Днес полет без прекъсване от Ню Йорк до Хюстън, щата Тексас, отнема около четири часа. През 1973 г. същият полет е отнемал малко над два часа и половина, пише Daily Telegraph, цитиран от profit.bg
Това не е изолиран случай. Времетраенето на полетите все повече се удължава. Полетът от Лондон до Единбург е по-дълъг средно с 10 минути, в сравнение със средата на 90-те години на миналия век. Този от Мадрид до Барселона е по-дълъг с 20 минути, а полетът от Ню Йорк до Чикаго продължава два часа и 50 минути вместо два часа и половина, както през 1996 г.

Има много причини за по-дългото време, от което се нуждаят компаниите, за да прелетят от точка А до точка Б. Една от тях са разходите за гориво.
Business Insider съобщава, че заради увеличаването на цената на горивото през 90-те години от 0.70 долара за галон до над 3 долара авиокомпаниите пестят милиони долари на година, като дават указания на самолетите си да летят по-бавно.

Така те потребяват по-малко гориво, но също така пристигат до крайната си цел по-късно. Галон самолетно гориво струваше 1.59 долара в края на 2016 г.
През 2008 г. Associated Press информира, че американската авиокомпания JetBlue е спестявала 13.6 млн. долара всяка година, като е добавяла по две минути повече за всеки от полетите си. Тактиката не е нова. През 2013 г. Telegraph информира, че нискотарифната авиокомпания Ryanair е инструктирала пилотите си да летят по-бавно, за да пестят гориво, а следователно и пари, но това добавило по две минути към всеки час летателно време.

През 2014 г. Reuters съобщи, че консумацията на самолетно гориво в САЩ е намаляла с над 15% за десет години, равняващи се на над 200 000 барела дневно, след пика през 2005 г.

Традиционно типичната летателна скорост (878 - 925 км/ч) е съотношение между търговски натиск и потребление на гориво. Достигането до дестинацията по-бързо не само се харесва на клиентите, но и минимизира разходите за екипаж и осигурява нов товар от пътници по-бързо.

 
Друга причина за увеличаване на времето за летене е свързана с практиката на т. нар. претрупване на графика. „Авиокомпаниите са подложени на все по-голям натиск да имат колкото е възможно по-голям процент на навременни полети и следователно си позволяват голямо маневрено поле при определянето на времето на полетите“, пише Telegraph в статия от 2015 г.

„Практиката за буфери в графика на авиокомпаниите е нещо много обичайно, почти универсално в Европа и в други части на света“, казва Джим Патън, лектор във факултета по Въздушен транспорт в университета Кранфийлд, цитиран от ВВС. Авиокомпаниите обаче отричат за подобна практика.

Топ 10 на най-дългите полети в света:

Делхи-Сан Франциско, Air India, 15 127 км
Оукланд-Дубай, Emirates, 14 200 км
Далас-Сидни, Qantas, 13 804 км
Сан Франциско - Сингапур, United Airlines, 13 592 км
Йоханесбург-Атланта, Delta, 13 581 км
Абу Даби - Лос Анджелис, Etihad, 13 502 км
Дубай - Лос Анджелис, Emiates, 13 420 км
Джеда - Лос Анджелис, Saudia, 13 409 км
Доха -Лос Ажелис, Qatar Airways, 13 367 км
Дубай - Хюстън, Emirates, 13 145 км