Днес, на 21 юли, ще бъде ударен звънецът за началото на 46-ото Народно събрание. В него влизат шест политически сили.

Най-голямата парламентарна група - „Има такъв народ“ (ИТН) има 65 депутати, следващата ГЕРБ – 63, БСП – 36, „Демократична България“ (ДБ) – 34, ДПС – 29, „Изправи се! Мутри вън!“ (ИМВ) – 13.

Отсега се вижда, че 46-ото Народно събрание ще е уникално.

То е първото Народно събрание след промените, за чийто крах започна да се говори още преди да се конституирало. Още преди да са ясни официалните резултати от вторите парламентарни избори за годината, започна да се говори за трети. Причината – отсъствието на ясно откроен победител и паритет между първите две политически сили. Разликата между ИТН и ГЕРБ е половин процент, пише epicenter.bg. 

Това е първият парламент, при който не само липсва изявен победител, липсва и партия-лидер, която да задава тона на новото. Справка - през 90-те години за такава партия се смяташе СДС, изживяваща себе си като носител на промяната. Когато през 1997 година СДС спечели абсолютно мнозинство обаче потърси подкрепата на останалите политически сили, постигнато бе т.нар. реформаторско мнозинство, чиято цел бе ускорени реформи за превръщането на България от посткомунистическа страна в пазарна икономика с демократично плуралистично управление.

Целта – членство в ЕС и НАТО обединяваше всички партии в парламента в онези години. Тогава, въпреки, че имаше мнозинство в парламента, лидерът на първата политическа сила Иван Костов предложи Декларация за национално спасение, за да се намали яростната конфронтация в обществото. Върху принципите на този документ се тръгна към промяна.

Днес се говори за промяна, но няма ясна идея какво представлява тя и какво да се прави конкретно, която да е подкрепена от значително мнозинство от българските граждани. И може би затова - няма и партия, която да олицетворява тази промяна. Показателно е и, че гласовете за т.нар. партии на промяната – ИТН, ДБ и ИМВ са по-малко от необходимото парламентарно мнозинство от 121 (те са 112) и не стигат за самостоятелно правителство. На всичкото отгоре, различията между трите партии са значителни.

Това е първият парламент от 2009 г., в който ГЕРБ не са първа политическа сила. Нещо повече - бившата управляваща партия е обявена за „токсична“ от останалите и никой не мисли да се коалира с нея. И герберите добре разбират. „Ние сме опозиция“, каза на своите лидерът на партията Бойко Борисов на първото събрание на парламентарната група.

Това е и първият парламент, в който първата политическа сила е антисистемна – ИТН. За пръв път имаме напълно непредвидим играч на парламентарния терен.

„ИТН има за цел да разруши партийната система на политическо представителство“, твърди политологът Антоний Гълъбов. И е прав, дори само затова, че ИТН наричат основния инструмент на парламентарната демокрация – диалога, задкулисие и съглашателство в сенките.

„Не преговаряме с никого!“, отсече по време на двучасовата пресконференция на ИТН на 16 юли зам.-шефът на партията Тошко Йорданов. И обясни как виждат нещата в партията на Слави Трифонов – тяхна е отговорността да предложат правителство, на другите – да го подкрепят. Ако не – избори!

Наистина толкова „твърд“ подход в политиката не се е срещал скоро. Дори и авторитарният Борисов, като видеше, че нещо не се приема от хората, бързо ревизираше постъпката си.

Днес никой не знае не само какво правителство ще предложи Трифонов, но и по-важното – каква политика ще следва това правителство. Говори се, че ИТН търсели жена за премиер и вече се завъртяха имената на Меглена Кунева и Ива Митева. 

Правителствата, оглавявани от Кунева или от Митева биха били доста различни. Кунева е кадър на НДСВ и от нея би могло да се очаква да следва неолибералния курс, който предложи оттегленият кандидат-премиер Николай Василев.

За възгледите на Митева за политиката и икономиката не се знае нищо. Както и за ИТН като цяло. Може и да не им се иска, но сценаристите от „Шоуто на Слави“ и самият Слави вече са политици. И трябва да е ясно какво предлагат.
 
Дори Ленин, водачът на партията, която искаше да срине стария строй, казваше от страниците на в. „Искра“ как точно възнамерява да го направи. А от постовете на Слави Трифонов във Фейсбук не става ясно нищо.
 
В изявите на ИТН продължава да властват отрицанието и сарказмът – на тях успешно можеш да се опираш, докато правиш шоу, но не можеш да седнеш, когато си получил доверието на първа политическа сила.

За пръв път от 2001 г. БСП ще бъде трета политическа сила. От 2009 г. насам социалистите бяха втори, което даваше на партията самочувствието да се смята за алтернатива, да предлага алтернативни бюджети, да внася законопроекти по ключови теми.

Днешното Народно събрание обаче едва ли може да се сравнява с 39-ото (избрано през 2001 г.). Тогава първа политическа сила стана партия, донесена на гребена на протестна вълна – НДСВ, но царистите „играеха по правилата“, и през ум не им идваше да „изчегъртват“ тези, срещу които една част от българите гласуваха протестно. 

Напротив, Симеон Сакскобургготски предложи коалиция на втората по големина политическа сила – СДС и, ако Иван Костов не се бе разсърдил на българския народ, тя щеше да стане факт. След като сините не се съгласиха, НДСВ се обърна към балансьора – ДПС.

Днес обаче ДПС за пръв път не е партия балансьор. Движението обикновено се класираше на трето или четвърто място след изборите и години наред бе „езичето на кантара“, което накланяше везните в едната или в другата посока. Днес е различно – ДПС има само 29 депутати и е на пето място.

И е в по-неизгодна позиция дори от най-малката парламентарна група – ИМВ, защото те се броят за „първа категория“ - партия на протеста, а Движението (заедно с ГЕРБ и БСП) – за партия на статуквото.

На 21 юли в пленарната зала ще се съберат много депутати без парламентарен опит. За много от тях това ще бъде второ Народно събрание, но едва ли в първото – заседавалият само девет дни 45-и парламент, са научили много.

Предстои да видим дали народните избраници ще се вслушат в предупреждението на президента Румен Радев, който заяви: „България няма време за пилеене да организира избори след избори“.

Още от първия ден на новото Народно събрание ще стане ясно дали ще е възможен някакъв консенсус в него и ако да, за какво. Защото тонът във всеки парламент се задава от най-голямата политическа сила.
 
Ако обаче се окаже, че агресията и конфронтацията доминират в новия парламент от първия му ден, той много бързо може да стане стар. И да се отиде на избори, които също предварително са обречени, защото ще донесат "пак от същото".

За да не се стигне дотам, новите формации в парламента трябва бързо да се учат, да разберат, че сарказмът и ефектните обиди към опонента не вършат работа в политиката, защото отварят пропасти, а не градят мостове. Че политиката е преди всичко диалог - умение да се изслушва опонента, да се вниква в идеите му, за да се постигне съгласие. Само така може да се върви напред.
 
България е парламентарна република и със скаран парламент е като кола без мотор. Обречена да стои "на трупчета".