"Дълбок поклон пред паметта и делата на тази българка! Поне покрива да се ремонтира и да се сложат стъкла, за да не се руши допълнително. Защо са мародерствали хората така?!? Къде е това "министерство на образованието"?!?Жалко, много жалко. Поне някой частник да я беше взел, най-малко сградата щеше да се запази".

"Такова безхаберие, такова разсипничество го има само в България! Бедни сме били, не не сме, с тази божествена красива природа сме много богати, но беден ни е умът, че нехаем и не използваме ресурсите си! Жалка картина, която е на много места из страната!"

"Състоянието на тази изключителна по своята архитектура и местоположение сграда е срам и позор за Габрово".

Това са само три от стотиците коментари под публикация във Фейсбук, свързана с изоставеното училище на д-р Тота Венкова в Стара планина. Уникалното климатично училище над Габрово, построено с парите на първата дипломирана лекарка в България тъне в разруха.

За д-р Тота Венкова, казват, че вървяла тихо по своя път. Била скромна и мила жена. Лекувала тялото, но и душите. Нейният живот е пример в българската история за жена със социално значима професия, благодетелка и благотворителка.

Преди 99 години д-р Венкова подготвя и подписва завещание, чрез което дарява цялото си имущество в полза на децата на България. Разбира се, тя не е единственият дарител по онова време, но се оказва единственият гражданин на Габрово, чийто тленни останки, официално и с подобаваща церемония, се връщат в родния му град.

Точно 100 години след като това е направено и за Васил Априлов.

Високо в планината над Габрово, в гъста борова гора ще видите сградата на бившето климатично училище. Учреждение-феномен от миналото, който днес едва ли нещо ни говори. 

История

Д-р Тота Венкова е родена през пролетта 1855 г. в Габрово в семейството на Мария и Венко Чехларови. Рано остава сираче и благодарение на материалната помощ на благотворителното женско дружество "Майчина грижа" през 1873 г. завършва с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Същата година става учителка в основния курс на училището.

С идването на руските войски през Руско-турската война 1877-1878г. всички училища са превърнати в лазарети. Тота Венкова постъпва като самарянка във военния лазарет и решава да посвети живота си на страдащите и болните.

Руски военен лекар й помага да подаде молба за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество, като изразява голямо желание да се посвети на медицинската наука.
 

Получава стипендия и заминава за Петербург да учи медицина. Прекъсва следването си заради заболяване и се връща в България. През 1883 г. заминава отново за Санкт Петербург, като стипендиантка на Министерство на народната просвета.

Завършва медицина през 1886 г. връща се в България и започва да работи като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София.

През 1893 г. в Санкт Петербург специализира вътрешни и детски болести. Две години по-късно специализира във Виена акушерство и гинекология. След завръщането си основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в София. До 1900 г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия.
 

Поради здравословни проблеми д-р Тота Венкова се оттегля от държавна работа и работи само на частна практика. Нейният дом в центъра на София се превръща в безплатна акушеро-гинекологична консултация. Така до края на дните си (почива на 23 декември 1921 г.) тя помага на болни, бедни и безприютни.

В края на живота си д-р Тота Венкова завещава цялото свое имущество на народа си. Според оставеното от нея завещание, което се изпълнява едва през 1932 г., тя дарява на Софийския университет 40 000 лв. (тогавашни пари), на Искрецкия санаториум за гръдно болни "Фердинанд I“ – 500 000 лв., за да се обзаведе павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца и на Габровското девическо училище – 500 000 лв.

Умира на 23 декември 1921 г.

В знак на признателност, след като завършва девическото училище, Тота Венкова остава да работи там като учител. В музея в Габрово още пазят първия й договор.

Няма машина на времето, за да видим как е изглеждала сградата тогава, но днес трябва да бъдат порицани всички, които отговарят за българското културно наследство.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук