В Тракия икономическа зона край Града под тепетата се строят и ще бъдат пуснати в експлоатация четири нови завода, съобщи министърът на икономиката Емил Караниколов по време на първата дискусия от кампанията на „Стандарт“ – „Заедно срещу кризата“, която се проведе в Пловдив.

В момента се правят промени и в Закона за индустриалните зони, които ще регламентират прокарването ток, ВиК системи и цялостна инфраструктура в полза на бизнеса. До две седмици те ще бъдат приети от Министерския съвет и ще влязат в парламента.

Най-тежко от коронакризата пострадаха малките и средни предприятия и сектор услуги, каза Караниколов. Той подчерта, че производството се е запазило.

Летище Пловдив има всички шансове да се превърне в регионален балкански хъб, който да обслужва няколко страни в региона, обяви още икономическият министър. И допълни: „Не случайно ходих за фурми, ако мога така да кажа”.

Летището има потенциал са стане изключително сериозен хъб, каза Караниколов. И подчерта, че би искал пловдивското предприятие „Авионамс”  да работи с новите изтребители F-16. Цялата ремонтна дейност трябва да е в „Авионамс”, включително обучението на персонала, подчерта Караниколов.

Той съобщи, че България може да получи от Европа 12 милиарда евро, но за целта са необходими проекти. Колкото повече проекти защитим, толкова повече пари ще получим, каза министърът.

До ден-два започва изплащането на първите 2000 грантта за малки и средни предприятия, които са от 3000 до 10 000 лв. Средната сума ще бъде 8000 лв. Подадени са 27 000 проекта. Само 10 на сто от тях не отговарят на условията. На практика всеки, който е кандидатствал, ще получи грантове, каза Караниколов.

Пловдив има проекти за 440-500 млн. лв. инвестиции в инфраструктура, обяви от своя страна домакинът на събитието - кметът на града Здравко Димитров. Пловдив е център на най-бързо развиващата се индустриална зона в страната. Ситуацията тук, в един по-малък мащаб, повтаря глобалните проблеми, които последваха от коронакризата. Увеличи се несигурността на пазара на труда, появиха се трудности при задържане на персонала,  свиха се производствата, каза Здравко Димитров. 

„Дълбоко вярвам, че днешната дискусия е колкото важна за бизнеса, толкова и за властта. Вие, предприемачите, искате да чуете не само каква ще е държавната подкрепа по принцип, а конкретно – за вашия регион, за вашия сектор, за вашия мащаб“, обърна се към участниците във форума главният редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова.

„За изпълнителната власт пък вашите мнения, идеи и проблеми ще са основата, ще са и корективът, върху които министерството на икономиката, а и правителството, ще подготвят дългоочакваната програма за бъдещо развитие – и по сектори и по региони.

Програмата, въз основа на която ще получаваме онези чакани милиарди от Европа, но и тази - за ускорено развитие, която ще ни позволят да построим икономиката си занапред така, че с оттласкването от дъното на кризата да не останем пак на опашката на Европа“, подчерта Бозукова.

В рамките на размяната на мнения в дискусията бяха споделени много постижения и проблеми, но всички с интерес изслушаха както отговорите на въпроси, така и професионално поднесената от икономическия министър информация.

Той обяви, че над 200 хил. души са запазили работните си места благодарение на мярката 60:40. „Без нея безработицата сигурно щеше да е близо двойно по-висока. Мярката е изключително важна, за да успее бизнесът да запази кадрите си и затова тя ще бъде продължена с нов дизайн до 30 септември, а сигурно и след това“, добави той.

Караниколов изтъкна важността на Тристранното споразумение, постигнато със синдикати и работодатели и добави, че в краткосрочен план трябва да се прилагат мерки за запазване на заетостта и за стабилизиране на предприятията по време на кризата, а в дългосрочен план трябва да се набележат мерки за стабилизиране и растеж на икономиката, за следкризисния период.

Икономическият министър представи и някои от мерките за възстановяването и развитието на икономиката в условията на коронавирусна пандемия. Той посочи, че най-засегнати от кризата са били малките и средни предприятия и подчерта, че под формата на финансови инструменти с публичен ресурс за периода на кризата, е ангажиран ресурс именно в тяхна полза.

Караниколов изтъкна, че по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК) е обявена, в най-кратки срокове, процедурата за подбор на проекти за „Подкрепа на микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

По думите му Министерството на икономиката е успяло да осигури и допълнителни средства по процедурата, за да може всички кандидатстващи и отговарящи на изискванията да получат финансиране. „Близо 27 хиляди фирми са подали проектни предложения. Одобрени са вече за финансиране над 2200 проекта от първите три оценителни сесии по процедурата и са подписани първите 880 договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.