Здравко Рангелов е хуманен ловец. Така се наричат хората, които ловят животни, съхранявайки живота им. В работата му има и отстрелване, но не с патрони, а с игла с упойка. Хуманните ловци като Здравко са тези, които улавят улични кучета и котки, за да бъдат кастрирани и ваксинирани. Но професията всеки ден го среща и с нетривиални случаи. Упоявал е даже  диви прасета, за да бъдат транспортирани. 
Здравко е един от ловците в Пловдивския зооветеринарен комплекс. И всеки ден  тръгва за работа, без да знае как ще протече неговият ден, пише "Марица". 

В гимназията учих за локомотивен машинист. Но след казармата започнах да се занимавам с кучета. Едни приятели гледаха и дресираха, и аз край тях. Бях на 20 години. Оттогава разбирам и обичам животните, знам как да осъществя връзка с тях, казва Здравко. 

Винаги е притежавал свое куче, от различни породи. Само че това с любимата порода не го разбирал, тъй като всяко животно си имало свое достойнство. 



Имах един боксер - спокоен, кротък, ала ще се счупи от радост, щом ме види. Имах и доберманка - красота. На разходка най-малко трима ще дойдат да я снимат. Като кошута беше. Тогава един съсед ми предложи: добре се оправяш с животните, защо не дойдеш в Зооветеринарния комплекс. И така започнах преди 11 години. Четирима директори съм сменил и много животни съм уловил, разказва хуманният ловец. 

Здравко обича  работата си,  защото за него тя е свобода. Излиза на терен и работи. И в момента преценява дали да подмами, дали да упои, или да следва животното. Доволен е, че никой не му стои на главата, за да му  дава указания. 

В моята работа най-важното е преценката. Ако може едно животно да се подмами, защо да се упоява?! Ето един пример. Полицията освобождава апартамент на Жилфонд и намира вътре гълъби, котки и една овчарка. Полицаите ме предупреждават: не влизай, направо се хвърля да хапе. А аз им казвам да затворят вратата зад гърба ми, за да не избяга кучето. Опитаха се да ме разубедят, ала  видях, че на стената е закачен повод. Влязох, взех го и викам: хайде, моето момче, да отиваме на разходка! И кучето скочи с радост. Даже тръгна пред мен, спомня си ловецът. 



Всеки ден идва на работа и не знае точно какво ще прави.  Има едно нещо, на което му казва Че Пе - чрезвичайни повиквания. Това са спешни, аварийни и извънредни случаи, при които или животно е излязло извън контрол, или човекът не може да се справи с него. 

Една от най-фрапиращите истории е свързана с маймуна. Заловил я наскоро. Била се качила върху покрива на един хипермаркет  и никой нямал представа откъде е дошла. Здравко майсторски подмамил екзотичното животно и успял да го хване. След това я пратили в зоопарка. 

Викали са ме и в Градската художествена галерия - сградата, която е в Стария град. Отнякъде влязъл пор. И пред мен се постави следната задача: така да изчисля количеството на упойката, че порът да падне на място. Хем да не го убия, хем да не е много слаба упойката, защото ще се подплаши и може да се развърти из галерията. А там - картини за сума ти пари. Ти ми кажи: как се изчислява упойка за пор?! Е, успях. После ме викаха и за втори пор, и него изведох от галерията, смее се Здравко.  

Само че невинаги се справя. Веднъж го извикали в едно стопанство в Родопите, където отглеждали диви прасета. Искали да отделят едно младо прасе, за да го подарят. Попитал ги по телефона дали е заграден  теренът? Отговорили му, че здраво е  заграден.  Ала щом отишъл там, какво да види - бил наистина обграден, само дето площта се оказала 20 декара. Показали му в далечината едно стадо. А теренът - под вода. Приближил се на 20 метра, а глиганът се обърнал към него и като казал два пъти: Бух!, станало ясно, че работата ще се провали. Нямало как да подходи и да се доближи достатъчно, за да улучи с упойката. Пистолетът стрелял на по-малко от 15 метра. Стреляло се и през тръба, тя е по-далекобойна, но пак не ставало. Така че имал и разочаровани клиенти. 

В Зооветеринарния комплекс част от работата му е да улавя улични кучета. Понякога го викали и за котки, но те били лесни, хващали се с капани. Докато уловът на кучета приличал повече на лов. Работата му е да отиде на място, да види каква е ситуацията и да прецени как да действа.

Първо обработваме сигнали за глутница. Защото когато 5-6 кучета се съберат, въпрос на време е да започнат да хапят. Имаме система за действие. В началото  хващаме женските, за да спрем размножаването. След това се стараем да уловим водача на глутницата. Ако ни се удаде, голяма е вероятността тя да се разпадне от само себе си. 


По принцип, когато хванем едно куче, го кастрираме и ваксинираме. Щом се възстанови, трябва да го върнем на същото място, от което сме го взели. Но понякога се налага да не е точно същото - ако е било в двора на детска градина например, няма как да го върнем пак там. Но се стараем да е в същия район. За всичките тези години куче не ме е хапало. Виж, котки са ме драли, те са много своенравни. По-хитри, по-бързи и с по-добри рефлекси. Хванал съм котка, сложил съм я в транспортната кутия и съм се подпрял отгоре да опиша - пол, място на улавяне и така нататък. Тя си вади лапата от отвора и забива нокти в крака ми. Дръпвам кутията, не пуска. Аз се дръпвам - пак не пуска. Здрава хватка, разказва Здравко.

В Зооветеринарния комплекс той познава  всички кучета по име. Знае им историята. И те го познават и му се радват още щом го видят, че се задава. Скачат по него и го пръскат с  кал от горе до долу. Здравко даже и не трепва, свикнал е с животните и въобще няма рефлекс да се пази от тях - да не го докоснат или да не го изцапат. И кучетата му се радват.
Домашните любимци разделиха пловдивчани
Животните са хубавата част от работата, ала като във всяка работа, и в тази има и мед, и жило. Жилото идва от различните очаквания на хората. Едни смятат, че ловците трябва да изчистят кварталите така, че да не видят живо куче. Други пък обичат животните и настояват да не ги закачаме. Най-голям проблем възниква с големите блокове, където двама-трима хранят кучета, котки, обезпаразитяват ги, а останалите се ядосват, че ръсели бълхи, плашели децата, лежали пред вратите. Едните не дават да се пипат, а другите  искат да се махнат. Настояват ловците да си свършат работата. А когато връщаме кастрирани животни по местообитанията им, много често идват молби: а не може ли да ги пуснете някъде другаде, само да не са тук, казва хуманният ловец Здравко.

 Лоши стопани
По данни на Зооветеринарния комплекс, всяка година по пловдивските улици се появяват по 500 нови безстопанствени кучета. Затова винаги ще има работа за хуманни ловци като Здравко. Поне докато стопаните престанат да изхвърлят домашни кучета и котки и техните новородени на улицата.