Във връзка с информации, изнесени и вече многократко коментирани в медиите и най-вече във връзка с информацията за мотивите към решението на Министерския съвет от 6 април 2022 г. да бъде отправено предложение до Президента на Република България за освобождаване от длъжност на бригаден генерал Емил Тонев, Националната служба за охрана (НСО) заявява следното:

Относно „предаването на видеоматериали от служебните и официалните входове на Министерския съвет“ заявяваме, че охраната на сградата на Министерския съвет, което включва и охраната на охранявани от НСО лица – конкретно министър-председателя на Република България, включва сигурността за лицата, които работят в тази сграда и за посетителите в сградата.

Доколко и от кога в сградата на Министерския съвет (МС) има „защитени свидетели“ или същите влизат в сградата и чиято самоличност не следва да бъде компрометирана – нямаме такава информация и никога не сме имали.

Сградата на МС е стратегически обект съгласно Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. В този смисъл и на основание разпоредбите на Закона за НСО (ЗНСО), тази сграда се охранява чрез различни способи и средства, които включват видеонаблюдение и видеозаписи.

Последните два способа представляват събиране и обработване на лични данни за лицата, които са попаднали в обхвата на камерите. Защитата на тези лица, без значение каква категория лица са, става във връзка с разпоредбите на Закона за защита на личните данни, респективно на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. Специални разпоредби по този въпрос се съдържат и в ЗНСО. Съгласно чл. 29, ал. 4, т. 4 от ЗНСО службата „може да предоставя личните данни само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред и на органите на съдебната власт“.

Сходни разпоредби има и в Закона за ДАНС, Закона за МВР и др. В НСО има и вътрешни Правила за обработване и съхранение на видео- и аудиозаписи.

Съгласно тези правила, актуализирани на 11.11.2021 г. видеозаписи се съхраняват съобразно техническия капацитет на записващите устройства, но не повече от 2 (два) месеца от датата на извършване на записа. Този срок е достатъчен за постигане на целите на събирането на този вид данни, съотвества на възможностите на техниката и дава гаранции за личните данни на лицата, в съотвествие с духа на посочения Регламент. След изтичането на тези срокове записите се заличават автоматизирано.

В периода от 10 юли 2020 г. до 6 април 2022 г. НСО е получила многократно искания за предоставяне на видеозаписи от страна на МВР, прокуратурата или съда. Искания от тези органи, за предоставяне на видеозаписи има и от камерите на други сгради и обекти, охранявани от НСО. Това са искания, по които НСО е предоставяла възможно най-бързо – в спешен порядък, видеозаписи от камерите, които ползва и ако записите са налични. На други лица – физически или юридически, – записи не се предоставят.

Националната служба за охрана припомня, че съгласно:
  • Закон за МВР: „Чл. 4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции.“
  • Наказателно-процесуален кодекс: „Чл. 159, ал. 1 По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да имат значение за делото“.
  • Закон за съдебната власт: „Чл. 145, ал. 3 и ал. 4  Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите. Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.“.
  • Закон за съдебната власт: „Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.“.
  • Закон за съдебната власт: „Чл. 215. Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.“
 
Посочените норми оправомощават тези органи да искат видеозаписи и всякаква друга информация, а от друга страна задължават НСО (и всички  други органи и лица) да оказват съдействие. При неизпълнение на тези задължения са предвидени съответните санкции.
 
Относно „забавеното и липсващо предоставяне и съдействие по време на протестите през по-миналото лято“, следва да бъде посочено, че записите от 10 юли 2020 г. са поискани на 16 юли 2020 г. от органите на МВР и са предоставени незабавно (в същия ден).
 
В писмото от прокуратурата, предмет на коментара, заведено в НСО на 24 март 2022 г. се съдържа и изискването за спешност.  Отговорът с предоставянето на исканите записи е изпратен на прокуратурата  максимално бързо, като е класифициран по определени съображения. Тази фактология е оценка на твърдението относно „разминаването в поведението на ръководството на НСО“ в давата случая.
 
Относно твърдението „по официална информация, предоставена и на президента на Република България, съществуват съмнения за непрозрачно раходване на бюджетни средства от страна Национална служба за охрана“.

На първо място официална информация за съмнения не може да има. В това твърдение или словосъчетание няма смисъл.

На следващо място разходването на бюджета е предмет на нормативно установен контрол от съответните органи и такава „непрозрачност“ не е установена. Включително при извършената проверка от Сметната палата през 2021 г., за което има официален одитен доклад, изводи за неправомерно изразходване на бюджета на НСО няма.

Бюджетът на НСО  се разходва по законен начин, другото е невярно и дори клеветническо. Всеки лев е изразходван по предназначение, честно и прозрачно и съгласно действащата нормативна уредба. 

По отношение твърдението „и други пропуски в осигуряването на безопасността на гражданите и на представителите на кабинета“ - категорично заявяваме, че пропуски или компромиси с осигуряването на охраняваните лица не са допускани! 

Твърдим, че когато службата за охрана полага необходимите усилия, а охраняваните лица проявяват съответното разбиране, могат да се избегнат в значителна степен рисковите ситуации.

Относно подобряването на структурата на службата и засилване на капацитета за охрана на действащите членове на кабинета, припомняме, че НСО бе преструктурирана в началото на 2021 г. Намален бе рязко и наполовина броят на основните структурни звена. Съоветно бе намален броят на ръководните длъжности и това значително повиши ефективността при вземането на управленски и оперативни решения.

Относно „бивши президенти, премиери и техните семейства се охраняват за срок от четири години след прекратяване на службата им“, уточняваме, че съгласно Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България, на тези лица се полага лична охрана и специализиран транспорт за срок от една година след изтичане на мандата им. След това имат право само на специализиран транспорт (който също е вид охрана) и подобна е практиката в преобладаващия брой страни в света спрямо лицата, които са били държавен глава.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗНСО се осигурява специализиран транспорт на лицата, заемали длъжностите председател на Народното събрание или министър-председател – до 4 години след освобождаването им от длъжност. За охрана на семействата на лица, които са заемали посочените висши длъжности на държавната власт, дори не е ставало дума, а и няма такива разпоредби в действащата нормативна уредба.

По време на 46-то Народно събрание бяха внесени проекти на закони за изменение и допълнение на ЗНСО. НСО аргументирано възрази срещу идеята да отпадне охраната – специализираният транспорт - за членовете на Министерския съвет. С намаляването на срока за осигуряване на специализиран транспорт за лицата, заемали длъжностите председател на Народното събрание или министър-председател, по принцип службата имаше и има съгласие.

Националната служба за охрана и нейните служители винаги са спазвали принципа за деполитизация. Това са служители – офицери и сержанти, - които с чест служат на страната си и са възпитавани  в дух на родолюбие и на уважение  към държавните институции и към всички висши органи на държавната власт и управление. НСО е служба с повече от 140-годишна история и традиции.

От името и на ръководния екип, и на личния състав на службата, началникът на Националната служба за охрана бригаден генерал Емил Тонев заявява, че както се полага на офицер с над 27-годишен стаж в службите за сигурност и обществен ред, от които близо 20 години са служба в НСО, ще положи всички усилия да запази добрия институционален тон и да остане встрани от всяко политическо пристрастие и моментна политическа или друга целесъобразност.  
 
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!