Величка и Мария Пешеви са майка и дъщеря от петричкото село Дрангово, те са 2 прекрасни малки жени, високи не повече от 80 сантиметра, които за съжаление страдат, забравени от институции и принудени всеки ден да се борят с "огромните височини" на битовизма. 
Живеят в малка къщичка в селото, до която се стига по една тясна пътечка обрасла в треви. Гледката е потресаваща. Величка е на 57 години, родила се като Малечка Палечка и едва оцеляла, но родителите и не се отказали от нея. А тя била прекрасно, слънчево детенце, която сякаш заразявало с обич всеки, който я види. Пораснала, срещнала любовта, от която се родил синът й, но голямата любов бързо приключила, след раждането и грижите около детето и мъжът и я напуснал . 

Години по-късно срещнала бащата на Мария, прекрасен съпруг, който обаче станал жертва на побойници. Пребили го до смърт в Петрич. Така Малечка-Палечка от село Дрангово останала сама с двете си деца. Синът и е нормално и силно момче, което не спира да се грижи за майка си и сестра си, но разходите около болестите им, и мизерията, в която живеят са непосилни за него.

27- годишната вече Мария е болна, едва се държи на краката си. Коварна остеопороза я разяжда. Миналата година и направили операция на тазобедрена става, с помощта на добри хора успели да съберат парите за операцията, но инжекциите след това, рехабилитацията просто задушавали "малкото" семейство. 

Величка също не е добре, лежи, не може да ходи и за нея се грижи 80- годишната й майка. Ежедневни са усилията на малките хора да се борят с препятствията в този живот, за тях препятствията са проблем, който малките деца дори не забелязват. В къщата мивката е висока, входът е висок и двете жени са направили приспособление от тухли, за да влязат в дома си.

„Мъка, цял живот мъка”, така започва разказа си Величка, която днес заварихме в дома им и продължава: „Мария бе на рехабилитация в болницата в Сандански, погледнете как живеем, майка ми е на 80 години и какво може да помогне тази жена. Аз ще се справя, жал ми е за Марето, тя се гърчи от болки в краката, сега пак ще правим операция, поне да може да се държи на тях, но средствата не стигат. Операцията на един крак струва 5000 лева, а касата отпуска 1800, после има разходи за рехабилитация, за инжекции по 10 лева едната и така, като се замисля се питам, защо животът е несправедлив”.

ЮНе хленчим, вкопчили сме се в него и се борим, за да оцеляваме, но с много усилия. Ето аз не мога вече да ходя, но Мария ,която се роди съвсем нормална и до 6-тата си година бе съвсем добре, страда неистово. Искам да и помогна, но няма от къде и не знам как. Ние сме малки хора, но с големи сърца, аз зло на никого не съм помислила, та дори и на тези, които са ме обиждали заради ръста ми, спъвали са ме, когато съм ходила и са се подигравали. Ръстът не е порок, не е грях, други са греховете на този святЮ, говори на един дъх Величка, а очите и плуват във сълзи. 

Та за Мария ми е молбата, трябва да и помогнем, толкова е млада. „Прекрасно дете е, толкова добра и лъчезарна”, казва майката. 

Драма, като една от многото в България, живот измъчен и абсурден! Безкрайни дни на неимоверни усилия за оцеляване ,това е животът на Малечка -Палечка и нейната дъщеря Мария, пише struma.com.