Преди малко повече от година Германия, която е обявила намерението си за закриване на въглищните мощности пуска в експлоатация нова такава за 1, 1 гигавата. За сравнение и АЕЦ-а и ТЕЦ 2, като най – големи български производители са с мощности по 2000 мегавата. Правителството смята, че преходът към нулево въглеродно производство трябва да стане без да се нарушава сигурността на доставките на енергия за потребителите или достъпността на цената. Още повече, че централата осигурява и топлинна енергия за местното топлофициране.

Така нейната гъвкавост я прави надежден партньор на възобновяемите енергийни източници. Целта на централата ще бъде намаляване на въглеродните емисии до 2038 г, а междувременно ще изпълнява своята значима роля за хората и икономиката.

Собственикът и Uniper поема и ангажимент да преобразува останалите си въглищни централи в газови. Всичко това не минава без протест на еколозите, но правителството на Германия отстоява решението си с двата ключови аргумента – сигурност на доставките и достъпна цена. Мярката е всичко друго, но не и популистко решение, което носи политически дивиденти, но пък е държавническо и национално отговорно, защото някак трябва да се гарантира енергийната независимост и да се обезпечат енергийните нужди.

И макар примерът, заради обемите на централата да е несъпоставим с българските аналози, то целите изглеждат сходни. ТЕЦ Бобов дол върви с умерено бързи темпове по пътя на своята модернизация. Той е конвенционална централа, която цели замяна на въглищата с природен газ, биомаса и е разработил ясна стратегия за внедряване на зелен водород малко по – напред във времето. За целите на собственото си производство централата направи и първите стъпки за изграждане на най – големия за сега соларен парк, по голямата част, от който разположен върху територията на старото шламохранилище.

Последното е важно уточнение, защото така не се унищожава и заема плодородна земя. Според Кристина Лазарова, председател на борда на директорите „Планирано е и изграждане на огромни системи за съхранение на енергия, като за тези нови производства ще трябват и много работници. Идеята ни е да привлечем малкия и среден бизнес, той да работи там и в същото време компаниите да нямат общо с дейността на централата.“

Така се създава отлична инфраструктура за енергоемката индустрия и още по – важно – концепцията за развитие на много малката централа Тец Бобов дол, в сравнение с тази на Uniper е концепция за съхраняване на целия регион. Кафявите работни места могат да станат зелени, но по – важно от всичко е, че районът ще се облагороди и ще даде перспектива на хората.

„ Това не е опит за спасяване на въглищна централа, а програма за възраждане на целия регион във всичките му аспекти – икономически и социален. Такъв мащабен проект – толкова комплексен, с възможности ще осигури сигурност на производствотои диверсификация на суровинния микс, което ще доведе до достъпна цена, ще осигури инфраструктура за привличане на допълнителни фабрики. Мисля, че на този етап в България няма за зелената трансформация. А ние сме направили първите стъпки, така, че отдавна не е само на хартия“ казва изпълнителният директор инж. Любомир Спасов

В Германия, както и във всички страни членки на ЕС преходът към нулево въглеродна икономика е тежка задача. България не само не прави изключение, но е от страните с най – голям дял на въглищното производство на енергия. И у нас, както навсякъде в Европа, трябва да се справим със замърсяването не само от индустрията, което е едва трето по обем, но и да се създаде алтернатива на битовото отопление, да се намалят емисиите от транспорта, селското стопанство…

Само преди година плановете на ръководството на ТЕЦ Бобов дол изглеждаха като красиви презентации, но само на хартия. Днес обаче е ясно, че сбъдването на тази мечта е само въпрос на време. А междувременно няма причина ТЕЦ Бобов дол да не бъде смятан за надежден партньор на възобновяемите източници на енергия, осигурявайки непрекъснатост на производството.