Днес Народното събрание избра Зорница Русинова за председател на Икономическия и социален съвет. 

В първото си интервю като председател на ИСС, което даде пред Агенция БЛИЦ, тя разказа за предизвикателствата и приоритетите си. 

 
- Г-жо Русинова, днес в парламентът Ви гласува доверие да оглавите Икономическия и социален съвет (ИСС). Вероятно сте си направила равносметка за годините в Министерството на труда и социалната политика. Кои бяха най-големите предизвикателства, пред които се изправихте и какви уроци научихте?
 
- Аз благодаря на националния парламент за доверието, което беше гласувано към мен. Доста дълги години в Министерството на труда и социалната политика, занимавайки се с разнообразни аспекти на дейностите, които има в министерството, успях да натрупам много опит.

Тези почти 14 години ми дадоха възможност добре да опозная и националното, и европейското законодателство в областта на социалната сфера.

Един от сериозните уроци, които научих, е, че е добре да бъдат чути всички и не само да ги чуем, а добре да вникваме в това от какво имат нужда хората и по най-справедливия начин да се опитаме да намерим баланса.

Защо казвам това? Защото в социалната сфера не трябва да има противопоставяне на групи, което е най-голямото предизвикателство.

Най-често срещаното противопоставяне е между работодатели и синдикати, например. Намирането на баланса е едно от най-големите предизвикателства и в обществената, и в социалната сфера.
 
- Има ли нещо, което искате да се промени в работата на ИСС?
 
- Икономическият и социален съвет е един от най-старите в Европа. В България законът за създаването му е приет през 2003 г., но бих казала, че могат да се предприемат още доста стъпки той да има реалната роля на мост между гражданското общество и законодателната и изпълнителната власт.

Това, което липсва, е по-ясна законодателна инициатива на обвързване на становищата, които могат да направят трите групи, които членуват в ИСС – гражданската квота, работодатели и синдикати.

Тепърва предстои да бъде формиран нов състав на ИСС. Тук е мястото да кажа, че моята амбиция е да има прозрачност в избора на членовете. В Кодекса на труда ясно са регламентирани условията за социално партньорство.

Това, което ни предстои, е по-голяма прозрачност в избора на членовете, които ще представляват гражданското общество, по-ясен план за всяка една година, както и по-сериозна отчетност не само към институциите, с които си партнира ИСС, но и към гражданите. Необходима е много по-голяма обществена чуваемост на становищата, които се издават.

Големите предимства на ИСС са свързани не само с това, че в него са включени трите основни групи от обществото ни, които могат да имат принос, но и че в него могат да членуват експерти, доказали с годините опита си във всяка една от сферите на живота ни – икономика, околна среда, образование, женските теми за мен също са изключително приоритетни. Становищата, които излизат от ИСС, биха могли да бъдат наистина полезни на изпълнителната и законодателната власт.
 
- Организационните въпроси, които засегнахте, кога се очаква да бъдат реализирани?
 
- По закон в 15-дневен срок след встъпване на председателя на ИСС трябва да се отправят покани към трите групи и след това да се оформи съставът на Съвета. В началото на следващата година ще започнат първите пленарни заседания, ще бъде направен график на становищата.
 
- През последните месеци тема №1 пред обществото ни е COVID-19. По какъв начин ИСС може да се впише в разрешаването на предизвикателствата, пред които сме изправени?
 
- Предизвикателствата ни около COVID-19 са огромни. Едното от нещата, от които се нуждае обществото ни, е не само дисциплина, съгласие и начин, по който държавният и обществен ресурс може справедливо да се разпредели между хората, но и да мислим няколко хода напред.

Справянето с непосредствената здравна и социална криза са първите стъпки, но оттам нататък предстоят много сериозни предизвикателства и пред икономиката, и пред обществото ни, за да се справим със социално-икономическата криза, която идва след COVID-19.

Тук виждам ролята на ИСС активно да работи с правителството, с парламента, с президентството, с всички политически партии, за да може да изразява мнението на гражданите. Следващите месеци ще бъдат изключително ключови за това как ще се развива държавата ни.
 
- Имате ли яснота коя ще бъде първата тема, по която ще се опитате да бъдете медиатор между гражданските организации и институциите?
 
- Може би първата тема ще бъде свързана с минималната работна заплата. Определено за мен акцент и в работата ми в МТСП, и като политик, и като експерт винаги е била темата какво трябва по-добре да се направи за работещите жени в България. Това ще продължи да бъде един от акцентите в работата ми в ИСС.

Вярвам, че с приноса на работодателите, на синдикалните и на гражданските организации, които работят в тази насока, ще можем да дадем план от конкретни мерки, които да бъдат приети от парламента и от изпълнителната власт.
 
- Кои акценти от дневния ред на ЕС в момента са най-важни, според Вас?
 
Виждам много по-сериозна роля на ИСС при формиране на европейските позиции. Има ключови теми от европейския дневен ред, които смятам, че трябва да бъдат засегнати.

Със сигурност е добре да има много по-сериозно обществено огласяване и много по-ясна позиция на държавата ни по отношение на предложението на ЕК за единна минимална работна заплата. През следващата година предстои да бъде направено конкретно предложение за Детската гаранция.

Предстои да видим какви ще бъдат последствията за страната ни от Зелената сделка и какво ние под Национален план за зеления преход можем да направим. Предстои да се финализира Планът за възстановяване и устойчивост.

Много по-сериозно виждам ролята на ИСС при формирането на следващите пакети, които касаят финансирането от страна на ЕС и по-специално Фонда за справедлив преход, Плана за възстановяване и устойчивост – инструменти, които надхвърлят чисто кохезионната политика и по-скоро служат за възстановяване на икономиката и на страната ни.

Коя е Зорница Русинова?

В периода май 2016-януари 2017 г. Зорница Русинова е министър на труда и социалната политика.

Три пъти е заемала поста зам.-министър в МТСП. Тя притежава дългогодишен опит в управлението на програми и проекти, натрупан в Програмата на ООН за развитие, Американската агенция за международно развитие и Българо-швейцарска програма за сътрудничество.

По образование е магистър по „Международни икономически отношения“. Притежава магистърска степен и по „Българска филология“ и „Английска филология“. Владее английски и руски език.