Влизането ни в Еврозоната няма да бъде панацея за българската икономика. Това коментира в "Седмицата" на Дарик президентът на партията на Европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев. Според него реалистичен срок за приемането на еврото у нас е 2025 година. Целта на Българското председателство на Съвета на ЕС трябва да е стартът на преговорите за приемане на Албания и Македония в Съюза, стана ясно още от думите му.
 
Един от рисковете при влизането във Еврозоната е преминаването от собствена валута с плаващ курс към друга валута, коментира Сергей Станишев, като уточни, че тъй като сме във валутен борд, ние вече сме изконсумирали тези рискове в последните 20 години.
 
"Проучването на случаите и на Словакия, и на Словения, и на други страни, балтийските, които се присъединиха, еднозначно показва, че няма сериозно влияние върху инфлацията в страните, надхвърлящо половин процент. Тоест инфлацията би могла да нарасне в резултат от влизането с 0,3% до 0,5%. Второ, има и конкретни ползи. В момента българските фирми, за да внасят или изнасят, само от прехвърлянето от левове в евро и обратно, разходът на икономическите субекти е близо 1 млрд. лева годишно. Този милиард при минаване в евро ще остава в българските фирми и ще могат от това да увеличават заплати, да купуват нова техника, да инвестират в нови производства", обясни Сергей Станишев.
 
По повод изявленията на страни като Испания, че няма да присъстват на срещата на върха ЕС – Западни Балкани в края на май, ако и Косово участва в нея, Станишев коментира: "Ако ние мислим за стабилността на Западните Балкани, на първо място, по-добре Косово да участва в дискусията. Това, което е важно да се постигне в рамките на Българското председателство, защото формално решение няма да се вземе сега на срещата в София, е да има стартиране на преговорите с Македония и с Албания".
 
А на въпроса добра алтернатива ли е БСП за управлението на България, Сергей Станишев отговори така: "Това, което е постигнато към момента - да стоим активно като опозиция, да се възприемаме като автентична и силна опозиция. Понякога, струва ми се, губим малко мярката и ставаме опозиция заради самата опозиционност. Голямата задача пред БСП сега е да се мине към следващата фаза, което още не сме постигнали - да бъдем възприети като по-добрата алтернатива, а това става с много работа, интелектуална най-вече".