Далеч от архитектурната естетика, в Пловдив никнат огромни жилищни комплекси, които в недалечно бъдеще ще се превърнат в гета, концентрирайки в себе си хора, обединени по два признака – желание за оцеляване и липса на особена социална активност. Комплекси, населени от хиляди хора, отчуждени един от друг, съседи които не се познават, апатични към проблемите на останалите, пише "Марица".

Свободните терени в кварталите на града се изкупуват със завидна скорост и с не по-малка се застрояват. Икономическият бум под тепетата е факт, а новите фабрики, производства и университети привличат студенти и работници от страната. Те, разбира се, се нуждаят от жилища и местните строителни предприемачи са готови да им ги предоставят. Естествено на цени, които икономическите емигранти могат да си позволят.

При 90% от клиентите цената е определяща при избора на жилище. Стремежът е на минимална цена да получат максимална квадратура. Качеството на строежа е на второ място, а външният вид на комплекса, в който новодомците ще се настанят, остава доста назад в критериите им при избор на дом. За да отговори на щенията им, строителят се опитва максимално да уплътни терена, който притежава. Правят се финтове със законовите норми за озеленяване, паркоместа, височина. И така като гъби никнат 12-15 етажни блокове, с визия на социалистически общежития.3D проектите обаче изглеждат впечатляващи. 

Оазиси, Гербери, Райски кътчета, Южни повеи, Корони … Звучат като места, в които всеки би открил  своето кътче от рая. Но всъщност ще трябва да го дели с още 500, 1000 или 2000 души. 

През последните десет години визията и качеството на новите жилищни сгради в Пловдив коренно се промениха и вече нямат нищо общо с моделите на ранен мутробарок  от края на 90-те. За съжаление обаче икономическият подем вкара строителството в нов коловоз. Желанието да се задоволи огромното търсене, създаде модерните гета – презастроени комплекси,  в които липсва изградена социална инфраструктура, липсват обществени пространства и зелени площи. Отсъствието на всеки един от тези елементи нанася непоправими щети върху социалния живот на хората, които ги обитават.

 Независимо от огромните инвестиции вложени в сградите в тях, те неизбежно в бъдеще ще се превърнат в язви.

Всъщност в Пловдив има доста примери какво се случва в подобни жилищни мастодонти с течение на времето. Общите части са в ужасно състояние, асансьорите често не работят с дни, по-нахалните съседи заграждат част от коридорите, превръщайки ги в складове за употребявани вещи. Обитателите на въпросните сгради не се познават, разминават се по коридорите без дори да се поздравят. Рядко  стигат до единодушие по проблеми, касаещи всички, дребни битови спорове ескалират в дългогодишни семейни войни. Примери за това са Големият и Малкият Гигант в Кършияка, 22-етажните „Преспи” в „Източен”, 18-етажните блокове в ЖР „Тракия”, „Люляка”.

И ако по времето на социализма все пак са се правили някакви разчети по отношение на паркоместата и озеленяването, то в момента се използва всяка вратичка в нормативната база, за да се заобиколят законовите разпоредби. Като например по проект блокът да разполага с изискуемия брой паркоместа, но дефакто тези паркоместа да се продават и никой да не иска да ги купи.

Или пък да се направи зелена площ пред блока и след като той бъде пуснат в експлоатация върху тревата да изникне модерно заведение, което по документи се води „временна постройка”.

Липсата на паркоместа е само едни от ефектите на произвола в строителството, но той е показателен за ефектите от него, както в индивидуален, така и в колективен план. Представете си как се прибирате скапани след напрегнат работен ден и обикаляте с часове, за да намерите място за автомобила си. Това вгорчава живота ни и влошава отношенията със съседи ни.

Всъщност сблъсъците вече започнаха, макар че все още са спорадични. Преди няколко месеца TrafficNews.bg разказа за междусъседска война в един от новите „Оазиси” в Кючук Париж, непосредствено до улица „Димитър Талев”. Ситуацията там е следната –  живеят 1400 души, а паркоместата са едва 400. Оттук следва логичния въпрос – какво правят, тези които нямат място за спиране. Отговорът е ясен – нарушават законите и  общинските наредби.

Няколко автомобила са осъмнали с нарязани гуми преди седмица на паркинга зад комплекс „Гербера” в ЖР „Тракия”. А там проблемите тепърва предстоят, защото пет 12-етажтни секции все още не са населени. Но само след няколко месеца там ще се настанят близо 300 семейства със съответния брой автомобили, който притежават.

Липсата на обществени пространства – паркове, пейки, градинки , детски площадки, площадки за домашни любимци, не позволява на обитателите на комплексите да общуват помежду си.

Това, от своя страна, води до негативни тенденции като отчуждение и незачитане на правата на останалите. Жителите на подобен комплекс много трудно биха могли и да се обединят около обща кауза и или да поемат някаква гражданска инициатива.

Анонимността на огромните комплекси е изключително подходяща за  хора, които искат да се скрият сред тълпа непознати. За хора с криминално минало /и настояще/, които предпочитат да останат далеч от любопитните погледи на съседите. Съвременните общежития са лесни за достъп, удобни за кражби и влизания с взлом.

Сега, на фона на лъскави сгради, все още ухаещи на латекс и ароматизатори, прогнозата за социална деградация вероятно звучи апокалиптично и пресилено. Но тя е неизбежна. И за нея трудно можем да виним строителните предприемачи, защото липсата на вкус все още не е престъпление. А и няколко милиона повече бързо биха променили естетическите критерии на доста хора с изтънчен вкус. Но отговорност за визията на града е на хората, на които пловдивчани са гласували доверие и са им поверили отговорността за бъдещето на Пловдив.  Защото темите, по които трябва да се готви следващия главен архитект на Пловдив са 

• Пловдив и Тютюневия град
• Пловдив, Европейска столица на културата
• Пловдив, зелен, екологично чист
• Пловдив, желан и привлекателен град

 Само че, ако строителството продължава в този дух, последните две теми ще останат само в папките на кандидатите.