Волен Сидеров: Алексей Петров искаше аз да играя ролята на Яне Янев

София, България 16 Февр. 2011, 19:01 1000 прочита 0 коментара

Таен щаб около Сергей Станишев, Петко Сертов и Асан Омеров, подготвяше следващото участие на БСП във властта още преди изборите, твърди лидерът на "Атака".

- Г-н Сидеров, Кристина Патрашкова ви обвини за взрива пред вестника, който ръководи, а вие заявихте, че ще я съдите. Какво й дава основание да смята, че имате нещо общо с това събитие? - Аз водя поне три и сега вече стават четири дела за груби лъжи във в. “Галерия”, които са лесно установими. Първо, че съм си бил купил скъп апартамент за не зная колко си хиляди евро. Тази лъжа е много лесно установима, защото аз всяка година подавам имотна декларация и ако нещо излъжа в нея, нося отговорност. Но това се хвърля от първа страница с огромно заглавие. Аз водя дело, но то ще се точи година-две, накрая ще я осъдя за някаква сума, но през това време отровата е пусната, а хората четат и си мислят, че и този е като другите. Следващата много гадна лъжа засяга майка ми, която е възрастна жена – на 79 години. Пак на първа страница с огромно заглавие беше написано: Волен изостави болната си и нещастна майка. Макар че само два дни преди това във в. “Атака” излязоха снимки от моя рожден ден, на който майка ми стои до мен усмихната и бодра заедно с брат ми, за когото е написано, че сме скарани и не си говорим. Това са гадни измишльотини, които целят да накърнят доверието към мен. Става дума за тенденциозна ударна поръчкова война. Самият вестник беше създаден с тази цел и в него бяха подбрани хора, за които това е вътрешна душевна нагласа. Сега съм завел дело за клевета срещу нея. Същевременно сезирах градския прокурор Николай Кокинов да ме разследват дали аз не съм сложил тази бомба. Ако съм я сложил, да вляза в затвора. Но ако не съм я сложил, Патрашкова ще се изправи пред съда за набедяване. - Вие бяхте колеги с Патрашкова. Да не би сблъсъкът ви да идва оттам? - С нея работехме в една стая. Аз бях зам.-главен редактор на в. “Монитор” и отговарях за анализите и коментарите, а Патрашкова беше в този отдел и отговаряше за интервютата. Не сме имали никакви проблеми с нея. Напротив – тя се държеше любезно и дори с някакъв респект и почитание. След това сякаш някой врътна някакво копче в нея. Откакто получи възможност да ръководи жълт вестник, в който да пише каквото си иска, без да носи отговорност, внезапно започнаха атаките срещу мен. - Откъде идва това настървение срещу вас? - От техния неформален ментор Асан Омеров, по-известен като Алексей Петров. Още преди изборите той имаше сондажи чрез хора да ползва “Атака” така, както по-късно използваше Яне Янев и РЗС. Това стана през втората половина на 2008 г., когато Петров беше част от един щаб, в който групата около Сергей Станишев и Петко Сертов редяха пасианса на следващото управление. Те са предвиждали, че тогава Борисов няма да вкара повече от 80-90 депутати, ще бъде с вързани ръце и ще е принуден да търси коалиране. Дори са допускали, че то ще бъде с БСП, както стана в Австрия. Другият вариант, който са чертаели в случай, че Борисов е в патова ситуация, бил да формират някакъв технократски и експертен кабинет, чрез който да продължат да дърпат конците. По това се работеше усилено. В лицето на “Атака” са виждали възможност да бъде група, която да балансира и така да бъде използвана. - Кой друг е влизал в този кръг и кои бяха емисарите между него и вас? - Те бяха връзката със Станишев и работеха главно с него. Опонент им беше Румен Петков и те враждуваха, особено след като Румен Петков освети Асан. Работеха по-скоро за Станишев с идеята, ако може пак да го лансират в някакъв технократски кабинет, но при всички случаи да запазят и влияние и присъствие в правителството. За емисари при мен Алексей използваше служители от държавни агенции – “Митници”, НАП. Разполагаше и с пряка вътрешна информация от НОИ, тъй като в един момент беше в управата на института, а това дава достъп до данни, които могат да се използват. И виждаше в нас брокерска партия, която също да използва. - А какво ви предлагаше срещу вашето съдействие? - Нещата звучаха доста завоалирано, но това включваше и финансиране за изборите. Всяка партия се нуждае от финансиране, но аз съм внимателен към такива оферти, защото в такива периоди се явяват личности, които много лесно могат да те въвлекат в тъмна далавера. И този път се отнесох много резервирано и не приех тази оферта за финансиране на кампанията ни. Общо взето отклоних тези сондажи, при което веднага след това видях, че са се хванали с Яне Янев. По същото време – през цялата 2008 г. самият Янев Янев много усърдно и дори истерично тичаше и искаше срещи с мен. И ние се виждахме. Той искаше да прави коалиция с мен. Беше пробвал при ГЕРБ, те го бяха отхвърлили. Аз най-колегиално му казах, че съм се напатил от коалиции и че смятам да се явяваме самостоятелно на изборите. Ако иска да бъде с бюлетината на “Атака”, но без да сме в коалиция, бихме могли да го направим. Но той не прие този вариант, като каза, че ако не участват на избори като партия, ще бъдат заличени от съда. Така че в крайна сметка онзи кръг намери отклик в Янев и започна неговото лансиране. Това стана с мощно медийно присъствие и мощен финансов поток и уговорки в основни телевизии, където не слизаше от новините. - Това ли нагнети отношенията между вас и Яне Янев, които през този мандат стигнаха до нетърпимост помежду ви? - Тогава имах разговор с Алексей Петров. Всъщност той ме търсеше. Разговорът се проведе в “Радисън”, където го заварих със Соня Колтуклиева и Мария Капон. По това време той беше първи съветник в ДАНС, а аз тогава бях предложен за парламентарната комисия за контрол на ДАНС, която обаче не заработи. Така че по тази линия нямах основание да откажа такава среща. Веднага го попитах: защо работите срещу мен, защо правите тези неща, залагаш на Яне Янев, свързан си с Валери Симеонов, даваш им стимул и подтик да работят срещу мен, а в същото време ме търсиш за разговор. Той започна да отрича очевидните неща и да твърди, че няма такова нещо. И както нямаше такова нещо, така видяхме Яне Янев с грозде и ябълки пред дома му. Тогава имах данни, че са се свързали и с Валери Симеонов и че Алексей Петров му е дал и стимули, и насоки, и го е приобщил към тази група, която веднага след изборите през 2009 г. бе тръгнала да създава обществено мнение, че до края на същата година този кабинет ще падне и че най-късно през януари ще излязат страшни протести. Психозата се подклаждаше и когато тръгна и в. “Галерия” с тази идея – да насажда тези внушения, да удря и да пуска компромати. А след арестуването на Асан Омеров окончателно истеризира, защото положението стана “или – или”. Така този човек беше въздигнат в политическа фигура, а това е удобно за него, защото се представя за политически репресиран. - А защо в момента най-яростни застъпници на структурите около Алексей Петров са доскоро ваши много близки хора, като шефът на телевизия СКАТ Валери Симеонов, който ви е кум? - От моя страна Валери Симеонов няма никакви основания да ми се сърди. Но той явно си е правил някакви сметки още отпреди изборите, защото на няколко пъти ми предлагаше хора за листите, които или са свързани с подземния свят, или имат лош имидж. Той имаше склонност да играе такива игри, правейки си сметката, че може да използва партията за такъв тип изнудване, рекет и обогатяване. И то срещу Бойко Борисов. Защото неговото мислене е такова: сега ние ще го шибаме този, за да даде нещо, а ако не даде, ще продължим да го шибаме. Понеже има телевизия. Разбрах, че така е действал с кметовете по Черноморието – започва “шибане”, както го нарича той, чрез телевизията, докато онзи не си плати или не му осигури незаконно кабелизиране и изобщо някаква облага. И тогава спира. По същия начин е решил, че ще подхване и Бойко. И изведнъж “Атака” го подкрепя, без да иска нищо. Просто си представям как е псувал и се е чудел как е възможна такава балъщина. И оттам вече е иззлобял. Между другото той е уличен в укриване на доходи и НАП би трябвало да го санкционира, но не зная защо се ослушва – може би защото има телевизия, въпреки че това е двоен стандарт, пък и връзки в съда и НАП в Бургас. Само че в момента СКАТ, въпреки че доминира в Бургаско, вече няма това влияние и значение, защото хората виждат, че пресолява манджата – до вчера са ме величали като най-големия герой, а днес съм най-големия злодей. Няма логика в тези неща. - Начело на политическата формация “Нова сила”, която издига Алексей Петров за президент, също стои бивш ваш член – Антон Сираков? - Уви, той беше дори в ръководството на партията. Включих го през 2005 г., когато създавах “Атака. Но скоро видях, че той първо е много мързелив и имаше много силна склонност за изява. В един момент научих нещо друго, заради което той всъщност беше отстранен от ръководството. Към края на 2008 г. хора от службите ми казаха, че е уличен, следят го от ДАНС и всеки момент ще бъде изобличен в рушвет. Той е предлагал на Владимир Кузов, срещу когото тогава се водеха дела, да си плати, а той да бъде посредник, на някакъв съдия, който след това ще оправи делото. Изправи ми се косата като научих това, защото щеше да е голям удар. И тогава през декември 2008 г. го извадих от националното ръководство. По-късно Владимир Кузов потвърди това и дори каза, че е бил вербуван от службите да запишат предаването на този рушвет. Нещата са били на косъм, но по някаква причина нещо накрая не са се получили. Може би някой е предупредил Сираков. - Споделяте ли мнението, че в дъното на офанзивата срещу правителството стои веригата Георги Първанов – Цветко Цветков – Алексей Петров? - При всички случи Първанов има изгодата от това дестабилизиране, за да си прокарва формацията АБВ. Но аз не вярвам в успеха на този проект, още повече, че предстоят избори за президент и местни. На такива избори една нова партия трудно може да се измери. За целта са необходими парламентарни, но те са чак през 2013 г. Въпреки това обаче той ще се опита да се наложи, защото няма какво друго да прави след мандата си. Така че за него тази скандална бъркотия е изгодна, за да изглежда новият фактор на този фон, но не може да заблуди никого. Всички видяха какви изтъркани политикани, минали през всякъде, се събраха около него. За обвързаността му с алексеевци също беше писано много. Там връзката е ректорът на УНСС Борислав Борисов, който е съветник на Първанов и в същото време много близък и нещо като наставник на Алексей Петров, тъй като при него е станала историческата доцентура на Асан. Има обвързаности. А има и ситуации, в които хора, които много-много не се кльопат помежду си, влизат в един отбор, защото ги обединява общ интерес. В партията анализирахме тези записи от СРС. Очевидно е, че те са манипулирани и че шефът на митниците Ваньо Танов явно е знаел за тях, защото само той е представен като герой, който се бори срещу разни явления. И не е изключено точно той да е изнасял флашките към патрашките. Той е бивш служител на ДС и не зная защо ГЕРБ заложиха на него. - Как смятате, че ще продължи цялата тази история с “флашките и патрашките”, както вие се изразявате? Трябва ли вътрешният министър да подаде оставка, за да се сложи край на тези скандали, както настояват и отляво, и отдясно? - Борисов не трябва да се вслушва в тези гласове за оставка на Цветанов и моята позиция по този въпрос е категорична. Тези гласове са измамни и идват от всякакви внушения – Костов, Станишев, Яне Янев, Асан Омеров, “Галерия”. Всички пеят в един хор: оставка, оставка. Сега към тях се присъединиха и кънчовците (социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев – б.р.). Те не са социолози, винаги са били брокери и правят свободни коментари, че Цветанов дърпа рейтинга на правителството надолу. Т.е. масирано се внушава, че Цветанов трябва да бъде отстранен. Но Борисов не бива да се поддава на тези внушения и да прави тази грешка, защото точно това се цели. Цветанов има заслуга за борбата с организираната престъпност, явно има сериозни интереси и затова реакцията е много остра. Борисов трябва да издържи на напъна и да не се вслушва в тези гласове на сирени. Останалото означава да ударят по самия него и ще се стигне до дестабилизация. А това с флашките и патрашките може да се прекрати по много прост начин – чрез пренареждане на дневния ред на приоритетите в медиите. Когато започваш с новина №1 флашката на патрашката, тя става и тема за гражданите. А в същото време това, което се прави в законодателната и изпълнителната власт и засяга живота на хората, отива на заден план. Например как ще пълним пенсионните фондове при положение, че само за 2010 г. 10 милиарда български левчета са изтекли извън страната чрез чуждите фирми като молове и прочее, и банки, в които българите ги дават. Но това трябва да го решат медиите. Затова винаги съм твърдил, че отговорността на медиите е по-голяма, отколкото на политиците. - Сега браните Борисов, но каква позиция ще заемете, когато се кандидатирате за президент? Ще влезете ли в конфронтация с него? - Още не е ясно дали Борисов ще излезе лично на президентските избори. Парламентарната ни подкрепа е в името на стабилността и невъзможността за връщане на старото управление. Тази линия ще я държим, защото другото означава дестабилизация. А на мажоритарното състезание аз ще изнеса много програмни виждания, в които имаме много сериозни различия с ГЕРБ. Това са договорите с чуждите корпорации, които трябва да се развалят, с които управляващите много се съобразяват. Ние сме за по-голямо присъствие на български предприемачи, докато те следват повече глобалистичния модел за чужди инвеститори, защото тук идват колонизатори, които използват евтин аборигенски труд и това, че могат да изнасят печалби. Друго наше различие е позицията за членството на Турция в ЕС, както и ислямизирането у нас. Онзи ден при мен беше Боян Саръев, който е напълно отчаян и каза, че нещата в Родопите се изпускат. По тези въпроси ГЕРБ има казионно мислене и ако не го преодолеят, нямат много голям шанс за успех, защото по някои въпроси трябва да имаме по-радикален хъс. Всеки от нас ще си казва вижданията, но това не означава, че ще ругая и нападам Борисов. Интервю на Ива Николова