Пламен Атанасов е работил в 14 отдел на Първо главно управление на ДС, който се е разузнавал с културно-историческото разузнаване. Покрай отварянето на досиетата, името му изплува като водещ офицер на редица известни учени. Най-известното му "завоевание" е по проекта "Габеро", в който е привлечен като консултант бившия президентът Георги Първанов.
<br /> &quot;Преди да предам проекта &quot;Габеро&quot;, поисках да се привлече като консултант историк, изследващ т. нар. &quot;македонски въпрос&quot;. Приятели в Историческия факултет, хора, които днес заемат много високи позиции в него, насочиха колегата Цвятко Цветков към младия научен работник Георги Първанов. Популяризирането на българската история в чужбина беше една от задачите на нашия 14 отдел. Известно е, че много страни имат претенции и я оспорват. Най-характерният пример е т. нар. &quot;македонски въпрос&quot;. В средата на 80-те години на миналия век решихме да издадем книга, която доказва българския характер на населението в Македония. Роденият в Битоля Методи Димов можеше да я напише. За да сме сигурни, че няма да има грешки, решихме да издирим български учен, който да прегледа текста. Така се свързахме с Георги Първанов&quot;, разказва Атанасов пред &quot;Уикенд&quot;. <br /> <br /> Срещите между Първанов и Димов са били секретни. Заради това е отворено и дело в отдела. Преди 10 ноември 1989 г. обаче ръкописът не е редактиран окончателно и проектът замръзва. Книгата е издадена в Белгия едва през 1991 г. &quot;Първанов не е отбелязан като редактор в книгата, тъй като няма никакви бележки от него по ръкописа. Димов ми каза, че Първанов е прочел поне две-три глави&quot;, разказва топ разузнавачът. <br /> <br /> Той е категоричен, че за Института по история на БКП, където е работел президента, е отговаряло Шесто управление. &quot;Те знаеха, че Първанов се занимава с македонска проблематика, но нямам представа дали са го привличали. Шесто, както и ние, не се занимавахме с хора, които не са утвърдени в науката&quot;, казва Пламен Атанасов.&nbsp;<br /> <br /> Атанасов признава, че не всички научни работници са могли да бъдат разузнавачи. Затова са били назначени и много юристи и филолози като такива. &quot;Сред колегите ми беше например Румен Спасов, покойният съпруг на Веска Меджидиева&quot;, признава разузнавачът.<br /> <br /> Сред вербуваните от него е и акад. Георги Марков. &quot;Спомням си, че акад. Марков веднъж се прибираше от Германия и от научен интерес беше накупил книги за Хитлер, Гьобелс, Третия райх. На границата обаче го бяха задържали, че внася вражеска литература. Искаха да го арестуват. Намесих се, писах писма и го пуснаха&quot;, разказва още Атанасов. <br /> <br /> Пламен Атанасов е бил изпратен в Лондон в края на 80-те години на миналия век като културно аташе. Тогава с Първанов започва да се занимава покойния Цвятко Цветков, а Атанасов популяризира българската култура в Англия. &quot;В Лондон чух нещо много интересно от старата емиграция - те бяха категорични, че убийството на писателя Георги Марков е прелюдията към &quot;българската следа&quot; в атентата срещу папата&quot;, казва Атанасов.&nbsp; <br />