Да станеш животновъд не само на инат и от любов към животните, но и да имаш магарешки инат, неговата упоритост и издръжливост. Така обяснява страстта си към животновъдството и в частност към старите местни породи ветеринарят Сергей Иванов. Той и семейството му живеят в Цариброд, но се представят за българи, пише "Марица".

Преди 12 години става фермер и започва да отглежда една от тях - балканското магаре, а по-късно и други застрашени от изчезване видове от Източна Сърбия: каракачански овце, планински кон, балканска коза. За магаретата в Сърбия субсидията е 75 евро на година на животно, колкото е храната им за 3-4 месеца. 

С работата си като ветеринарен лекар Сергей финансира мечтата си - да създаде парк на старите местни породи. Започва през 2005 г. с 10 магарета. По това време видът е сериозно застрашен, а сега има 38 животни. Цялото му семейство - жена му и двамата им синове, е ангажирано с работата във фермата.

Животните се отглеждат според изискванията на биологичното производство на 50 декара пасища. Само моето семейство се грижи за магаретата, нямаме работници. Двете ми деца помагат. Едната причина за това е икономическият фактор - производството ми все още е малко и не мога да си позволя да плащам на някого да работи за мен. 

Основният продукт, който се добива във фермата, е прясно магарешко мляко. Отскоро се правят и 5 вида сапун, за да се поддържа традицията за производство на лечебни и козметични продукти от магарешко мляко. Фермата на Сергей Иванов е първата от общо три ферми производителки на такова мляко в страната. Другите две са много по-големи, но към продуктите като цяло има голям интерес.

Ветеринарят има постоянни клиенти и много държи да се познава с тях лично. Казва, че основно нещо в неговата "магарешка" търговия е доверието. Важно е първия път купувачът да посети фермата и да види как се дои с очите си.

Магарешкото мляко има сладък вкус. В него се съдържа над 5% млечна захар и много малко мазнини, което го прави диетично. Търси се и предимно за деца с проблеми в дихателната система, както и от астматици. За разлика от кравето мляко, в това има много по-малко алергени.

Децата, които са алергични към белтъчините в първото, могат да пият магарешко или конско мляко. Вземат го още за подобряване на общата имунна система. Макар да не е много популярно в България, Сергей има постоянни клиенти и от София - по 4-5 пъти месечно взимали от него.

От едно женско магаре през годината Сергей издоява едва 60-80 литра. Капацитетът на животните е по-голям, но това количество позволява да има достатъчно за клиентите и в същото време майката да може да кърми малкото си. В сравнение има крави, които могат да дадат над 10 хил. литра за същия период.

Магарешкото месо също е добро за консумация. Около Пирот правели колбаси от него, а вкусът бил като на суджук. Ние нашите животни не ги даваме за месо. Просто когато гледате животни от малки, се привързвате и трудно ги давате да ги убиват, категоричен е фермерът.

Той и семейството му преработват вълната от каракачанските овце, а агнетата продават за месо в белградски хотел. Няколко жени от Цариброд плетат от вълната суичъри и жилетки. Затова Сергей регистрира регионална марка за плетени дрехи от вълна на каракачански и пиротски овце от района на Стара планина - "Karvas" - името на каракачаните на сръбски.