Кюстендилецът Димитър Димитров дарява личния си автомобил на лекар, работещ на първа линия в борбата с COVID-19. Единственото условие, което поставя IT специалистът, е желаещите да получат луксозната кола да отговорят на въпроса защо са останали да работят в България, пише "Монитор". 

„Българинът или каквото е останало тук, в България, не умее да разсъждава като част от обществото, а мисли първосигнално. Той, редейки се в километричната опашка пред мола във време на пандемия, не се сеща, че ако даде път на колоната, която се опитва да излезе от същия този мол, ще може по-бързо да влезе в заветното място.

Този индивид нехае и за общественото здраве, докато самият той не се озове в ковид отделението. Там той изведнъж става безрезервно набожен, но продължава да таи недоверие към докторите“, коментира Димитров, който по време на пандемията е помогнал на десетки, давайки им кислородни концентратори.

Благодетелят на кюстендилци, както наричат Димитров, разполага с няколко концентратора, които ги дава за безвъзмездно временно ползване. След кратка пауза през лятото обаче тези машини са непрекъснато в обращение пак. Не случайно той решава този път да направи жест към здравните работници.

„Докторите, медицинските сестри, фелдшерите и санитарите са героите на нашето време. Ако сте медик, напишете ми на лично съобщение в обем до пет изречения какво Ви накара да останете в България след завършване на образованието Ви и какво бихте направили с автомобила, ако го получите. Ще определя победителя, без да обявявам какво ми е казал.

Искам по-бързо да се отърва от автомобила“, споделя кюстендилецът, който е познат в цялата страна с добрините, които прави. Той се ангажира да поема всички нотариални такси и разходите по регистрацията на МПС-то, а като бонус предлага пълен резервоар с гориво и няколко чифта нови гуми.

Димитър е категоричен, че българинът е загубил способността си сам да направлява съдбата си и отдавна е свикнал да пропилява живота си в търсене на виновни за това.

„Затова сега му е трудно да направи крачката и да се имунизира. И оставя Съдбата да реши вместо него. Сега ми звънна поредният непознат, който моли за кислороден концентратор за майка си. Беше ми много трудно да му обясня, че всички са раздадени. Но му дадох надежда, че понякога, всъщност често, хората ги връщат неочаквано бързо. Защото техният близък е починал“, казва още Димитров.

Той обяснява, че тези, които имат волята да управляват живота си, са се образовали или са избягали от селото, от България, или от беднотията. Или са направили всичко това накуп. И за капак са се имунизирали и вероятно сега планират следващата си почивка сред палми и морска гледка.

Не така обаче стоят нещата при лекарите и всички медицински специалисти, които за пореден път са изправени на първа линия в борбата с коронавируса.

Сътресение е да падат бомби и снаряди, дневната ти дажба да е 125 грама черен хляб и шансът ти за физическо оцеляване в следващите 12 месеца да е под десет процента.

Та, бидейки разглезени от съдбата, днешните хора не са свикнали да губят. 

Те отказват да приемат, че трябва да изберат една от двете злини - да се имунизират с минималния риск от неблагоприятна реакция, или да се разболеят с риск от тежки увреждания или смърт, обяснява Димитър, допълвайки, че не трябва да се подценява ситуацията в страна и препълнените болници.

Димитров, както и всички наши медицински специалисти, е останал да работи в България. От огромна IT компания в чужбина той се завръща в селото на своите баба и дядо – Еремия. И там и до днес продължава да развива бизнеса си, който храни 60 човека, но и да помага с редица акции. Именно той още в началото на корона кризата засажда нива с картофи, а продукцията, надхвърляща 50 тона, дарява на бедни, социално слаби и институции в Кюстендил.

Сред последните му инициативи бяха летните пожари, в които с личната си водоноска и трактор се включи в потушаването на пламъците. А хората в Еремия още си спомнят добрината му да изгради път до къщите им и да им подсигури вода, все „екстри“, които са липсвали на петдесетината останали човека през последните няколко десетилетия.