Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева публикува във Фейсбук коментар по повод продължаващата гладна стачка на Николай Колев-Босия. Драмата с Босия и неговите поддръжници се разиграва вече дни наред под прозорците на парламента.
 
Ето какво написа Караянчева:
 
“Убийци!” “Хлебарки!” “Долна паплач!” “Гниди!” Това са някои от епитетите, с които тези дни шепа хора наричат полицаите пред Народното събрание, заради опитите им да опазят реда около Николай Колев – Босия, който продължава самоубийствената си гладна стачка и отказва всеки опит за диалог. На думи тези гневни /но не гладни/ хора се опитват да го разубедят и да спасят живота му. На практика, те го тласкат към нови крайности и аплодират пътя му към смъртта. Пожелават също смърт на полицаите, пожелават смърт на семействата им, на децата им. Кълнат, както нормален човек не би се обърнал дори към най-големия си враг, камо ли към непознати момчета и момичета, които просто си гледат работата.
 
“Анархията е майка на реда” е прочут лозунг. Ето ви няколко реда от биография на Махно, за който този лозунг е бил знаме: “Есенният рейд на Махно през Украйна е най-голямата вълна класов терор от страна на махновци. „Помешчици, кулаци, бирници, полицаи, попове, кметове, укрили се офицери – всички гинат по пътя на махновци“ – не без гордост пише Аршинов. Мотив за наказателните си действия махновци черпят от настроенията на местните – когото те обвиняват в потисничество и други деяния, махновци разстрелват.”

“Анархия – мать порядка” по някакъв извратен начин може да се вписва в идеята за гражданска война в Русия в началото на 20 век. Не и в свободна, развита страна от началото на 21 век. Можем да сложим проверяващи на всеки, който има лиценз да издава шофьорски книжки. Можем да сложим проверяващ на проверяващите. Кой ще проверява проверяващите проверяващи? Това е въпрос на манталитет и промяна на манталитета. Не на оставки – защото засега се искат оставките не просто на един министър, а на цялото Народно събрание, на Президента, на всеки, когото днешните махновци са нарочили за кулак.
 
А ако утре някой започне гладна стачка срещу исканията на Босия?
И да – Босия не трябва да умре.”