В едно иранско село баща обезглавява 14-годишната си дъщеря, защото е избягала с по-възрастен мъж, както БЛИЦ вече съобщи.

След бруталното убийство роднините организират траурно тържество, на което почитат "достойното" поведение на бащата, пише DW.com.

В края на май едно особено жестоко престъпление разтърси Иран. Става дума за "убийство на честта" в едно северноиранско село: 37-годишният Реза Ашрафи обезглави собствената си дъщеря.

И докато други подобни убийства обикновено остават скрити за обществеността, този случай прикова вниманието на традиционните медии и социалните мрежи.

Ромина, 14-годишната дъщеря на Реза Ашрафи, избягала от дома на родителите си с един 29-годишен мъж, който по-късно признал, че от 5 години бил влюбен в момичето. 

Родителите на Ромина отказали да дадат съгласието си за женитба. Ако обаче бащата беше дал одобрението си, от правна гледна точка бракът щеше да е възможен - въпреки че Ромина е била само на 14 години.

Пет дни след бягството полицията открила момичето и го върнала у дома. По информация на медиите, в къщата на Ромина се разиграла следната сцена: майката дочула как бащата на момичето настоявал тя да се самоубие, за да не се налага да я убива той.

Майката не предприела нищо, за да спаси дъщеря си. След бруталното убийство роднините на Ромина организирали траурно тържество, на което било почетено "достойното" поведение на бащата.

"Горчивата истина е, че патриархалната култура е пуснала дълбоки корени в иранското общество", казва пред Дойче Веле Асиех Амини, авторка и защитничка на правата на жените. 

Тя допълва, че няма никакво значение колко образовани са жените и какво е  положението им в обществото.
 

"В сегашната политическа система в страната не само традицията е на страната на мъжете, но и законите", посочва Амини, която през 2009 година е избягала от Иран и днес живее в Норвегия.

Погледнато отвън жените в Иран са постигнали немалко - особено в сравнение с други страни от Близкия Изток. В Саудитска Арабия, например, доскоро жените нямаха право да шофират, а с избирателни права се сдобиха едва през 2015 година.

В Иран жените могат да карат автомобили още от 1940 година, а да гласуват на избори - от 1963. Половината висшисти в Иран са жени. Освен това все повече иранки подават молби за развод, опитвайки се да се освободят от несполучливи бракове.

Абсурдните закони на шариата

Общото между Иран и Саудитска Арабия е това, че и в двете страни жените са третирани като непълнолетни - заради законите на шариата.

Всички важни решения биват вземани от бащите или съпрузите, дори и след смъртта. В ислямското право на Иран важи принципът на мъстта.

Ще рече, че ако срещу жена бъде извършено престъпление, бащата решава дали да има наказание за извършителя и какво да е то. Обикновено бащите избират "смърт".

Системата е абсурдна и това ясно проличава и от убийството на Ромина: в случая извършителят е същевременно и човекът, който решава въпроса за наказанието или помилването.

Според иранските медии, преди да убие дъщеря си, Реза Ашрафи се е консултирал с адвокат за наказанието, което го очаква - между 3 и 10 години затвор.

Ашрафи обаче не е единственият баща, възползвал се от тази незрялост на иранското правосъдие.

Според изследване на Иранската полицейска академия, в някои райони на страната с особено закостенели традиции - като западните и южните, т.нар. убийства на честта съставляват до 45% от всички извършени убийства.

Жестокият кодекс на "благоприличието"

"В едно традиционно общество благоприличието е основният капитал на жената", казва иранската журналистка Марок Голамхосейнпур. От много години тя се занимава с т.нар. убийства на честта.

"Мъж, чиято съпруга или дъщеря е загубила благоприличето си, е отринат, пренебрегван и дори унижаван от обществото", посочва тя.

Журналистката разказва за един случай на иранско момиче, което било с овцете на паша. То било изнасилено многократно от група мъже. Когато било открито полумъртво, мъжете в семейството бързо решили, че момичето трабва да бъде отстранено.

Обикновено бащите или дядовците възлагат на брат или братовчед на "опозореното" момиче да я убие, а след това поемат сами отговорността или помилват физическия извършител.

Голамхосейнпур, която живее в САЩ, смята, че бягството на Ромина от вкъщи е можело да не завърши с нейното убийство, ако семейството ѝ живееше в някой по-голям град.

Съдбата на обезглавеното 14-годишно момиче разбуни иранското общество. Президентът Хасан Рохани възложи на правителството най-накрая да извърши необходимите реформи, за да може престъпленията в името на семейната чест да бъдат наказвани по-строго.

Президентът обаче знае и това, че консервативното правосъдие отхвърля законите, които трябва да защитават жените от насилие вътре в семейството. Такива закони подражават на Запада и противоречат на ислямските принципи, аргументират представителите на консервативните кръгове.

Кобра Касали, член на влиятелния в Иран Културен и социален съвет за жените и семействата твърди например, че големият виновник за подобни трагични случаи са привържениците на програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 година.

Една от нейните цели е равенството между половете. Културният и социален съвет за жените и семействата е подчинен на върховния духовен водач на Ислямската република.

От 35 години този орган се опитва да наложи ислямските ценности и култура в иранското общество и се бори срещу целите за развитие на ООН, защото те насърчавали сексуалната просвета и равенството между момчетата и момичетата.

Консервативните сили в Иран имат свое "решение" на проблема: момичетата да се омъжват колкото се може по-рано.