Близо 600 села у нас нямат транспортна връзка с общинския или областния си център, което ги обрича на изолация и обезлюдяване. Това казват източници в транспортния бранш, цитирани от „Телеграф“. Според тях положението с транспорта до малките населени места у нас никога не е било по-трагично.

Причината са крайно недостатъчният размер на държавните субсидии за автобусните превозвачи. Те им се плащат, тъй като обслужването на малки населени места не генерира печалби. Настоящите нива на субсидиите обаче не могат да компенсират загубите на превозвачите, които се увеличават заради намаляващ брой пътници и растящи цени на горивата и на фона на влошено финансово състояние на целия сектор след пандемията.

Според превозвачи огромни са и пропуснатите ползи заради ширещия се „сектор“ на нерегламентираните превози, които буквално крадат пътниците на легалния бранш. Всичко това води до масов и рязък отказ на превозвачи да обслужват селски линии след 31 декември 2022 г., когато изтекоха редица договори за транспорт с общините. Сред последните останали без рейс са села в Пещерско, Брациговско и Карловско. Има случаи и на предсрочно прекратяване на договори.

Връзка

„Отказите всъщност вече дори не касаят само селата. Само преди дни превозвачът по линията София-Кюстендил обяви, че прекратява обслужването, тъй като не може финансово да се справи. Цял областен град остава без автобусна връзка със столицата“, коментира Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи ден след като правителството отпусна 27 млн. лв. за субсидиите за селски рейсове. Според Милтенова обаче сумата все още е недостатъчна и тя няма да промени общата тенденция.

Надежда

Надеждите на бранша са държавата да се задвижи и да намери устойчив метод за компенсиране на загубите на превозвачите по губещите линии. В момента тя плаща само за губещи превози до обезлюдяващи се и високопланински райони до два двупосочни курса на ден - общо 665 села. Ключовото е, че селата трябва да са едновременнно и малки, и високопланински.

Така ако дадено населено място е под 500 жители, но не е над 750 м надморска височина, пари няма. Ако пък е над 750 м височина, но е с население над 500 жители, пари пак няма. Според КАБ решението е в промяна на наредбата и разкачане на тези два критерия.

Идеята е субсидии вече да се плащат и за села с до 500 жители в равнините, както и за по-големи населени места в планините. Превозвачите искат и държавата да плаща за три двупосочни курса на ден. Дали наредбата ще бъде променена обаче, предстои да се разбере.

Без лиценз

Превозвачите искат и държавата да намери начин да унищожи нелегалните превози. „Въпреки че те бяха криминализирани, реално промяна няма и леки коли и малки бусове повсеместно возят пътници без лиценз и без да плащат данъци и осигуровки“, каза Милтенова. Според нея поне 60 сигнала с доказателства са изпратени в прокуратурата.

Прокурори обаче масово отказват да образуват досъдебни производства с различни мотиви. Най-често срещаният е бланкетният отказ поради това, че „деянието не поражда висока обществена опасност“. „Държавата е длъжна да се задейства с всичките си лостове, защото това е проблем за цялото общество - това съсипва икономиката и допринася за демографската криза. Това ограничава кръга от заселващи се там лица само до тези, които ползват автомобил. Иначе казано, ако нямаш кола, трябва да живееш в града. Това убива селата“, каза още Милтенова.

В Странджа возят 1-2 пъти седмично

Всички селски общини в Бургаска област имат проблем с автобусния транспорт. 

Най-тежко е положението в Странджа, в чиито граници попадат общините Средец и Малко Търново. Най-отдалечените и обезлюдени села там се обслужват от микробуси, но само с по 1-2 курса седмично. Причината е, че дейността е изцяло на загуба, а субсидии няма. "Най-тежко е положението в най-отдалечените села като Граматиково, Бяла вода, Калово, Визица - там микробуси влизат веднъж седмично. Като в омагьосан кръг сме - в тези села отдавна няма аптеки, магазини.

И една 80-годишна жена, ако няма откъде да си купи хляб, олио, лекарства и ако няма и транспорт, с който да отиде да си ги купи, то това ще ликвидира изцяло тези села буквално. За да не обезлюдява един цял регион като Странджа, държавата трябва да положи грижи, и то много", коментира кметът на община Малко Търново Илиян Янчев. Проблемът е сериозен и в община Сунгурларе. Там без връзка са селата Дъбовица, Съединение, Босилково и Ведрово. В тях кметски наместници возят хората в нужда с личните си автомобили.

Возят празни в Благоевградско

Скъпите цени на горивата в последните години удрят по честотата и редовността на междуселищните линии. Маршрутите, по които се движат автобусите, намаляват, а се редуцира и броят на пътуванията до съответните населени места. Някога до благоевградското село Логодаж имаше рейсове през два часа, сега вървят само два пъти - рано сутрин и в късния следобед.

Много от селата се обезлюдяват, няма пътници, което прави нерентабилно да се обслужват много от линиите. Затова от доста време няма маршрути поне до десетина от селата в региона. „Ако има пътници, ще има и повече рейсове. Проблемът е, че возилата са ни празни в много от своите пътувания“, твърдят от фирмата превозвач.

Стари хора чакат на съседи и приятели

Пет села в Русенска област вече трета година са без обществен транспорт. Жителите на Кацелово, Широково, Пепелина, Острица и Каран Върбовка разчитат само на личен транспорт. Населените места са малки и общо в тях живеят около 1200 души, предимно възрастни хора. „Как се справяме ли? Ако някой пенсионер има нужда да отиде спешно в Русе, моли съсед или вика близки от града да го закарат. Голям проблем е, поне някакво временно решение трябва да се намери“, каза кметският наместник на село Острица Йордан Йорданов.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук