Само в "ШОУ"! Топ 10 на родните политици с титла доктор

1. Жан Виденов

Бившият министър-председател на България Жан Виденов днес е доцент и главен секретар на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт. Той води лекции по „Управление на европейските проекти и програми”, „Международен проектен мениджмънт”, „Корпоративен инвестиционен мениджмънт”, „Външноикономическа политика”, „Европейска интеграция” и „Международни бизнес преговори, договори и сделки”, а студентите му го описват като изключително взискателен и педантичен. Преди да стане доцент, Виденов защитава успешно дисертация на тема: „Предизвикателства и възможности за оптимизиране на проектни разработки по грантови схеми” във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” в катедра „Администрация и управление”. Освен това е автор и съавтор на 7 учебника и има над 20 научни публикации. За периода 2012-2015 г. е участвал в пет изследователски проекта с международно финансиране. Специализирал е в областта на обучението на студенти чрез казуси в IESE, Барселона, Испания, и притежава съответния сертификат от университета в Навара.
Завършва „Международни икономически отношения” в Московския държавен институт по международни отношения към Министерството на външните работи на СССР. Владее арабски, английски и руски език.

2. Петър Стоянов

Петър Стоянов е може би най-популярният политик на българския преход. Той е президент на Република България от 1997 г. до 2002 г. Ще остане с реномето си на политик, който не е придобил никакви лични облаги от властта. Но освен в политиката, той се оказва много успешен и в науката.
През 2002 г. заминава за САЩ, където три месеца чете лекции за прехода в България и положението на Балканите пред сенатори, конгресмени, влиятелни политически групи, както и в престижни университети. Като лектор на „Джърман Маршъл Фонд” той изнася лекции в редица университети в Щатите, сред които „Джорджтаун” във Вашингтон, Факултета по държавна администрация „Джон Ф. Кенеди” на Харвардския университет в Бостън, Нюйоркския университет и други. Освен това е основател и председател на фондация „Център за политически диалог Петър Стоянов”, учредена същата година в София. Член е и на борда на директорите на Глобалната инициатива за справедливост, основана от президента Бил Клинтън. А от началото на 2004-та – и член на Международния съвет на Американската асоциация на юристите, както и съпредседател на Световния проект за справедливост – Вашингтон.

3. Георги Първанов

Президентът Георги Първанов е безспорен първенец сред политиците ни по академични постижения. Той е не един, а четири пъти доктор. Получава три почетни титли от университетите в Баку, Ереван и Прешов. Но най-напред през 1987 г. защитава дисертация у нас, а трудът му е внушителните 248 страници. Темата е: „Димитър Благоев и българският национален въпрос (1879-1917 г.)” и се състои от предговор, три глави и заключение. Първанов не е имал научен ръководител. Бил е научен сътрудник в отдел „БКП в условията на капитализма” на несъществуващия вече Институт по история на компартията и същевременно докторант на самостоятелна подготовка.
Той е първенец сред родните политици и в още две категории – по брой на публикациите и по обема на използваната литература – списъкът в края на дисертацията му е от цели 16 страници и включва 187 заглавия, от които 13 на латиница. А в автобиографията си в досието Първанов пише, че след защитата на дисертацията си разширил темата и подготвил монография от 248 страници на тема „Българските социалисти и националният въпрос”.

4. Бойко Борисов

Дисертацията на премиера Бойко Борисов се оказа един от най-недостъпните документи в държавата. Той завършва противопожарния факултет на Академията на МВР и излиза оттам като инженер. После защитава дисертация и получава научната степен доктор. Според сайта на Висшата атестационна комисия (ВАК) Борисов получава това звание с диплома № 20 109 от 8 май 1990 г. В базата данни „Сирена”, поддържана от Националния център за информация и документация, са посочени и заглавието – „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарната охрана за действие в екстремална ситуация на пожар”, и кратка анотация на труда. Дисертацията на премиера се състои от 181 страници, 43 фигури, 25 таблици и използвана литература от 133 заглавия. Той е изследвал 656 пожарникари за физическа и психическа годност чрез тестове, беседи, анкети и наблюдения. За физическа подготовка е използван тестът на Купър, скок на дължина от място и др. А в камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала обстановка като при пожар. Важна част от лабораторния комплекс бил и компютърът „Правец 16” – последна дума на родната техника по онова време. Дисертацията е защитена на 29 ноември 1989 г. Както е известно от правителствения сайт, през периода 1985-1990, днешният премиер е бил преподавател във висшия институт на МВР и дори става шеф на катедра в пожарникарския факултет.

Предложил брояч за светофарите

Малцина знаят, че Бойко Борисов е съавтор и на две изобретения, които обаче са отхвърлени от патентното ведомство. Едното е индикатор за време за светофарите, разработено съвместно с Радослав Къртов и Радко Димитров – подадено на 23 декември 1993 г. За ирония днес в София има много такива устройства, но по онова време тази новост така и не могла да си пробие път. Идеята хрумнала на Радослав Къртов, връстник и състудент на Борисов. Днес той е доцент и заместник-декан на пожарникарския факултет, и президент на федерация „Бойни спортове” при МВР. Тримата изработили прототип и през ‘89-та го показали на републиканската изложба на младежкото научно-техническо творчество в Пловдив. В транспортната комисия на Столична община харесали таймера и обещали да го внедрят, но само ако седем души от тях бъдат включени в авторския колектив, при това на челно място. „Освен това искаха да финансираме първата уредба”, спомня си Къртов. Светлинното табло било от електрически крушки, понеже светодиодите по онова време в България били голяма рядкост и стрували по 200 лева единият. Така първата уредба щяла да струва 2600 лева. Тримата не се съгласили. И след тригодишно умуване от патентно ведомство отказали да признаят изобретението. Все пак устройството им било прието за рационализация от МВР, но останали само с прототипа. И когато преди няколко години Къртов видял първите таймери по светофарите в София, се ядосал и казал: „Внедряването на новости в България е борба с тъпотата”.

5. Сергей Станишев

Бившият пpемиер Сергей Станишев е може би единственият дипломиран специалист по бюрокрация в България. Дисертацията му е писана на руски, който всъщност е матерният му език. Както е известно, той е роден в Украйна. И тъй като до средата на 90-те години е бил руски гражданин, завършва история в Московския държавен университет „Ломоносов” с отличие. По думите на Стоян Мавродиев от ГЕРБ, дипломната работа на Станишев е на тема „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. А през 1994 г. пак там той защитава и дисертация на тема: „Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната трансформация през втората половина на XIX век”. В труда си той изследва руската бюрокрация от царско време. В Царска Русия още от времето на Петър Първи за чиновниците са въведени степени, подобни на званията във войската – таен съветник, действителен статски съветник и т.н. Получаването на някаква степен е било задължително за заемането на определени длъжности. Ето защо и изводите му звучат учудващо съвременно – това означава, че чиновниците навсякъде са еднакви. Едно от заключенията на Станишев, например, е, че системата за издигане на чиновниците в Русия водела до некомпетентност на управлението. Дисертацията е в обем от 213 страници плюс приложения - диаграми, показващи зависимостта между кариерата, ордените и званията на чиновниците. Станишев е използвал 6 архива, 8 справочника, 31 дневника, 10 публицистични заглавия, 19 книги, издадени преди 1917 г. и 39, издадени след това.

6. Иван Костов

Иван Костов завършва „Политикономия”. Започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това става и началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини. През 1982 г. завършва вечерно висше образование в СУ, физикоматематически факултет, магистър по математика, със специалност „Математическо моделиране на икономическите процеси”. В периода 1982-1984 г. е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки. След Москва работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра „Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в научноизследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. „През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, добавя: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”. В края на 1989 г. и началото на 1990 г., когато е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник „Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.

7. Желю Желев

Желю Желев завършва „Философия” в СУ през 1958 г. Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960-та е приет за член на БКП. В периода 1961-1964 г. става редовен докторант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм” на СУ. Защитава дисертации за научните степени – кандидат на науките (1974) и доктор на науките (1988). През 1975 г. започва работа в Института по култура, където от 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията „Култура и личност”. Като философ работи в областта на онтологията. През 1997-ма основава и фондация „Д-р Желю Желев”, която събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България. В подготвената дисертация от 1965-та „Определението на материята и съвременното естествознание” и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинистката теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения”. Отпечатва труда си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „самиздат”. За тази си дейност обаче, през 1965 г. е изключен от БКП (чийто член е от 1960 г.) като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на партията. По-късно е уволнен и от университета и „по етапен ред” изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Отнето му е временно софийското жителство, затова се установява в селото на съпругата си Грозден, Бургаско.

8. Красимир Каракачанов

Новият министър на отбраната Красимир Каракачанов, освен експертиза по македонските въпроси, носи със себе си и докторска титла по международно право. Въпреки че е завършил история, през 2014 г. той защитава докторска дисертация по право в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград на тема „Външнополитическата дейност на ВМОРО (1893-1918 г.)”. В труда си той анализира дейността на Задграничното представителство на ВМОРО, като проследява „еволюцията в изграждане на юридическия статут” на организацията. Научен ръководител му става доц. д-р Йордан Величков, който е почетен председател на политическа партия Съюз на патриотичните сили „Защита”. Почти цялата кариера на Красимир Каракачанов се върти около македонския въпрос. Бившата Държавна сигурност също използва услугите му по линия на „промакедонския национализъм”.

9. Ахмед Доган

След като завършва основното си образование, Ахмед Доган записва техникума по Индустриална химия във Варна, но още преди да завърши първата година, е принуден да напусне, тъй като родителите му го оставят без средства под предлог на недоволство към него. „От този момент нататък реших сам да се справям с живота”, посочва в автобиографията си за ПГУ Доган. През1968 г. е приет в комсомола. А след завършване на средното си образование 5-6 месеца работи като арматурист и бетонджия в корабен завод „Георги Димитров” Варна. През 1981 г. завършва философия в СУ, след което става редовен докторант в Института по философия към БАН. През 1985 година завършва и Академията за обществени науки и социално управление на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Година по-късно защитава кандидатската си дисертация и постъпва на работа като научен сътрудник в Института по философия. През 2002 г. Ахмед Доган става доктор хонорис кауза на Шуменския университет. „Свободата е другото его на властта”, казва в едночасовата си лекция пред множеството политикът.

10. Цветан Цветанов

Цветан Цветанов също попада в списъка на политиците с научни звания. През 1987 година той постъпва на работа в изчислителния център на Централното информационно организационно управление („Седмо управление”) на Държавна сигурност, първоначално като шофьор с чин сержант. Не е бил на оперативна длъжност. През 1992-ра завършва задочно и Националната спортна академия със специалност учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика. Получава и офицерско звание. През 2000 г. получава и следдипломна квалификация по право в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). От 1997 г. работи в администрацията на Министерството на вътрешните работи (МВР), като след 2001 г. става оперативен помощник на тогавашния главен секретар Бойко Борисов. Цветанов завършва и курс по мениджмънт в Международната правоохранителна академия в Розуел (2004), специализация в „Сикрет сървис” във Вашингтон (2004), курсове на ФБР (2004), Департамента за вътрешна сигурност на САЩ (2005). Също така е и доктор на науките в НСА, а темата му е „Оптимизиране на управлението на спортните съоръжения в София”. В дисертацията си той прави сериозно проучване върху съоръженията за практикуване на спорт в училищата, а основният извод, до който достигнал, е, че общинските спортни съоръжения са най-малко в София.

Подготви Анелия ПОПОВА