За поредна година датата 9 септември 1944 година раздели обществото ни и се превърна в повод за размяна на остри реплики между нашето външно министерство и Русия.
 
Един от хората преживяли прехода е проф. Димитър Луджев – знаков политик в онези години.
 
През 1979 г. завършва политикономия във Висшия икономически институт в София, където учи и Иван Костов. Член е на Клуба за гласност и преустройство, координатор на Контактната група на СДС в кръглата маса, на която бившите комунисти и опозицията преговарят за мирен преход към демократични избори.
 
Става депутат във Великото Народно събрание и политически съветник на първия президент Желю Желев. Вицепремиер е от СДС в коалиционното правителство на Димитър Попов.
 
А през 1991 г. министър на отбраната в първото изцяло синьо правителство на Филип Димитров. След вътрешнопартиен скандал подава оставка и се връща в парламента, където напуска СДС и основава либерална партия. През 1994 г., след оставката на Любен Беров, получава мандат да състави правителство, но не успява.
 
През 1997 г. е съучредител на нова партия – Обединение за национално спасение, с която се връща в парламента.
 
След политическата си кариера е преподавател, доктор по исторически науки. Една от обществените фигури от близкото минало, които твърдят, че Държавна сигурност стои зад разграбването на страната ни и по време на българския преход.
 
Днес Луджев твърди, че годините са го променили: „Тогава нещо струеше, някаква вяра, някаква надежда, някаква воля за промяна, да постигнем това, за което мечтаехме – една по-добра България”.
 
„От рано в мен е тая нагласа да ликвидираме тоталитарния комунистически строй и да изградим едно модерно либерално общество като Запада”, каза той пред bTV. 
 
По думите му единият от митовете, който витае сред обществото е, че през 90-та година „нищо не било станало”.
 
„Това беше един от най-значимите периоди – периодът на революционен преход от тоталитарна комунистическа система към либерална демокрация и пазарна икономика. Аз не знам дали хората са си дали сметка какво се е случило тогава”, заяви Луджев.
 
„Френският президент Франсоа Митеран 90-та година на един обяд ни каза с д-р Желев: „Искрено ви завиждам, защото е рядък шанс в живота една генерация да преживее такива грамадни промени”, добави той.
 
За приятеля си Желю Желев Луджев сподели с вълнение: „Може би най-значимата фигура в българския демократичен преход. Корав човек. Демократ. Той беше водач на нашето умерено реформаторско крило“.
 
Бившият политик си призна, че гласът му трепери докато говори за него: „Да. Мъчно ми е“.
 
„С Иван Костов бяхме в реформаторския екип в правителството на Попов. Също е герой в моята книга. Показан е като човек, който започва да играе своите игри за политическата власт“, посочи Луджев.
 
„Той се оказа един много по-добър от мен политик-опортюнист. Нагоди се към силния кръг в СДС – на Стефан Савов и Филип Димитров. В момента той изповядва тяхната доктрина  - че не е било нужна политика на сътрудничество, трябвало политика на конфронтация“, разказа той.