На 23 май 2005 г. в столичния кв. "Захарна фабрика" група роми пребива до смърт 53-годишния професор Станимир Калоянов. Убийците му и до днес не са разкрити.

Видният историк и археолог бил поканен на абитуриентски бал в заведение в квартала. Празнуващите обаче са нападнати от десетки роми, въоръжени с тръби, камъни и тояги, след като техен познат не бил допуснат в заведението.

"Празнувахме абитуриентския бал на сина ми, когато един пиян ром нахлу в кафето и ми каза: "Ти ли си най-големият тарикат? Дай една бира и на мен". Изгоних го, но след 5 минути се завърна с тълпа въоръжени с тръби и камъни цигани", разказа тогава собственикът на заведението Костадин Атанасов. 

В мелето професорът е тежко ранен. Той е приет в "Пирогов" с хематом в мозъка и в критично състояние. След една седмица в кома в неврохирургията на болницата, на 31 май 2005 г. проф. Калоянов умира без да дойде в съзнание. 

Веднага след трагедията жителите на "Захарна фабрика" сформират инициативен комитет. Негови представители се срещат с представители на общината и настояват ромското гето, в което живеят около 1300 души, да бъде изселено. 

След разпити на десетки очевидци на масовия бой, криминалистите задържат двама роми. След това обаче ги освобождават от ареста. Мотивът - трудно е да се докаже кой точно е нанесъл смъртоносния удар по главата на историка. 

Следват масови протести, но без резултат.

Две години по-късно в "Захарна фабрика" група роми нападнаха и пребиха няколко момичета и момчета. От Инициативния комитет на жителите в квартала тогава обявиха, че хората, предизвикали побоя над младежите, и тези, убили професор Калоянов, са едни и същи. Хората поискаха ромите, които живеят там незаконно, да бъдат изгонени, а жилищата им съборени. Това обаче не се случи.

И до днес убийството на историка остава неразкрито, а убийците ненаказани, пише Дир.бг.