брюксел все повече използват Украйна като лост за натиск срещу Русия. България не бива обаче да допуска да я превърнат в заложник на &bdquo;ястребите&ldquo; от Запада.<br /> <br /> V. България да отстоява правото си на специфична позиция в своите отношения с Руската федерация, бидейки солидарен партньор по всички въпроси на ЕС и НАТО.<br /> <br /> Повече от 20 години отстоявам тезата, че за България дилемата &bdquo;Европа или Русия&ldquo; е фалшива. България постигна своето членство в ЕС и НАТО в тези години на прехода, в които имахме най-активни и ползотворни отношения с Руската федерация. Пак по същото време на срещите с президента и с държавния секретар на САЩ се утвърждаваше оценката, че имаме най-добрите отношения във вековната ни история (постановка, която сякаш е отпаднала от опорните точки през последните години).<br /> <br /> VI. Да търсим и да развием нова енергия в двустранните отношения чрез възраждане на енергийните проекти. Днес енергийната ни дипломация е хаотична и безпомощна - и в посланията, и в контактите си. Продължавам да смятам, че трябва да има пряк откровен диалог на високо равнище между София и Москва. Успоредно с това са необходими прагматични преговори и в Брюксел, и с Анкара. Целта трябва да бъде &bdquo;Южен поток&ldquo; (който вече е &bdquo;Турски&ldquo;) да продължи по трасето на несъстоялия се газопровод &bdquo;Набуко&ldquo; през България.<br /> След печалния край на проекта с &bdquo;Уестингхаус&ldquo; Народното събрание трябва да свали мораториума за АЕЦ &bdquo;Белене&ldquo; и ускорено да се строи новата централа. Ситуацията е критична и вместо &bdquo;да викаме неволята&ldquo;, трябват бързи и ефективни двустранни преговори. Съзнавам, че бързи чудеса не бива да се очакват.<br /> <br /> Сега най-големият дефицит в българо-руските отношения е липсата на доверие. За да го преодолеем, трябват повече воля, характер и лидерство във външната ни политика. /БЛИЦ<br />