Национално представително проучване на "Алфа Рисърч" показва моментна снимка със следните стартови позиции на основните политически сили:

- 20,3% за ГЕРБ-СДС, с минимална преднина от 2% пред ИТН - 18,2%.


Анализът откроява няколко интересни тенденции зад процентите на двете партии, които се борят за първото място.

След обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, вотът за ГЕРБ намалява с 2%, което е най-същественият му спад за толкова кратък период.

Доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не отиде до урните.

- Отсъствието на "Има такъв народ" от медиите и публичните дебати, особено в период, в който имаше засилен интерес към открити дискусии, не му позволява да разшири значително позициите спрямо тези от 4 април (ръстът е с около 1%). 

Сближаването с ГЕРБ се дължи основно на отлив от него, отколкото на пробив на ИТН. 


Неяснотата относно електоралната подкрепа сe увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в ИТН – Слави Трифонов.

Екзит половете показаха, че около 20% от избирателите на ИТН са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота.

Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, особено сред онези, които следят по-отблизо политическия живот, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии.

- На старта на кампанията БСП е трета с подкрепа от 14.4%.

За момента, дори и в новия си формат, тя не успява да увеличи резултата си от изборите на 4-ти април, поради два възпиращи фактора: от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешно-партийните отношения, от друга - радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайно леви партии, вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция.

Възможно е обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие в изборите, а процесът на легитимирането й посредством служебното правителство като част от партиите „антистатуквото“, да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии.

- „Демократична България“ затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11,9% от решилите да гласуват.

Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от тях подкрепа за решителни антикорупционни политики, тя консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено – сред хората с по-високо образование.

- В началото на кампанията ДПС остава пета политическа сила с 9.9% подкрепа. Обичайно Движението засилва позициите си в края на кампанията и особено – при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега.

Предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове, не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4 април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина.

Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на свръх конкуренция, поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, ДБ и ДПС) сигурен участник в следващия парламент.

- „Изправи се! Мутри вън!“ събира 5.3% подкрепа.

До голяма степен неговите избирателите са със сходен профил с тези на Слави Трифонов – радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии.

По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи.

- Националистическите, както и радикалните антисистемни партии, остават към момента под 4%-та бариера.

Обединението на ВМРО, НФСБ и Воля събира 3.4%. Възраждане – 2.8%, Левия съюз на Жан Виденов – 1.8%, Българско лято на В.Божков – 1.1%.

Всички тези формации взаимно си „крадат“ вот, но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация, те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП, или от протестните партии.

На старта на кампанията за 46-то Народно събрание отново се очертава фрагментиран, 6 до 7 партиен парламент. Към момента изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. 

С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях.

Дните преди официалния старт на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 11 юли се характеризират с каскада от знакови събития, които оказват силно, но и разнопосочно влияние върху обществената атмосфера и нагласите на избирателите.

Ускореното разместване на икономическите и политически пластове, както и очакваният ефект на доминото, правят електоралната картина изключително нестабилна, заредена с потенциал за резки и бързи промени.

Проучването очертава съотношението на политическите сили дни преди началото на кампанията, но редица индикатори в него показват висок коефициент на неустойчивост и отлагане на финалното решение, дали и за кого да се гласува.

Което означава, че до последния ден преди 11 юли е възможна преориентация на избирателите и преливане на гласове от една партия в друга.

Избирателната активност

Към момента 53,2% от анкетираните заявяват твърдата си убеденост, че ще гласуват на предсрочните избори. Това представлява ръст от около процент и половина спрямо проучването преди старта на кампанията за редовните избори на 4 април.

Логично е в хода на кампанията да се очаква известно повишаване на тази активност, но фактори като вотът в чужбина и мобилността в началото на летния период, които не е възможно сега да бъдат с точност предвидени, могат да наклонят везните на активността, и съответно, подкрепата за едни или други партии.

Допълнителен елемент на несигурност внася делът на нерешилите. Засилената политическа конфронтация консолидира протестния и радикален вот, но дистанцира част от по-умерените избиратели.

Между 13 и 15 на сто от желаещите да гласуват, все още не са взели окончателно решение за кого.
 Това важи с особена сила за две групи избиратели – тези, които следят с внимание развитието на ситуацията след санкциите на САЩ по закона „Магнитски“ и част от избирателите на ИТН.

Очакванията на мнозинството от българите са следващия парламент да излъчи правителство.

Макар и положителните оценки за служебното правителство да доминират над отрицателните (33,1% : 23,0%), мнозинството имат противоречиво мнение (43,9%) за него. Което също мотивира нагласите да се излъчи редовно правителство с действащ парламент.

Настоящото изследване е проведено в периода 30 май – 7 юни 2021 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.

Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.