Стотици сигнали за кражба на лични данни за последната година. Откъде изтича личната ни информация и кой злоупотребява с нея? След като мъж се оказа длъжник с 5 кредита, без да ги е теглил. Може ли обаче да се окажем клиенти на фирма за бързи кредити, без да сме кандидатствали за заем? И да се наложи да връщаме пари, които не сме теглили?

Личните данни включват всяка информация, чрез която можем да бъдем физически идентифицирани - като например: име, дата на раждане, снимка, адрес на електронна поща, телефонен номер, информация за кредитна карта, IP адрес, информация в социалните мрежи, предава Нова телевизия.

Тихомир Янкуловски разбира, че е длъжник след обаждане за просрочен заем. Той не е теглил кредит. Справка в Българската народна банка показва, че изтеглените от негово име заеми са повече от един. Твърди, че докато кредитите са теглени е бил на смяна като шофьор в градския транспорт. И показва пътен лист. След като разбира, че е измамен Тихомир подава жалба в столичното 8 районно управление на полицията. Сигнал е изпратен и до прокуратурата.

Цанко Цалов от Комисията за защита на личните данни казва, че за да се извърши такава измама определено става въпрос за кражба на самоличност.

„Подмяната на самоличност най-често става с кражба на лични данни, разказват експертите. С тях се фалшифицират документи, с които измамниците получават изтеглените пари на гише. След като вече са одобрени за кредит - по интернет”, казва той.

„В много от случите се изготвя документ от името на този кредитоискател и със снимка на някой друг, който в същия момент е извършител. Физически, или по електронен път се придобиват данните на „кредитополучателя”, изготвя се документ с невярно съдържание. Могат да бъдат добити по много и различни начини – това става от интернет, от фейсбук, от социалните мрежи; чисто физически, от пощенската кутия, от сметки, от попълване на договори за мобилни услуги. Тези пробиви се получават и при регистратора в хотела, и при този, който ни предлага мобилна услуга. Тези хора трябва да бъдат проверени  дали не са с криминална регистрация”, казва Надя Петрова от „Икономическа полиция”.

В някои от случаите лична карта дори не е необходима на измамниците. Тъй като исканият кредит пристига директно по сметка. Притежателят й обаче не е ясен.

„Най-често имаме случаи, в които тази сметка е на финансово муле – човек, който е ниско грамотен, на който му е отворена сметка – дори и не разбира, че има някаква транзакция по сметката. Много често наркозависими или алкохолозависим подписва документ за опериране с тази сметка на трето лице”, казва Надя Петрова.

От Комисията за защита на личните данни съветват да внимаваме на кого предоставяме личните си данни. И особено при преснемане на личните ни карти. Те настояват и за по-строги проверки на кандидатите за кредит от фирмите, които отпускат бързите заеми. От комисията настояват и за наказания за фирми, които не проверяват внимателно кой иска кредита.

Само за миналата година в КЗЛД са подадени над 500 сигнала – основно срещу банкови институции, телекоми и политически партии.

Николай Цветанов от Асоциацията на фирмите за бързи кредити каза, че всяка фирма, която се занимава професионално с подобна дейност, инвестира огромен ресурс в изграждането на надеждни системи за идентификация на физическите лица.

„Пробиви има, както при бързите кредити, така и при този вид услуги, който се предоставя в страната и опитите са доста и стават все по-находчиви и находчиви измамниците”, каза той.

„Той се задължава да предостави определен тип информация, която да предостави в множество и различни бази данни – това води до неговата идентификация. Най-малкото физически накрая той трябва да отиде и да изтегли сумата”, заяви Цветанов. Той подчерта, че лицата, които са титуляри на въпросните сметки, по които се превеждат сумите на кредите, трябва да се явяват с личните си карти пред фирмените служители.

„Проверката се случва на две нива – веднъж при кредитирането и има физическа среща, когато се предава сумата.  Тя не се прехвърля виртуално някъде,  а се трансферира или по банкова сметка или на каса на доставчик на такъв тип услуги, където лицето физически трябва да се представи”, добави той.

„Опитите са много, някой път успяват да излъжат системата поради находчивост, но физически накрая лицето, което получава сумата винаги е разкривано. Накрая разбира се следва намесата на полицията, прокуратура, съд докато той не бъде ефективно осъден.”

„Няколко са компаниите от различни браншове, които имат копие от нашия документ за самоличност – това е информацията, която най-осторожно трябва да пазим като потребители. Това са банките, нотариусите, застрахователи, застрахователни агенти, поднадзорни на ДАНС лица. Просто гражданите трябва да много внимателни да бъдат, когато предоставят копие от своя документ за самоличност. Не защото ни го искат на всяка цена, а само там, където законът разрешава”, казва той. Според него законът изрично задължава браншовете, които пазят документите ни, да го правят възможно най-отговорно.

„Ако измамата се установи се започва разследване от полицията и след като се докаже, че лицето не е изтеглило кредита, то не бива задължавано да го върне”, разказа Цветанов.

Той подчерта, че не навсякъде, където ни искат лична карта сме задължени да я даваме.