Амулиание мъничък, миниатюрен остров, който може да се обиколи целия с каяк за половин ден. Намира се в горната част на Халкидики, съвсем близо до ръкава "Атон”, ти предразполага още от първата ви крачка на пристанището да преминете на режим безгрижие.

Къщите са от онези белите, дето следобед така блестят на слънцето, че се чудиш какво е това специално бяло, дето го ползват гърците. Кепенците са яркосини. Цветята и храстите цъфтят като полудели. Добавете запотена бира или чаша рецина с октопод и калмари на скара по залез...

И ако Тасос е най-близкият остров до Пловдив,  то само няколко километра ви делят от едно райско кътче, пише "Трафикнюз".

Ако желаете да прекарате почивката си наистина далече от всякакъв шум, подходящото място е остров Амулиани. На острова може да се строи на не повече от два етажа и половина.

Най-интересният факт е, че на острова няма... полиция. Веднъж месечно служители на реда пристигат с лодка от Урануполи, главния град на Халкидическия полуостров. Но и не е необходимо да идват по-често. Престъпността там е нещо непознато. Хората се познават добре и не биха търпели такова нещо. Те дори оставят нощем магазините и хладилниците с напитки пред тях отключени.

Първите жители, които стъпват на острова през декември 1924 г.  били около 50 семейства от Пасалимани. Те създават първото селище на острова. Първите населени места представлявали калугерските метохи, конюшните, църквата и стаите, в които са живеели работниците. Няколко месеца по-късно -първите месеци ил от пролетта на 1925 г. до септември същата година идва втората вълна бежанци, този път от Галими. Проблемите с настаняването нараствали. Заселването на острова продължава през цялата 1925 г. и 1926 г. със семейства от Скупия, Мармара, Измир, Истанбул…

Мнозинството от жители на Амулиани било от бежанци от Галими (село на остров Мармара) и от селата Пасалимани и Скупия (от остров Алони). Официално Амулиани е признат за община през 1931 г. През 1935 г. на острова вече имало 595 жители. Населението носи със себе традициите на своите родители, като по този начин донася и риболова, който се превръща в основно занимание на жителите на Амулиани. Oт 1974 г. туризмът започва да се превръща във втория водещ отрасъл за икономиката на острова. Започват да се строят нови къщи  хотели и това отваря нови възможности за Амулиани, а хората напуснали острова се завръщат отново.

Амулиани е единственият обитаем остров в административна област Централна Македония, Гърция. Отстои на 2 морски мили от сушата. За да се стигне до него се взима ферибот от Трипити, малко пристанище преди Урануполи.

Освен кристално чисто море и прекрасни плажове, остров Амулиани предлага на своите посетители и вкусна кухня.  Риболовът заедно с туризма е основното препитание на местните жители. Таверните (разположени както в селището, така и около някои от плажовете като Аликес, Св. Георги и Мегали Аммос)  предлагат пресни морски деликатеси и традиционни готвени ястия, които с чаша узо и няколко мезета ще ви накарат да усетите уникалността на гръцката кухня. За любителите на бързото хранене в селището има няколко заведения за гироси и 3 пицарии.  

Плажове на Амулиани:

Агиос Георгиос  – това е плажът, който е срещу Урануполи, до него се стига с кола от пристанището или с лодка. Ако идвате с кола, по пътя ще видите и много по-малки плажчета, от които можете да си харесате.

Аликес– стига се с кола, има хубав пясък и поредица от плажни барове.

Порто Агио– плаж със син флаг.

В югоизточната част на острова се намират 6 малки необитаеми острова между Амулиани и Урануполи – Дреня (или наричани още от местните – Магарешките острови). Най-големият остров се нарича Артемида (днес Елиас (маслина), защото има много маслини) – най-вероятно защото в древността там е имало храм посветен на богинята. По-малките острови са Фрини, Пена, Паламари, Островът на нощта и Диапорти.

На никои от тях няма удобства, с изкл. на един, който предлага чадъри, шезлонги и заведения за хапване. Общото което ги обединява е кристално чистото море и пясъчни плажове. Предлагат се целодневни екскурзии до там от пристанището на Амулиани. Или ако искате – можете да наемете лодка и да ги обиколите сами.

Източник: Аmmoulianibg.com; peika.bg