"Бюджетът е финансов план на политики, а ние сме служебно правителство, което не би следвало да провежда политики. Не считаме за редно правителство без парламентарно мнозинство да предлага на Народното събрание политики, които ще имат отражение в тригодишен период. Удължителният закон запазва действието на политиките, приети от парламента с последната актуализация на текущия бюджет". 

Това каза Росица Велкова, служебен финансов министър, по БНР. И изрази категоричност, че страната ни не се обрича на бедност: 

"Последната актуализация на бюджета е от 1 юли тази година. Там бяха увеличени пенсиите, беше проведена политика по доходите, имаше допълнително увеличение на част от пенсиите от 1 октомври. Всички мерки, предприети за справяне с инфлацията, ще продължат да действат и през 2023-та... Миналата година също имаше удължителен закон". 

Тя подчерта, че в ситуацията, в която се намира страната ни, мерките и за бизнеса, и за хората трябва да бъдат строго таргетирани: 

"Ако бъдат приети предложенията в Закона за корпоративното подоходно облагане, до края на годината министрите на труда и на икономиката ще предложат таргетирана помощ за горивото за ползвателите на обществен транспорт и за граждани по подоходен критерий. Помощта за цената на тока също ще бъде таргетирана. Конкретните дизайни на схемите за помощи предстои да бъдат разработени". 

По думите на служебния министър повишаване на минималната работна заплата (МРЗ) до 850 лева е изключително висок ръст: 

"При всяко увеличение на МРЗ с 10 лева салдото на бюджета се влошава с 50 млн. лева. Такъв драстичен ръст на МРЗ никога не е имало, досега повишението е било със стъпка по от около 50 лева. Трябва да има ръст на МРЗ, но не с такава стъпка". 

Велкова коментира и темата "Лукойл": 

"Очаква се авансовата вноска на компанията да е около 100 млн. до края на годината, индикативно за следващата година - 700 млн. допълнително, извън стандартните данъци". 

Според служебния финансов министър влизането на България в еврозоната е приоритет в политиката на страната ни и изрази увереност, че 1 януари 2024 година е реалистичен срок за влизане в еврозоната. 

"Ако този срок бъде изпуснат, не виждам да имаме следващ прозорец". 

Тя цитира и данни от социологическо проучване, резултатите от което ще бъдат представени публично на 8 декември. 

"Има известен скептицизъм сред нагласите на хората, но на практическа основа има позитивно възприятие".