Заради неподчинението и зачестилите инциденти на плажа спасител сложи през уикенда черен "флаг" пред хотел "Азалия" в курорта "Св. Св. Константин и Елена", съобщава Varna24.bg, позовавайки се на очевидци.

По цялата плажна ивица флагът е бил жълт, т.е. предупредителен, но туристите масово са влизали навътре в морето, което е коварно и опасно в този период от годината. Един от спасителите на плажа, след като не успял да вразуми плажуващите да се погрижат сами за своята безопасност, вързал черна тениска на мястото на флага. 

"Човекът се видя в чудо с деца и възрастни, които връхлитаха в морето, а знаем колко инцидента вече има това лято по варненското крайбрежие и често вината при трагедия пада именно върху спасителите.

Да не говорим за това, че много пъти ставах свидетел как пищна мамашенка оставяше двете си малки деца на спасителя, докато тя влиза навътре в морето, ходи за бира или до душовете. Човекът не е длъжен да изпълнява и ролята на бавачка, той е там, за да вдъхва респект и спасява безумците, които не спазват правилата", коментира жената. 

Припомняме, че заради неспазване на правилата 14-годишно момиче загуби живота си в бурното море на Централния плаж във Варна. 

Ето и международната класификация на плажните знамена, благодарение на които може да се посочи чистотата на плажа или съществуващите опасности: 

Синият флаг е гордост и желана награда за всеки плаж. Той свидетелства, че плажът е тестван успешно по 27 международни критерия, той е чист и отговаря на екологичните стандарти. Ако флагът има модел под формата на бели ивици, то това е плаж с превъзходен комфорт.

Европейските плажове се оценяват ежегодно, преди началото на всеки сезон. В противен случай годината на получаване може да бъде посочена на знамето.

При зелено знаме можете спокойно да отидете във водата, морето е спокойно. Това е най-стандартният знак, той често не се инсталира изобщо.

При жълт или оранжев флаг трябва да бъдете внимателни - на такъв плаж има умерени вълни или има подводни течения. Като правило, спасителите са дежурни на плажа и имат право да не ви пускат във водата при наличие на опасни вълни.

При червено знаме плуването е забранено! При двойно червено знаме опасността е увеличена - да отидете във водата е строго забранено. 

Данни от анализ на Евростат сочат, че само за първите 5 месеца на тази година /до 1 юни/ у нас е имало около 25 инцидента с фатален край от удавяне.

Според експерти от Водноспасителната служба на БЧК лятото е сезонът-пик от удавяния, като трите основни причини за удавянията са следните: непознаването на опасностите при къпане и плуване; неумението да се излезе от опасни ситуации, възникнали във водата, както и незнанието да се помогне на човек, който се дави. 

Освен това други рискови фактори, с които задължително трябва да се съобразяваме при влизането във вода са: абсолютна забрана на алкохол и наркотици при къпане и плуване - според експертите и в двата случая хората губят реална представа за опасностите и надценяват собствените си сили и възможности.

Категорична е и забраната за плуване и къпане след обилно хранене - в подобна ситуация охлаждането на тялото и налягането на водата върху стомаха могат да предизвикат прилошаване, повръщане и дори загуба на съзнание, а попадането на стомашно съдържимо в дихателните пътища, води до задушаване и удавяне.

Мозъкът е най-уязвимия орган в организма по отношение на кислорода и може да оцелее най-много около 4 минути преди да се появят необратими щети, казват експертите.

Анализът отчита още, че мъжете у нас се давят три пъти повече от жените, вероятно подценявайки и пренебрегвайки горните фактори за превенция по време на къпане и плуване. 

Най-уязвими от фатални водни инциденти си остават децата - по данни на БЧК през последните 5 години /2013-2018 г./ вследствие от удавяния са загивали между 10 и 16 деца. Пикът на фатални инциденти е бил през 2008 г. - 32 удавени деца, както и през 2012 г. - 22 загубени детски усмивки.

През миналата година е имало над 5 500 фатални инциденти с жители на ЕС, причинени от случайно удавяне и потопяване при около 5 милиона смъртни случая регистрирани като цяло. Тези данни отговарят и на средния показател за смърт при удавяне в ЕС от 1,1 на сто на 100 000 жители. 

Смъртните инциденти с удавяне намаляват всяка година след регистриран пик от над 6 000 смъртни случая през 2013 г., отчита Евростат.

Сред държавите членки на ЕС най-високите проценти на смърт от удавяне са регистрирани в Литва и Латвия - с повече от 6 фатални инцидента на 100 000 жители. Други страни с регистрирани високи показатели от смърт при удавяне са още: Естония - 3 случая на 100 хиляди, Исландия и Словакия - по 2,3 случая на 100 хиляди и др. 

За разлика от тях, най-ниските проценти са регистрирани в Италия, Малта и Португалия - всички по 0,4 смъртни случая на 100 000, както и в Дания - 0,5, Испания - 0,7, Швеция - 1 случай на 100 хиляди и др.

Ситуацията при съседите ни е следната: в Румъния - 3 на 100 хиляди, в Гърция - 2,5, в Сърбия и Турция - по 1 случай на смърт от удавяне на 100 хиляди души население. 

Статистиката за смъртността от случайно удавяне и потапяне по пол показва, че в почти всички страни, за които има данни, смъртността е била по-висока сред мъжете, отколкото сред жените. Изключение е Люксембург, където са били регистрирани 4 смъртни случая от удавяне, 3 от които са били жени.