Украинците, настанени в Белодробна болница на Цариградско шосе, запретнаха тази сутрин ръкави и окупираха кухнята, оборудвана на втория етаж, пише "Марица".

Преди няколко дни с Наталия Еллис, която заедно с община Пловдив създаде Център за временно настаняване на бежанци, решиха да организират днес почистването на ремонтираните стаи на третия етаж и вечер на украинската кухня.

Над 50 души – предимно жени и деца, спасили се от войната, живеят в бившата болница. 

На втория етаж, където още преди два месеца бяха настанени първите „новодомци“, цари образцов ред, а жените в кухнята шетат като по ноти.

„За украинската вечер ще има истински украински борш, пържени пирожки с картофи и зеле, вареники по полтавски  с картофи, извара и череши“, разказва Лидия Петровна, достолепна жена на 72 г.  

Разправя, че е пристигнала в Пловдив в края на май със сина си от град Николаев, който беше обстрелван всеки ден. Тръгнали са, след като ракета  уцелила стадиона. Внучката й  завършила медицина и предпочела да работи в болница в  Харков.

„Харков беше много красив град, сега са развалини. Никога не бих помислила, че Русия ще нападне Украйна – та ние бяхме като братя и сестри“, с насълзени очи отронва Лидия Петровна. Починалият й съпруг беше руснак, и сега си поддържа връзки с роднините от Русия, но без да обелят и една дума за войната. При тази жестока цензура в Русия се опасяват да не се случи нещо лошо с руснаци, които се осмеляват да коментират против   политиката на Путин. 

Марина, майка на две деца от Полтава, бойко, като майстор – готвач разбърква яйцата, замесва тестото и го оставя в хладилника. „Така се правят вареники,а след като се приготвят, се варят на пара“, обяснява Марина.

Альона реже пилешко за кюфтенца с яйца, майонеза и малко брашно, наричани жабки и прегръща натъжилата се по родината си дъщеричка.  Дошли са  със сестра й Наташа от Запорожие, с тях са и четирите им деца. Наташа споделя, че е на върха на щастието, защото си е намерила работа във фирма, която шие шапки и вече ще търсят квартира.

„Много съм благодарна на Наталия Еллис, тя помага с всичко, включително и с работата. Шестима сме и трябва да намерим нещо подходящо, а и да не  е толкова скъпо“, разсъждава Наташа. 

Благодарни са на всички българи, които не спират да помагат, и на община Пловдив за покрив над главата. Не се нахвалят на храната, която им се доставя три пъти на ден. Зелето, сервирано за днес от фирмата - доставчик, използват за пирожки. В съседния магазин са купили маруля и няколко чушки за салата, спонсори  доставят и други продукти. 

На третия етаж, където почти са завършени още 20 стаи, кипи работа. Бесарабските българчета Валера и Иван от Болград, настанили се с майките си на квартира, дойдоха и днес да помагат. Разстилат балатум и слагат лайсни. 

В парка около Радостина и масата с моливи  се събират децата , за да рисуват. „Днес е индиански ден, но ще рисуват каквото решат“, обяснява Радостина. Българка е, по професия учителка по музика и преподава български език. Заедно със съпруга й Димитър , бесарабски българин, от първия ден на войната помагат на украинците като доброволци. 

Малкото момченце не иска да рисува. Препуска из двора с водна пушка и уточнява, че иска да е воин. 

„Това, което се случи, може да бъде наречено само с една дума – фашизъм. В Германия за войната, развързана  от  Хитлер и до днес съжаляват. Така ще стане и в Русия след безумието на Путин“, предрича Петър, бесарабски българин.