Само моряците, преминавали през Екватора, могат да кажат как се чувства човек, когато пресича най-дългия паралел на планетата. А само онези от тях, които са направили това на борда на български кораб, знаят какво е да си „кръстен” от Нептун по „нашенски”. Ритуалът е бил задължителен във времето, когато по света е плавала славната родна флотилия от „Океански риболов”. В какво се е състояла церемонията, изпълнението на която било традиция още за древните мореплаватели? Кои са били ключовите моменти в нея и какво значение е имала за екипажа, разказа бургазлията капитан Иван Попов. Той има зад гърба си 44 години плавателен стаж, като 23 от тях е бил на траулерите, пише burgasinfo.

След ритуала всеки моряк се сдобива с документ - красиво оформено „кръщелно”        Неведнъж е играл ролята на Нептун и дори има сертификат, в който пише, че му е позволено да дава на хората имена на морски обитатели. Поне седмица преди деня, в който се очаква да се случи паметното за всеки новопосветен пресичане на Екватора, на кораба кипяла усърдна подготовка. Освен с текущите задължения, всеки от екипажа бил натоварен и с нея. От дебел картон се изрязвали фигури на морски обитатели като риби, морски звезди, медузи и делфини, които после да послужат за украса на палубата. Отделяло се специално внимание на костюмите. Разпределяли се и основните роли. Преди да получат морско име, моряците преминават поредица от изпитания. Моряшкият ритуал на борда на кораба „Ралида” през 1975 г. Дяволите са дегизирани в костюми, изработени от стари корабни въжета     

Около Нептун се събирали дяволите с баки, пълни с грес, нафта, масло и графитна смазка, с които предварително добре са се нацапали едни други. Те носели тенджери и тенекии, думкали по тях и наддавали подобаващи викове. Звездоброецът прочитал от предварително подготвения списък името на първия, който ще бъде кръстен. Дяволите хубаво го обработвали със своята специална смес, а Нептун го питал: „Можеш ли да плуваш”. Тогава той трябвало да покаже на сухо как се плува и да премине през тунел от навързани един за друг спасителни пояси. После отивал при доктора, за да го „прегледа”. Там го поръсвали със сол и хлебна сода. Нептун се разпореждал, че морякът трябва да мине и през бръснаря и да бъде изкъпан в подобие на вана. Накрая звездоброецът, уж гадаел по звездите какво е най-подходящото име за новопосветения в тайнствата на морското царство.      Подаде ли се сигнал, че корабът пресича Екватора, ритуалът започвал. Пред екипажа излизал поелият ролята на Нептун с жезъл в ръка и корона на главата, придружен от свитата си, и казвал: “Аз съм Нептун, син на Сатурн, брат на Юпитер и на Плутон, цар на Екватора, княз на екваториалните зони, велик господар и повелител на империята на моретата и на бурите. Какъв е този кораб? Има ли капитан? Я да ми се яви! ”Тогава идвал капитанът. Той се обръщал към Нептун с „Ваше високо дълбочество” и му докладвал, че корабът идва с мирна цел. Нептун го питал: „Има ли хора от екипажа, които не са минавали Екватора? Знаете, капитане, какви са моите принципи. Тези хора трябва да бъдат кръстени!” И започвал ритуалът.      Освен тази на владетеля на моретата и океаните, някой доброволно трябвало да пожелае да се дегизира като неговата съпруга - Амфитрита. В свитата имало задължително доктор, бръснар и звездоброец. Сред най-важните персонажи били и тези на дяволите. На кърмата се правела импровизираната сцена за извършване на ритуала. Палубата се окичвала с мрежи, по които се окачала украсата и се подреждали „уредите за мъчение”, както шеговито се наричали някои от аксесоарите за церемонията.

Капитан Попов (с черната тениска) на премиерата на книгата в "Морско казино"     

„Някога, по времето, когато аз работех на риболовен кораб, можехме да си позволим да отделим цял ден, а понякога и два дни за ритуала. Сега плавателните съдове гонят време и е доста по-трудно нещата да се случат по този начин”, разказва капитан Попов. И си спомня, че при своето първо преминаване на Екватора самият той получил името „Кит”. Популярни и често давани имена са Турук, Скумрия, Змиорка, Риба меч, Акула, Риба чук. Освен хубавите спомени, които са останали от веселите тържества по време на церемониите при пресичането на Екватора, капитан Попов никога няма да забрави за тежките ситуации, в които той и колегите му са попадали по време на плаване. Като бурята при африканския нос Добра надежда, когато с кораба „Китен” пътували към Индия...        Имената били предварително намислени и трябвало да отговарят на външния вид и на характера на човека. Всеки от моряците, които се кръщавали, носели някаква почерпка. В даден момент се подчертавало, че Амфитрита обича примерно шоколад и плодове. Моряците трябвало бързо да й намерят от любимата храна. Когато и последният от тях минел по реда си, Нептун давал на всеки документ, че е издържал изпитанието. А на капитана връчвал ключа към екваториалните води. После палубата се почиствала, всички минавали през банята, подреждала се празнична трапеза и веселбата продължавала.  

Татяна описва книгата си по-скоро като проект, тъй като има желание да продължи със събирането на истории и приключения от интересния живот на моряците, които един ден да видят бял свят под хартиен или електронен вариант. На премиерата авторката разказа в резюме няколко от най-интересните истории от сборника и показа автентични снимки, предоставени и от далечните плавания на бургаските моряци. Голяма част от главните герои в приключенията присъстваха в залата, сред които и капитан Попов, заедно със своите семейства, като почетни гости на събитието.         Продължението на приключенията на капитан Попов, както и още много други интересни истории, сред които "  Пирати отвлекли бургаски кораб и екипажа му" и "Мадагаскарски граф поканил наши моряци на гости в замък", може да прочетете в книгата на Татяна Байкушева "Моряшки истории", чиято премиера бе миналата вечер в "Морско казино" - Бургас. Десетки бургазлии се събраха на представянето на сборника с разкази, в който са описани истински случаи за лица и събития, свързани с морето и морските хора. Бяха   показани автентични снимки, илюстриращи интересни моменти от живота и работата на моряците.        

  В ролята на разказвач се включи и нейния син Никола, който тази година ще бъде в I клас. Никола е останал много впечатлен от разказа, който му бил прочетен от майка му вместо приказка за "лека нощ" и сам изявил желание да го разкаже пред бургаската публика. В него герой е морякът Тодор Чепевов, който плувал 6 часа сред акули и морски лъвове, след като паднал от кораба. Смелият моряк обаче нито за миг не се изгубил воля за живот и бил спасен.