Изплуваха нови факти около живота на Мильо – една емблематична личност, за която старите пловдивчани си спомнят с добро чувство. Хора, които все още го помнят, опитаха да изяснят кога е роден и кога е починал. 

Пловдивският бохем Мильо Лудия е един от най-известните зевзеци под тепетата. Михаил Димитров Тодоров е рожденото му име, но днес вече никой не го помни така. Негова бронзова статуя е поставена на Главната, там, където той често седял и наблюдавал минувачите.

Според жена, обадила се в ПОТВ, рождената му година е почти сигурно 1922-а. Има версии облаче и за 1920.

Мильо е бил нормално дете, но след заболяване в началното училище се е стигнало до познатите психически отклонения. Много вероятно е причината да не е била някаква болест, а жестоките побои, които му е нанасял вуйчо му. Мильо е бил сирак и вуйчо му и жена му са се грижили за него. Ако под "грижи" разбираме постоянните побои и оставянето му да гладува.

Друга жена написа писмо, в което разказва, че според нейни познати като младеж Мильо е бил вкаран от милиционери в ареста и там също е бил жестоко бит. Тома Спространов разказа за почти ежедневните си срещи със своя съсед.


Според други зрители Мильо е загубил желание за живот след известната случка, когато някакви младежи го хвърлят в студените води на езерото на Цар Симеоновата градина. "Скимтеше като куче", спомня си един свидетел на гаврата. Според някои Мильо почива някъде към 1973 г.

Продавачка в магазин, където са приютявали Мильо на топло, твърди, че той умира към 1976-77-а година. Последният спомен за него е, че вече ходил окъсан и все по-малко са били тези, които са му помагали. Намират го вкочанен в стаичката му на ул. "Теодосий Търновски".  

Вълнуващата легенда за свръхчовешката надареност на зевзека карала мнозина да го замъкват някъде, да му разказват разни истории за жени и да го карат да се възбуди. Искали да видят истина ли е. Така един недалновиден млад мъж завел годеницата си пред прозореца на Мильо, за да го гледат като се съблича. Гледали, гледали, след което момичето развалило годежа.

Д-р Георги Лазаров, съученикът на загиналия в концлагер музикант Сашо Сладура от някогашния френски колеж в Пловдив, е инициаторът за паметника на Мильо преди години. Емигрантът в Балтимор, САЩ, дари средства и за паметник на Сладура. Скулптурата е дело на майстора Данко Данев. Мильо, с ръка на ухото и друга – дълбоко в джоба, седи на стълбището над Главната, където често е бил виждан приживе. 

"Той беше един безобиден идиот, аз го помня – разказва в свое интервю бившият ректор на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" проф. Огнян Сапарев. Смятам, че той е най-големият символ на Пловдив след тепетата. Мильо беше симпатичен идиот, докато атмосферата в Пловдив е идиотска, но не толкова безобидна".

Стана ясно как е изглеждал Мильо без така характерния му вече "бронзов оттенък". Фейсбук групата "Акция "Фото Пловдивъ" публикува снимка на зевзека, когато той е по-млад. Тя е правена в студио. 



Портретната фотография е много повече от просто обективна в случая, като улавя и характера му. Не може да се каже, че е бил хубавец, но пък с големите си уши и нос със сигурност се е откроявал в тълпата, а и едва ли нещо му е убягвало.

Вероятно и заради тази си колоритност, Мильо често е бил обект на внимание от известни фотографи, а и художници като Златю Бояджиев. 

Това далеч не е първата публикувана фотография на Михаил Тодоров (Мильо), но пък е единствената оцветена и то от по-млада възраст.

А ето и историята зад кадъра:

"Аз Ви предоставих тази снимка и за да няма чудене, и спекулации, веднага обяснявам: Снимката е направена във студиото на фотото, срещу кино "Балкан" (сега Бинго Балкан), известно като Фото ORWO. Фотографът е моят приятел Димитър Чаов - Димо, който лично ми предостави негативната фото-плака.

Историята е, че Мильо е обичал през зимата, да стои до печката и да гледа, как Димо снима "каките", като задължително, си е припявал познатата песничка... Така идва идеята и Димо, с малко зор, го е накарал да седне пред фотоапарата.

Това е, може би, единствената студийна снимка на Мильо. Да се знае! Преди да я публикувам, се чух с Димо, който даде съгласието си. Публикувам Ви и снимка на Авторът - Димитър Чаов - Димо, роден 1939г. Да е жив и здрав!", обясни Атанас Петров, който е предоставил фотото на групата.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук