Мистичните долмени на Сакар

Поне 100 долмена има в тази част на България – и не се срещат почти никъде другаде на територията на страната. Най-големите и най-запазените са в Северен Сакар. Разнообразието им е толкова голямо, че планината заслужава да бъде обявена за долменен резерват.

Долмените – тези мегалитни структури, все още крият своите тайни. Има хипотези, че са астрономически съоръжения. Но такива черти не се наблюдават винаги и навсякъде. Има предположения, че са гробнични съоръжения или паметници. Но далеч не навсякъде има следи от погребения. Така или иначе предците ни са ги изграждали в продължение на 4000 години и си заслужава да продължим да търсим отговора на въпроса защо.

Мегалитни паметници се срещат от Британските острови до Япония.

Приема се, че най-стари са западноевропейските (4.-3. хил. пр.н.е.), докато балканските и кавказките се датират към 2.-1. хил. пр.н.е. Към средата на 1. хил. пр.н.е. мегалитното строителство замира навсякъде по света.

Трудно е да се каже дали градежът им е всеобщ етап в развитието на обществата, или е резултат на “дифузия” на една идея, която, естествено, е търпяла развитие и промяна с времето и мястото. Но техническият принцип на градежа се е запазил в хилядолетията: мегалитите са съоръжения, сглобени от минимален брой максимално големи и необработени или грубо обработени каменни монолити. Съчетаването на градивните елементи става не чрез зидане, а чрез групиране и сглобяване по кантовете.

Различаваме две мегалитни форми – менхири и долмени.  

Менхирът е скален блок, който е забит вертикално в земята подобно на колона. Срещат се индивидуално, в безредни групи и подредени (в кръг – т.нар. кромлех – като Стоунхендж; праволинейно или в правоъгълни решетки – като в Карнак, Франция). Няма убедителна хипотеза за предназначението им.
Долменът конструктивно е каменна плоча, закрепена хоризонтално над земята с някаква каменна опора. Опора може да бъде стърчаща скала („протодолмен”), 3-4 камъка (долмен тип маса) или 2-4 вертикално забити плочи в правоъгълен план (долмен тип камера).  

Долмените на Балканския полуостров, в Балканското мегалитно находище са главно в т.нар. Одринска яка – планините Странджа (около 70 броя в България и вероятно над 100 в Турция), Сакар (локализирахме досега около 100), Източните Родопи (около 30 в България и вероятно още толкова в Гърция) и отделни съхранили се като следи в Централните Родопи. Отделни долмени има по на юг и в Гърция. Те са важни, понеже бележат пътя, по който вероятно е мигрирал мегалитният принцип от Западна Европа по Средиземно море през Малта към Егейско и Черно море.

Районът около Одрин е населяван от различни племена, които към 6. в. пр.н.е. се консолидират в племенната група одриси и към 4. в. пр.н.е. създават свое царство. Въпреки че в писмените извори никъде няма данни одрисите да са строили мегалити, все пак може да се предположи, че именно те наследяват традицията за долменното строителство от своите предшественици - условно може да ги наричаме протоодриси. Става дума за нашите земи в периода преди 10. в. пр.н.е.

Доколкото от 12. в. пр.н.е. до 2. в. сл.н.е. Сакар винаги е бил в рамките на “одриската” територия, то мегалитите там са формирали единна и относително затворена система, цялостна група, в която са се развивали строителните и ориентационните принципи на долмените, създавани от едно и също население. Докато много от западноевропейските мегалити са от готови, без обработка скални късове, довлечени от скандинавските ледници, при по-късните балкански и кавказки мегалити винаги личи обработка на елементите.

Опити за описание на мегалитите в Сакар планина предприемат различни учени. През 1888 г. братята археолози Карел и Херман Шкорпил преброяват около 100 долмена в Сакар. Те отличават малко на брой големи, често безмогилни долмени и много могилки с по една-две плочи, останки от малки долмени, както и могилки без долмени, но схващани като мегалитни обекти. Броенето на обектите обаче не е диференцирано.

През 1901 г. Георги Бончев преброява над 450 долмена; включва големите и запазените, но също и разрушени, често скрити под могилки. Броенето отново не е диференцирано.

Иван Велков и Васил Миков в 30-те години на 20. век вече  съзнателно броят селективно долменните и недолменните (надгробни) могилки. Само около с. Младиново те отбелязват 12 долмена, 76 долменни и 146 надгробни могили. За съжаление днес броят на тези обекти в района е намалял няколко пъти. Няма друга причина за това освен съзнателното им рушене от иманяри и злосторници.

Във фундаменталния каталог „Мегалитите в Тракия”, ч. 1. (1976) и ч. 2. (1982) са представени подробно резултатите от разкопки на около 45 долмена в Сакар, което изглежда е оценка за общия брой оцелели по онова време там долмени. Недостатък и тук е липсата на диференцирано броене.

Основният проблем, който се опитваме да решим, е колко от тези паметници са оцелели до днес. При това  спазваме традицията на първите изследователи и регистрираме всички долмени (без обикновените надгробни могилки, където не виждаме следи от долмени). По този начин в проведените експедиции сме установили общо около 100 долмена с различни размери и в различно състояние – от добро запазване до почти пълна разруха.

Ние започнахме пререгистрация на долмените в системата на GPS координати. Предприехме и изучаване на точната азимутална ориентация на отворите на долмените, каквато у нас досега не е провеждана системно и еднообразно. Специално долмени в Сакар посетихме през 2008 и 2011 г. Данни публикуваме постепенно в първия у нас онлайн каталог на мегалитите на Балканите:https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com.

Изследванията ни имат поне 3 цели: 1. Да направим GPS пререгистрация и регистрация на долмени в Сакар и да извършим описание като начало на редовен мониторинг на тези паметници; 2. Да изучим конструкцията им и проследим еволюцията; 3. Да изследваме ориентацията им.

Долмените може да са с една или няколко камери (помещения), да имат или не дромос (коридор) и фасада, също и кръгови или квадратни крепиди – своеобразни огради от вертикално забити камъни или плочи, понякога изпълняващи и крепежна функция за могилите.

Доста от големите долмени имат фасади, което сочи, че са били предназначени за открито гледане, т.е. че са били достъпни, а не са гробници. Най-вероятно броят на камерите, дромосът и фасадата показват важността на обекта. Има съседни долмени, един от които е много по-представителен от другите.

Нека сравним ситуацията с прочутата тракийска „гробница” в Мезек:

в нейната камера никога не е имало погребване, но погребани хора са открити под плочите на коридора. При знаменития храм в Старосел вътре изобщо няма погребения, гробът на владетеля е извън съоръжението, на 100-ина метра, съвсем скромен и с друга конструкция. В Малката могила при Казанлък Георги Китов открива празен долмен, а до него - обикновено царско погребение под каменен насип, при това и двата обекта са покрити от обща тракийска могила! При много християнски храмове се наблюдава следната картина: под подовете на доста от тях има погребения, но това не значи, че са замислени като гробници.

Затова ние сме на мнение, че долмените са съоръжения с духовен характер (т.е. не стопански, военен или битов), например подобни на светилища или параклиси – домове за подслон на добрите духове, при това временен – затова имат отвори за влизане и излизане. Някога някои от тях са били използвани за погребване на хора.

Ако все пак приемем, че всичките са по същество гробници, наличието на големи и малки долмени може да означава социално разслоение – за по-големия владетел – по-голяма гробница. Ако ги смятаме по-общо за своеобразни храмове, няма нищо чудно да съществуват големи и малки храмове, както е при християнските черкви. Мислима е и смесена ситуация: малките долмени да са най-често гробници, а големите да са храмове или светилища. Но техническите похвати на градежа са еднотипни.

Задължително е да отбележим четири уникални за България обекта в множеството на еднокамерните долмени. Първият е протодолмен в местността Евджика (с. Хлябово) - капакът е опрян върху една дялана стена и върху една успоредна на нея естествено стърчаща от терена скала. Вторият е долмен „сандвич” в долината на Кавураланската река (с. Хлябово) - близък до най-древните долмени. Третият е смесен „мегалитно изсечен” обект – т.нар. скален долмен, пак в Евджика, а четвъртият - долмен в открит кромлех, без могилно покритие (с. Планиново).

Двукамерните долмени (около десетина) са по-добре запазени от еднокамерните. Там се наблюдава изключително конструктивно разнообразие. В Сакар е запазена уникална за България комбинация от два долепени двукамерни долмена с обща фасада (единият с дромос) в местността Нъчеви чаири до шосето Българска поляна - Хлябово. Подобна двойка (разрушена през 70-те години) долмени в Странджа е описана от Карел Шкорпил. В Сакар, в местността Славова кория, е запазен долменът с най-голяма камера у нас (2,5 х 2,3 м), а също така конструктивно най-съвършеният и все още напълно покрит двукамерен долмен – т.нар. Царски долмен в местността Бялата трева между Хлябово и Българска поляна.  

Разнообразни са конструкциите на долмените в Сакар. В хоризонтален план камерите са правоъгълни, но огромният долмен в местност Славова кория по изключение има квадратни камери. В напречното сечение страничните стени са леко наклонени навътре за устойчивост. Напречните плочи са както правоъгълни или трапецовидни, така и съставни (правоъгълни с каменни клинове за оформяне на трапец). Понякога надлъжните стени се съставят от две плочи, поставени една върху друга (поради което и трапецът е “двоен”). Според принципа за монолитност капакът е от една плоча. Много впечатляват разнообразните и оригинални сглобки между стени и капак - външно опиране на страничната стена върху напречната или издълбаване на улеи по едната от две съседни стени за вътрешна опора. Не само стените имат жлебове, но и капаците са с извити надолу ръбове, бордюри за хоризонтално укрепване на сглобката (напр. в местността Нъчеви чаири).

Някои имат, други нямат лицев отвор. Той най-често е правоъгълен, с размери около 40 х 60 см. В някои случаи отворът е украсен отпред с около 5 см декоративен жлеб.

В местността Мангъра доскоро можеше да се види почти напълно запазен единственият у нас долмен под пълно могилно покритие. Половината могила бе унищожена при археологически разкопки, проведени там през ноември 2010 г., а обектът e “защитен” от... табела и полиетилен!

Важно е да кажем, че от конструктивна гледна точка няма два еднакви долмена.

Отчитайки трудоемкостта при изграждането на мегалитни обекти, естествено е да предполагаме висока обществена значимост, наложила подобни усилия. При очевидната непроизводствена насоченост на долмените остават две възможни причини: идеологически потреби и принуда от страна на владетел, а може би и съчетанието между тях.

Отдавна е известно, че една идеология може да почива на почитане на някое небесно светило, най-често Слънце или Луна, но може и ярка звезда. Най-известният пример за обвързване на мегалитно съоръжение с календарно-астрономически наблюдения е Стоунхендж. Хипотезата за възможна астрономически значима ориентация лежи в основата на т.нар. ориентационна археоастрономия. Приложена към долмените на територията на България, тази хипотеза изисква масово измерване на ориентацията през предното отверстие на обектите. То бе провеждано в нашите експедиции.

Точността на ориентиране (±1°) е в рамките на инструменталната. Грешката в позиционирането на обект по данни на GPS върху спътникова карта от Google Maps е в рамките на вътрешната точност на измерването с GPS прибора, т.е. 5-10 м! От карти или с GPS оценявахме надморската височина на долмена.
Анализът на измерените ориентации на сакарските долмени не показва преобладаваща значима астрономична ориентация към Слънце, Луна или звезда. Наблюдава се почти равномерно неспецифично насочване по целия южен полухоризонт. Наложи се да търсим допълнителни ориентационни принципи.
Данните подсказват връзка между долмените и сакралния ландшафт.

Преобладаващият брой долмени са ориентирани към върхове, където е отбелязано присъствие на древни тракийски светилища. Тази особеност наричаме топоцентричен ориентационен принцип. Особено впечатляваща е ситуацията с долмени, насочени към рида Гората в Източните Родопи, чийто хребет е осеян със светилища и скални ниши. Доказателство е вековната сакрализация на светилището Глухите камъни в центъра на рида.

Правдоподобието на такъв ориентационен принцип намира подкрепа във фолклорната връзка между хълма на крепостта Мезек в рида Гората и Дервишка могила в Южен Сакар.

Според легендата около живителен извор, бликал от подножието на рида Гората, били най-старите селения в околността. Всяка година напролет водата от извора ставала бледочервена и хората вярвали, че това е заради кръвна жертва, принасяна от „стопанина” на извора, обитаващ връх Дервишка могила в Сакар. Днес на този връх личат следи от тракийска крепост с обширно селище край нея.

Анализът показва обаче, че топоцентричният принцип не е достатъчен, за да обясни всички ориентации в този район, защото близко разположени и подобни долмени имат ориентации, различаващи се драстично! Оказа се, че е добре обектите да се разглеждат и по райони. Особено благодарна за такъв анализ група образуват долмените в района с. Българска поляна – с. Хлябово – с. Сакарци – вр. Вишеград (856,1 м). Анализът сочи, че с голяма вероятност долмени в този район “гледат” не толкова към характерна височина, а един към друг! Можем да говорим за „съседски ориентационен принцип”.

Той предполага относителна датировка на паметниците – долменът “мишена” трябва да е по-ранен!

Събраните данни позволяват да се предположи, че по-представителните екземпляри сред долмените може да се разглеждат не само като погребални съоръжения, но и като площадки за култова практика, свързани чрез ориентацията си със значими за култа свети места, често доста отдалечени от разположението им. Мегалитите понякога се вплитат дори в съвременната религиозна обредност на местното население! Ето и няколко примера.

Около менхира в с. Овчарово (Чучул камък) до средата на 20. век се е провеждал събор по Димитровден, а по време на великденските пости се играели хора. До долмена при с. Изворово, в местността Блага черква, било традиция след гроздобер, в началото на октомври, да се прави служба и курбан, а за маса служел... долменът!

Краеведката от Хлябово Златка Караманова споменава, че в миналото хлябовци се събирали около долмените на култови празници. Смятало се, че долмените имат свои «ступани», за които се разказвали тайнствени легенди. Вярвали, че нощем от долмените излизал огън, който обикалял селото, и хората се бояли да ровят из хилядолетните каменни структури. Това очевидно не плаши иманярите, а и някои хора от местното население, които използват плочите за огради на дворове, гърла на кладенци, навеси над изворчета.

Още Георги Бончев отбелязва масовото и бързо рушене на тези паметници. Карел Шкорпил през 1925 г. също алармира, че “долмените са много изложени на разрушение и скоро ще изчезнат, ако не им се издейства законна охрана”.

Уви, и в наши дни варварското отношение към тези уникални обекти си остава същото – при обиколките си забелязахме навсякъде белези на разрушение. Призивите за опазване, отправени преди век, важат с пълна сила и днес!