Както е казано, едно зло никога не идва само. Има хора, чийто живот е низ от погребения, злочестини и неудачи... Ярък пример за това е 69-годишната Хюрю Исмаил от момчилградското село Конче, която полага в черната земя син и внук, останалите й чеда се разпръскват по широкия свят като пилци, а за капак – двуетажната й къща изгаря из основи и в навечерието на зимата остава под открито небе.
<br /> &bdquo;Аз съм най-нещастната жена не само в Източните Родопи, но и на света! Но все още не мога да си отговоря на въпроса защо. Винаги съм живяла праведно и според канона &ndash; виж ми само ръцете, напукани като угар от работа! От 6-годишна съм все на къра от изгрев до залез слънце - що тонове тютюн са минали през крехките ми длани, зле ти е аритметиката! Но шейтанът, дяволът, сякаш си избира такива праведници, та да си &bdquo;играе&rdquo; с тях. Защо? &ndash; Трудно ми е да ти отговоря. Първородният ми син се обеси, внукът ми ток го уби, а сега и пожар изпепели всичко, което с покойния ми съпруг сме изграждали в продължение на десетилетия. В един момент ми идеше <br /> <br /> <strong>да си сложа край на живота </strong><br /> <br /> та да се отърва от всичките тия неволи, които край нямат, но толкоз много мои близки разчитат на мен. Как да ги зарежа, милите?!&rdquo;, реди през сълзи родопчанката, като крие лицето си с шамията и не позволява да бъде снимана от репортера на &bdquo;ШОУ&rdquo;. Гордостта й надделява.<br /> <br /> Мъжът на Хюрю умира отдавна, прежалва го, ако може да се прежали и съпруг, и баща на трите й деца, и човекът, с когото е преживяла най-щастливите си дни. Стяга се, понеже има многобройна челяд, която разчита на нея. Къде ще ходи. Отрудената селска женица бъхта на поразия. Не знае що е почивка. Морето го гледа само по телевизора. От двайсетина години дори не е ходила и в областния център Кърджали. <br /> <strong><br /> Първият жесток удар </strong><br /> <br /> я сполетява през 1998 г. &ndash; първородният й син Ахмед увисва на стогодишен орех край село Конче. Мъжът в разцвета на силите си се самообесва и оставя в душевен траур свидната си майчица. &bdquo;Всичко дойде като гръм от ясно небе. И до ден-днешен никой не знае защо Ахмед - кротко, прибрано и донякъде срамежливо момче, сложи примка на шията си и така сложи край на живота си. Конче е малко село, една шепа хора сме, та си знаем и кривиците, и правиците. Заговори се тогава, че първо луднал от нещастна любов &ndash; залюбил невръстното Айше от съседното село, но момата пък взела, че му изневерила с най-добрия му приятел. Тъкмо стигнали до сватосване, когато нафирканият с мастика и бира прелюбодеец се похвалил в кръчмата, че &bdquo;опънал&rdquo; бъдещата булка. Та Ахмед не успя да преживее резила - при нас патриархалните традиции все още са запазени &ndash; бъдещата булка да бъде &bdquo;честна&rdquo;, сиреч девствена, а в първата брачна нощ да се покаже чаршафът с аленото петно от кръв&rdquo;, разказва под сурдинка местен. Според други самоубиецът се замесил в далавери - взел бая пари на заем, които нямало как да върне. Та затова босове го &bdquo;самообесили&rdquo;. Трети отричат първите две версии &ndash; по думите му синът на Хюрю имал леки психически отклонения, в последните години от живота си бил неадекватен, неориентиран, леко замаян, не знаел в кой свят се намира, писнало му от тоя живот и&hellip; взел най-/не/правилното си решение. Акт, който и до днес е обвеян с мистика.<br /> <strong><br /> Вторият удар</strong> <br /> <br /> за Хюрю Исмаил, непрежалила все още загубата на свидната си рожба, идва в началото на септември тази година. 19-годишният й внук Исмаил, оправно момче, което уж разбира от всичко, привързан лудо към баба си, защото израства при нея, се опитва да свърже маркучите на помпа, чрез която се снабдява с вода селската бахча. Какви ги е вършил, какви ги е струвал, как се оплита в кабели и контакти, но 220-волтовият ток го убива на място. Загубата е непрежалима. Полагат трупа на момчето в близо двуметровия тъмен мюсюлмански трап и завинаги се прощават с него.<br /> <br /> Само няколко дни по-късно идва следващото, поредно нещастие &ndash; късо съединение в ел.-инсталацията на къщата на Хюрю изпепелява дома й из основи. Драмата се разиграва в утрото на 14 септември т.г. Изгарят близо 300 кв. м междуетажна и покривна конструкция, цялото обзавеждане, 800 кг тютюн, подготвен за предаване на изкупвателните организации. С продажбата му фамилията би вързала двата края през зимния сезон, но... За нула време фамилията остава без покрив на главата си, на гола поляна, дето се вика. Въпреки че пожарникарите реагират адекватно, старите постройки стават жертва на огнената стихия. Безвъзвратно. Четиричленното семейство е живяло до този момент в двукатовата си къща - Хюрю, другия й син, жена му и единия внук. Третият син на женицата пък живее в съседно село със съпругата си, но често помага на майка си. &bdquo;Добре че след пожара ни приютиха роднини в Конче. Иначе трябваше да броим звездите. Само гледах изпепеления си дом от отсрещния сокак и не можех да повярвам, че и това зло ме е връхлетяло! Сякаш чума се настани в душата ми, тумор заседна и в гърлото, и в душата ми, <br /> <br /> <strong>спрях да говоря. Тялото вече не ме слушаше <br /> </strong><br /> а трябваше да се съвзема, защото много добре знаех, че животът продължава. С покрив над него или без &ndash; толкова душици разчитаха на мен, как да ги зарежа...&rdquo;, разказва &bdquo;изпепелената&rdquo; от огъня родопчанка. <br /> <br /> Хюрю вече е загубила надежда, че някога ще стъпи на краката си, когато изведнъж вижда нечакано милосърдие. Общественици, бизнесмени и граждани се включват в дарителска акция за набиране на средства за изпепелената преди три седмици къща. Кампанията стартира в община Момчилград. На призивите на пострадалото семейство се отзовават стотици дарители. Пръв е местен, занимаващ се с търговия на кожи, изпаднал в същото дередже преди години, когато пожар заличава къщата му. Към него се присъединяват десетки фирми. Работят яко. Дори общинарите единодушно се съгласяват да заделят част от заплатите си за нуждите на семейството. Дарителски кутии са поставени във входа на общинската администрация, бензиностанции, магазини, централни места в общината... Средства се даряват и на следната сметка в Търговска банка &bdquo;Д&rdquo; в Момчилград: ІBAN: BG 56 DEMІ 924010001108447. <br /> <br /> <strong><br /> Георги АНДОНОВ,<br /> Момчилград</strong><br /> <br /> <br /> <br />