Уорън Хейнс, китаристът на Allman Brothers Band често свири с оцелелите членове на Grateful Dead, които днес, след смъртта на Джери Гарсия, изнасят турнета под името The Dead. Huffington Post се обръща към него с въпроса: „Откъде идва 420?“

420, 4:20 или 4/20 е кодов израз, произлизащ от Северна Америка, който се отнася до употребата на канабис. Той е свързан с пушене в 4:20 (през нощта или следобед) и празнуването на субкултурен празник на марихуаната на 20 април всяка година на много места по света, пише obekti.bg.  

„Не знам истинския произход“, казва Хейнс. „Знам митове и слухове. Не помня кога съм го чул за първи път. Било нещо като полицейски код за пушене на трева или нещо подобно. Каква е истинската история?“

Ако питате, ще получите различни отговори: броят активни съставки в марихуаната, следобедният чай в Холандия, една песен на Боб Дилън, дори нещо, свързано с рождения ден на Хитлер. Huffington Post решава да проследи корените на тази съвременна енигма.

Оказва се, че всичко води началото си от едно насаждение с канабис, скрито в гората Пойнт Райс, в щата Калифорния.

Но историята официално започва с концерт на Grateful Dead в Окланд, 1990 г., в седмицата около Коледа. Стивън Блум по това време е репортер в списание High Times, тогавашната библия на канабис културата, а днес издател на CelebStoner.com и съавтор на книгата Pot Culture (Културата на тревата). Докато се мотае сред хипареещото сборище от фенове – шарена тълпа, която се събира рано на паркинга преди всеки концерт, един от тях му подава жълт флаер.

„Ще се срещнем в 4:20 на 4/20 [обичайният формат за изписване на датите в САЩ], за да 420-ваме при Болинас Ридж на връх Тамалпайс“ – гласи текстът. Блум, на „ти“ с културата на тревата, дотогава не е чувал за 420-ване.

На гърба на флаера има и история: „420 започва някъде в Сан Рафаел, Калифорния, в края на 70-те. Започва като полицейски код за пушене на марихуана. След като местните фенове научават полицейския код, те започват да използват 420, когато говорят за билката – „Айде да 420-нем, братле.“

Блум съобщава за находката си в брой на High Times от май 1991 г. Но историята, разказана от нея, е вярна само отчасти.

Полицейският код няма нищо общо, но Сан Рафаел определено има. Терминът е рожба на група гимназисти, известни като Уолдовците. (Прякорът The Waldos е игра на думи с eдна стена – wall, край която се събират да пушат.) Трима от тях дават интервю за Huffington Post – Уолдо Дейв, Уолдо Стив и братът на Дейв – Патрик.  

Уолдовците никога не са си представяли, че любители на тревата по цял свят ще честват техния кодов израз. Всяка година около 20 април в САЩ, особено из университетите на Калифорния, властите предупреждават: „Студенти, не участвайте в незаконни дейности, която подкопават репутацията на вашия университет и звание…“ Напразно. Студенти и местни хора се събират около 4 часа, запалват в 4:20 и се разотиват скоропостижно. Без концерти, лозунги, знамена. Просто група хора, които се събират и напушват.

Кодът бързо наводнява популярната култура. Един от много примери са часовниците в „Криминале“, които до един показват 4:20.

Ето каква е историята на Уолдовците:

Един ден през есента на 1971 г. – времето за събиране на реколтата – Уолдовците научават, че един служител на бреговата охрана е изоставил малката си плантацийка с растения близо до охранителната станция на полуострова Пойнт Райс. Въоръжени с карта на съкровището, Уолдовците решават да си наберат, каквото могат.

Те уговарят сборен пункт край статуята на Луи Пастьор пред училище в 4:20, за да започнат издирването. „Напомняхме си по коридорите, че трябва да се видим в 4:20“ – спомня си Стив.

Първите експедиции са неуспешни, но групата не спира да търси скритите насаждения.

„Срещаме се в 4:20, скачаме в стария ми шевролет и разбира се, пушим веднага, по целия път и през цялото време, докато сме там. Правехме го всяка седмица“ – казва Стив. „Така и не открихме мястото.“

За сметка на това, откриват полезна кодова дума. „Мога да кажа на някой приятел – отивам за 420 и това беше телепатично.“ – казва Стив. „Учителите не знаеха за какво говорим. Родителите не знаеха за какво говорим.“

Дотук добре, произходът на израза вече е потвърден от много източници. Но по-големият въпрос е как така от група гимназиални напушеняци този термин се разпространява по цял свят?

 Разпадът на хипи утопията в Сан Франциско в края на 60-те и музикалната сцена имат пръст в това. Връщаме се на Grateful Dead и феновете им. В началото на 70-те групата се мести в Марин Каунти – на няколко пресечки от гимназията Сан Рафаел.

По това време Марин Каунти е средище на контра културата. Уолдовците не само са географски близо с членовете на групата, но споделят общи познанства, лични и професионални. Патрик, братът на Дейв е бил мениджър на два от страничните им проекти и близък с басиста Фил Леш. Групата използва репетиционна в Сан Рафаел, където Уолдовците често ходят, за да ги слушат. Дейв споделя, че едно лято е пътувал на турне заедно с брат си и Grateful Dead. Младежите се навъртат свободно по концерти и репетиции. „Например, когато някой подаде джойнт или нещо подобно, казвахме 420 – и това започна да се разпространява сред в тази общност.“ – обяснява Стив.

По време на турнетата на Grateful Dead през 70-те и 80-те, изразът бързо попива в ъндърграунд средите. Публикацията на High Times бързо му донася много по-широка слава. Списанието бързо усвоява символичните дата и час и започва да организира около тях събитията си. Още в началото на 90-те изданието купува домейна 420.com.

Само след няколко години Уолдовците започват да чуват хора да използват техния израз на неочаквани места – Охайо, Флорида, Канада, да го виждат по стени и пейки.

През 1997 Уолдовците решават да се свържат с High Times.

Те казаха: „Няма полицейски код 420 в Калифорния. Изобщо проверихте ли? – спомня си Блумс. И той трябвало да признае, че не е. След среща и разговор с младежите, редакцията на списанието признава, че те казват истината. Терминът не се споменава никъде преди 1971 г.

Днес възрастните Уолдовци имат успешни кариери в сферата на финансите, маркетинга и други далеч не-хипарски поприща.

„Ръководя бизнес. Трябва да съм с акъла си“ – казва Стив, обяснявайки защо вече почти не пуши. „Струва ми се, че всичките ми познати, които пушат всеки ден или много пъти през седмицата, струва ми се, че нещо не е наред с живота им, професионално, или с връзките им, или финансово, или нещо. Много е забавно, но ми изглежда, че когато някой го прави твърде много, има някаква кармична цена.“

„Никога не съм одобрявал употребата на марихуана. Но, ей, на мен ми се отразяваше добре“ – казва Стив. „Сигурен съм, че на гроба ми ще пише „Той беше от ония с 420.“

Източник: Huffington Post