Отиде си една от най-големите българки!
Тя е първата жена професионален диригент на оперно-симфонична музика в България, и първата жена диригент в света, дирижирала „Девета симфония" на Бетовен. През 1941-1945 г. учи „Теория на музиката и дирижиране“ в Държавната музикална академия (Българска държавна консерватория). През 1945-1948 г. е аспирант по симфонично и оперно диригентство в Ленинградската консерватория (1945-1948). Работи в Большой театър и като асистент-диригент в Московската филхармония (1948-1949). След защитена дисертация получава званието „Кандидат на изкуствоведческите науки”.
За първи път дирижира на 23 години в Народния театър. Диригент в Националната опера (1950- 1973). Създател (1973) и главен художествен ръководител (1973-1988) на Врачанската филхармония. Организира към община Враца камерен оркестър "Враца" (2001), който по-късно се преименува "Радосвет" и изнася поредица от концерти в страната. Диригент на симфоничните оркестри на Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия, Куба. Повече от 20 години преподава в Държавната консерватория. В репертоара й са включени оперите „Аида“, „Травиата“, „Риголето“, „Отело“, „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Бохеми“, „Кармен“, „Борис Годунов“, „Дама Пика“, „Евгений Онегин“, „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“ и др. Автор е на реквиема „Молитва за България“ за хор, оркестър и солисти (2006).
Носител на званието „Народен артист“ (1981), на Почетна грамота на Министерството на културата (1999), на награда на Министерството на културата „Златен век“ за принос в развитието на българската култура (2003). Почетен гражданин на Враца (30 май 2000). Маестрата, помни наизуст класическите произведения и ги дирижира без партитури. Съученичка е на Стоянка Мутафова и Блага Димитрова. За нея великата актриса Стоянка Мутафова казва: „Обожавах Радосвета!“. Дирижира до 86-годишна възраст. Поклон пред светлата й памет!
Последвайте ни