Това, което се случи на пловдивчанка в градския транспорт, я разтърси и сега не е на себе си
Ето нейния разказ:
Здравейте, искам да споделя за една неприятна случка, която ми се случи на 07.09.2018 в автобус N-1 от градския транспорт. Качих се в автобуса заедно с моя колежка, както правя почти всеки ден на връщане от работа, от първа спирка на бул. Карловско шосе срещу Мебелор, в посока към града, в 16.20 ч. Когато кондукторката дойде да ме таксува, подадох и 1 лв на по-дребни монети (50, 2х20 и последните 10 бяха от няколко монети от 5,2 и 1 ст.), при което тя се ядоса, каза ми, че не иска да приеме жълтите стотинки и отказа да ме таксува.
Поразрових се в дамската си чанта, открих вътре монета от 2 лв, при което извиках кондукторката, подадох и монетата и казах да ме таксува. Вместо да го направи, тя (кондукторката) се развика, каза ми, че съм имала, ама съм се правила на ударена, че тя не е просякиня да приема жълти стотинки и продължи да ме ругае в продължение на няколко минути. Останах шокирана, като дори не мога да си спомня точните обидни думи използвани срещу мен, едно от нещата с които ме нарече беше "джофра", каза ми също да съм и благодарна, че не ме е изхвърлила от автобуса.
Ползвам градския транспорт почти всеки ден от близо две години след като се върнах на работа след майчинство, и до сега не съм имала проблеми с кондуктори или шофьори. Най-малко съм очаквала подобен проблем заради използването на по-дребни монети, които са напълно законни и общоприети разплащателни средства в Република България. Аз не съм конфликтна личност и ако въпросната кондукторка просто ме беше помолила, щях да си потърся по едри монети без да правя проблем. Вместо това получих грозен скандал пред колежката ми и останалите пътници в автобуса, и може би вместо да изтърпя мълчаливо ругатните, трябваше да сляза на нейното ниво и да я хвана за косата. Но като интелигентен млад човек, за какъвто се имам, не го направих. Грозната случка ме разстрои много и цялата вечер не бях на себе си, не можах и да спя през изминалата нощ.
В медиите редовно четем за подобни изпълнения в градския транспорт, но до сега не ми се беше случвало лично на мен. Питам се такива неща ли трябва да се случват в нашето общество, с какво заслужих подобно отношение, след като аз с никой не се държа по този начин?
Питам се също, до кога ще търпим подобно отношение от хора, които получават заплата за услугата, която ни предоставят? Знам, че не им е лесно на тях, работещите тази професия на кондуктор, но аз нямам никаква вина за техните проблеми, за да получавам подобно отношение. За това в момента обмислям да потърся отговорност по съдебен път от въпросната жена за преживяния от мен тормоз и обиди. Не трябва подобни случки да бъдат подминавани с безразличие, за да не се случват толкова често в нашето общество.
Последвайте ни
0 Коментара: